Брой 1/2003
Лутеинът, също като (З-каротина, принадлежи към групата на каротиноид и те. Лутеинът и зеансантинът спадат към групата на нсантофилните наротиноиди (оксикаротиноиди). Съдържащите се 6 тях хидроксилни групи ги правят по-полярни, в сравнение с наротиноидите ([3-каротин и ликопен).
Лутеинът е мастноразтворим жълт пигмент, който се намира в някои растения, водорасли и фотосинтезиращи бактерии. Като пигмент, поглъща светлината и осъществява протекция срещу вредните UV-лъчи и кислородните радикали.
В човешкия организъм лутеин се намира в макулата на ретината и в очната леща (заедно със зеаксантина се наричат „пигменти на макулата”). От значение е за развитието на възрастово обусловените макулна дегенарация и катаракта. Вероятно играе определена роля и за появата на неопластични процеси. Оказва благоприятен ефект при Retinitis pigmentosa.
Сред природните източници на лутеин са царевицата, яйчният жълтък, зеленчуците и плодовете. В зеленчуците, плодовете и жълтъка на яйцето лутеинът е в неестерифицирана форма. В някои растения пигментът се намира под форма на моноили диестери на мастни киселини например лутеин и зеаксантин в цветовете на билката Невен (Tagetes еrecta).
Както споменахме, яйчният жълтък е богат източник на лутеин (един жълтък съдържа около 0.29 тд активна субстанция), но набавянето на лутеин чрез яйцата крие потенциална опасност от хиперхолестеринемия. Една капсула хранителна добавка, съдържаща 6 тд лутеин, се равнява на приема на повече от 20 кокоши яйца. Затова е целесъобразно в организма да се набавя лутеин под формата на хранителни добавки.
В хранителните добавки лутеинът се намира в своводна (неестерифицирана) форма или като естери на мастните киселини и съдържа много малко количество зеаксантин извлечено от изсушени цветове на Tagefes erecta.
Степента на резорбцията му варира, но по-принцин лутеинът се резорбира по-добре от (3-каротина. Наличието на мазнини подобрява резорбцията на лутеин.
Лутеинът се характеризира с по-добра бионаличност от тази на (З-каротина. Свързва се с ретиналния протеин туберлин и се натрупва избирателно в макулата на ретината. Лутеинът филтрира и неутрализира фототоксичното въздействие на UV-лъчите. Офталмопротективният му ефект се осъществява по два основни механизма-филтриране и неутрализиране на вредните лъчи и чрез антиоксидантно действие.
Разлики между 3-каротин и лутеин. За разлика от (3-каротин (провитамин А), лутеинът не се превръща във витамин А. Лутеин се натрупва избирателно в макулата (специфична съставка на макулата и очната леща). Неговата бионаличността е пет пъти по-добра от тази на (3-каротина и той е по-устойчив към въздействието на свободните радикали, в сравнение с З-каротина.
Приложение на лутеин в клиничната практика
Подобрява зрението (офталмопротективно средство). Предпазва от макулна дегенерация, намалява риска от развитие на катаракта.
Дозировка и начин на приложение на лутеина
Дозировката варира от 2 до 40 тд дневно. Обичайната дозировка е от 6 до 12 тд дневно. Необходимо е продължително приложение.
Предложение за схема на дозиране:
♦ за предпазване от макулна дегенерация 6 тд дневно;
♦ при доказана макулна дегенерация и катаракта -12 тд дневно.
Ограничения при употребата на лутеин
Свръхчувствителност към някоя от съставките. Деца под 3-годишна възраст.
Няма данни за приложение на лутеин при бременност.
Някои лекарства и храни, като например холестерамин, холестипол и (3-каротин, могат да намалят лутеиновата резорбция.
Научни данни за приложението на лутеина
Епидемиологично проучване доказа връзката между ниските плазмени нива на лутеина и риска от развитието на макулна дегенерация, Лаборатории изследвания потвърдиха положителното влияние на лутеина
при дегенерация на макулата.
Друго проучбане показа, че рискът от макулна дегенерация намалява с 43% при повишен прием на лутеин в диетата.
Приемът на лутеин в продължение на 140 дни, води до значително увеличение на пигментната плътност на макулата (рисков фактор за развитие на макулна дегенерация).
Друго епидемиологично проучване показа, че рискът от развитие на катаракта е с 22% по-малък при повишен прием на лутеин.
Досегашните данни от проведените клинични и лаборатории изследвания доказбат, че лутеинът като хранителна добавка има благоприятен ефект върху възрастово обусловените дегенерация на макулата и катаракта.
Очакват се нови, по-задълбочени контролирани клинични и лаборатории проучвания, относно лечебните и профилактичните ефекти на лутеина при други заболявания, както и за изясняване на биологичните му и молекулни механизми на въздействие.
