Брой 4/2005
Н. с. I cm. др веселка Дулева, дм
Национален център по опазване на общественото здраве
Какво представлява лутеинът
Лутеинът е каротеноид естествен мастно разтворим пигмент, които определя жълтия цвят на плодовете и зеленчуците. Каротеноидите са фамилия от вещества, намиращи се предимно в плодовете, зеленчуците и зелените растения, които определят техния цвят от светложълт до оранжев и червен. Основна функция на каротеноидите е антиоксидантната, т.е. способността да предпазват клетките от оксидативни нарушения, причинени от свободните радикали, образувани при въздействието на редица фактори на външната среда цигарен дим, замърсявания на въздуха, радиация, токсични отпадъци, прием на някои лекарства, както и образувани в резултат на метаболитните функции в организма. В природата са известни повече от 600 каротеноида, но само около 20 естествено присъстват в човешката плазма и тъкани. Основните каротеноиди, които се намират в човешкото тяло, са алфакаротен, бетакаротен, бетакриптоксантин, лутеин, ликопен, зеаксантин. Алфакаротен, бетакаротен, бетакриптоксантин в човешкия орзанизъм се превръщат във витамин А, който е от особено значение за нормалната функция на очите. Лутеинът и зеаксантинът не са прекурсори на витамин А, но са от изключителна важност за зрението. В човешкия орзанизъм нивата им са най-високи в макулата на окото, установени са и високи концентрации в ретината и в по-ниски количества в очната леща. Лутеинът и зеаксантинът не се синтезират от човешкия орзанизъм и единственият им източник е храната.
Кои храни са основни източници на лутеин
Основен източник на лутеин са предимно тъмнозелените листни зеленчуци. Високото съдържание на хлорофил с интензивния зелен цвят маскира жълтия цвят на лутеина в тези храни. Съдържанието на лутеин варира в различните продукти.
Зеле 14,4 мг/100 г Зелен грах 2,0 мг/100 г Спанак 7,4 мг/100 г Броколи 1,9 мг/100 г Магданоз 5,8 мг/100 г Леща 1,6 мг/100 г Зелени листни 4,4 мг/100 г Пипер, зелен 1,0 мг/100 г
Дневни потребности на човешкия организъм от лицетеин
Определянето на препоръчителни количества за дневен прием на лутеин е проблемно. При епидемиолозични изследвания от последните години (след 1998 г.) са установени широки граници на дневен хранителен прием на лутеин при възраст ни индивиди от 943 мкг/ден до 4 мг/ден. Различни епидемиологични проучвания установяват връзка между прием на лутеин от около 6 мг/ден и нама ляване риска от развитие на възрастово свърза на макуларна дегенерация и катаракта. За поддържане на добро здраве и предпазване на очите препоръчителният дневен прием на лутеин е 6 мг. Нутриционистите препоръчват консумация на храни с високо съдържание на лутеин, но като се има предвид относително ниското му количество в храната, суплементирането може да осигури необходимия за организма лутеин.
През 2004 г. Научен експертен комитет на фАО определи приемливи нива за дневен прием на лутеин (Acceptable Daily Intake) от 2 мг на кг телесно тегло, или за 70 килограмов индивид около 140 мг дневен прием на лутеин. Тези количества се считат за безопасни.
Ролята на лцтеина за здравето на очите
Зрението е процес, при които светлината се превръща в образни сигнали, които мозъкът може да разпознае и разбере. Макулата малка област в центъра на ретината, е изградена от фото рецепторни клетки, отговарящи за превръщане то на светлината в детайлни цветни образи в мозъка. Макулата натрупва високоселективно в структурата си лутеин и зеаксантин. Още древните анатоми определят макулата като жъл та точка поради плътния й жълт цвят, дължащ се на високото съдържание на лутеин и зеаксантин.
Единствено в очите, и то най-вече в макулата, концентрацията на лутеин е толкова значителна. Именно високата концентрация на лутеин и зеаксантин в очите играе важна роля в зрението. Все още обаче тяхната биологична функция в окото не е достатъчно изучена, но са установени два основни механизма на действието им способността им да абсорбират близката до UV синя светлина и антиоксидантната им роля. Синята светлина, и поспециално види мата синя светлина, с дължина на вълната малко над UV спектъра е с висока енергия и е потенци ално най-силно увреждащата ретината и структурите на окото светлина, която не може да бъде спряна от роговицата и лещата. В също то време лещата фокусира светлината в макулата. Функцията на ретината е устроена така, че светлината първо преминава през макулата зоната с най-висока концентрация на лутеин, който служи като филтър за увреждащите светлини, и едва тогава достига чувствителните на светлина клетки (пръчици и конуси) в окото. Метаболитните процеси в макулата, които превръщат светлинната енергия в мозъчни сигнали, са изключително интензивни, в резултат на което се отделят увреждащи тъканите свободни радикали.
Ретината е богата на полиненаситени мастни киселини, които лесно се оксидират под влияние на свободните радикали. Като антиоксидант лутеинът инхибира образуването на свободни радикали и предпазва клетките на окото от увреждащото им действие. Както свойството на лутеина да абсорбира светлината, така и антиоксидантните му възможности са зависими не само от количествата му, но и от възрастта.
В млада възраст възможността на лутеина да филтрира синята светлина е значително по-важна, докато при възрастните индивиди антиоксидантните способности на лутеина са с поголямо значение за здравето на окото.
Възрастово свързана макуларна дегенерация и лутеинвъзрастово свързаната макуларна дегенерация е една от водещите причини за нарушения на зрението и слепота както в развитите, така и в развиващите се страни. Рискът за развитие на възрастово свързаната макуларна дегенерация се увеличава с възрастта, а някои изследвания показват, че рискът при жените е малко по-висок, отколкото при мъжете. Рискови фактори са също така светлият цвят на ириса на очите, пушенето, дълго излагане на слънце без предпазни очила. Съществуват доказателства за връзка между количеството на лутеина в макулата (определящо плътността на макуларния пигмент) и риска за възрастово свързана макуларна дегенерация. При изследване е установено, че окото на хора с възрастово свързана макуларна дегенерация съдържа статистически достоверно значимо помалко количество лутеин в сравнение с лица без това заболяване.
Плътността на макуларния пигмент изключително зависи от хранителния прием на лутеин. При редица научни изследвания е установено, че плътността на макуларния пигмент се повишава при консумация на високо количество лутеин. Сравнявани са приемът на храни, богати на лутеин (60 г спанак дневно), с прием на добавки към храната, съдържащи високопречистен лутеин в количества 1030 мг/дневно и на суплементи с ниско количество лутеин 2,4 мг/ден. Установено е, че при суплементиране с високи дози лутеин (30 мг/ден) плътността на макуларния пигмент се повишава значимо и тази промяна се запазва до един месец след като концентрацията на плазмения лутеин се върне до първоначалните си нива. При прием на лутеин (както с храна, така и чрез суплементиране) структурите на окото не само акумулират, но имат и способността да задържат натрупалия се лутеин, като този процес е по-дългосрочен при прием на повисоки дози лутеин 1030 мг/дневно.
При големи casecontrol епидемиологични изследвания статистически достоверно е установен no-нисък риск за разбитие на възрастово свързана макуларна дезенерация при индибиди с висок прием на лутеин и побишени нива на серумна концентрация на лутеин. За първи път през 1994 з. изследване, проведено от Харвардския университет, отбелязва важната роля на лутеина за дългосрочното поддържане на добро здраве на очите. До днес са проведени стотици научни изследвания за изясняване ролята на лутеина.
Основните изводи, направени от специалистите, са следни те:
♦ Индивиди, страдащи от възрастово свързана макуларна дегенерация са с по-ниския нива на лутеин в макулата.
♦ Лутеинът предпазва ретината, като блокира действието на увреждащата синя светлина.
♦ Антиоксидантната функция на лутеина може да намали прогресирането на възрастово свързаната макуларна дезенерация, а в някои случаи и да добеде до обратно развитие.
♦ в човешкия организъм част от приетия лутеин се пребръща в зеаксантин, поради което лутеинът е ключобият каротеноид за осигурябане как то с лутеин, така и със зеаксантин.
♦ Диетата е с определяща роля за количеството лутеин, депонирано в макуларния регион.
♦ Диета с богато съдържание на лутеин и зеаксантин подобрява функциите на окото и зрителната острота при пациенти с възрастово свързана макуларна дегенерация.
♦ Прием на 6 мг/ден лутеин с храната намалява с 43 % риска от възрастово свързана макуларна дегенерация.
♦ Суплементирането с лутеин повишава серумните му нива и повишава плътността на макуларния пигмент. Този ефект е поясно изразен при прием на по-високи дози лутеин (1030 мг/ден).
Катаракта и лутеин
Катарактата е една от основните причини за нарушения в зрението и слепота при възрастната популация. Преваленсът на катарактата значително се убеличаба с бъзрастта (над 65 г.), като с по-висок риск са жените, пушачите, хора с no-дълга експозиция на слънце, дибетици. Намаляването на прозрачността на лещата постепенно води до замъглено, неясно зрение и слепота, като радикално лечение е оперативното. Лутеинът и зеаксантинът са единствените каротеноиди, които се откриват в човешка та леща, но в значително по-ниски концентрации от тези в макулата. Проспективни епидемиологични изследвания са установили статистически достоверно намаляване на риска от развитие на катаракта при лица с висок прием на лутеин и зеаксантин (над 6 мг/ден). Механизмът на този ефект не е изяснен точно, но е установено, че ниската плътност на макуларния пигмент корелира с висока оптична плътност на лещата при възрастни лица (4872 г.). Счита се, че висока та оптична плътност на лещата е предиктор на катаракта.
Основни са следните заключения, направени в резултат на научни изследвания:
♦ Лутеинът се депозира специфично в лещата на окото.
♦ Лутеинът и зеаксантинът имат протективно въздействие върху развитието на катаракта.
♦ Диета с високо съдържание на лутеин може да забави развитието на катаракта.
♦ високите серумни нива на лутеин се свързват с намаляване на оптичната плътност на лещата.
Заболяванията на очите, свързани с възрастта, са сериозен проблем на общественото здраве не само поради тежестта си, а и поради все повече нарастващия относителен дял на лица, страдащи от възрастово свързана макуларна дегенерация и катаракта. От една страна, превенцията и намаляването на прогресирането на тези заболявания се свързват с дълготрайно подобряване и поддържане на добро зрение, а от друга с намаляване на високата стойност на здравните грижи при пациенти с нарушено и загубено зрение. Усилията на учените през последните години са насочени към изследване както на причините, така и на възможностите да се по-добри статусът на пациенти със заболявания на очите, свързани с възрастта.
Редица изследвания установяват ролята на лутеина за поддържането на здравето на очите и корелационната връзка между приема на лутеин и намаляването на риска от развитие на възрастово свързана макуларна дегенерация и катаракта. Въз основа на данните, получени от изследване на обичайния прием на лутеин с храната, специалистите препоръчват консумация на храни, богати на лутеин, както и суплементиране с добавки към храната с високо съдържание на лутеин (10 30 мг/ден). Осигуряването на достатъчни плаз мени нива на лутеин намалява риска от развитие на възрастово свързана макуларна дегенерация и катаракта, подобрява зрителната острота, съдейства за защита на очите от вредните въздействия на околната среда, спомага да се редуцират промените в очите при стареене и умора.
