Брой 6/2023
Д-р С. Драгоев, Доц. д-р В. Чернодринска, д.м.
Детско очно отделение, Александровска болница – София
Късогледството е често срещано очно състояние и е признато за важен проблем за общественото здраве в световен мащаб. Сериозно безпокойство при късогледството е прогресирането му до високостепенно късогледство. То крие големи рискове от необратими усложнения, водещи до слепота, като глаукома, отлепване на ретината и миопична макулопатия. Броят на хората с късогледство през 2020 г. e около 2,6 милиарда в световен мащаб, като се очаква да нарасне до 4,9 милиарда до 2050 г.
През последните няколко десетилетия се съобщава за по-ранна поява на късогледство в Източна и Югоизточна Азия. Широко признато е, че колкото по-ранна е възрастта на проява, толкова по-голяма е вероятността за развитие на високостепенно късогледство. Тенденциозно ранно начало на късогледство може да предполага предстояща епидемия от високо късогледство.
Въпреки съществуващите познания за връзката между ранното начало на късогледство и повишения риск от високо късогледство, не е установена точна връзка между възрастта на поява и развитието на високостепенна миопия.
Рискови фактори за развитие на миопия
Генетични – големи проучвания са идентифицирали повече от 200 гена, участващи в развитието на късогледството. Някои от тези гени кодират растежни фактори, участващи в израстването на окото преди и след раждане. Други гени участват в обработката на светлинни сигнали в ретината.
Факторите на околната среда и начинът на живот също играят важна роля в развитието на късогледството.
Голяма част от неотдавнашното (свързано с COVID-19) увеличение на честотата на късогледството в световен мащаб вероятно е свързано с прекарването на по-малко време на открито.
Има различни теории за това дали благоприятният ефект от времето, прекарано на открито, се дължи на яркостта на излагане на светлина, на повишено излагане на къса дължина на вълната (360–400 nm) и/или излагане на ултравиолетова светлина.
Увеличаването на зрителното натоварване при гледане наблизо като четене, учене и работа с компютри и преносими устройства също е рисков фактор. Повече време, прекарано в дейности на близка дистанция, се свързва с по-високи шансове за развитие на късогледство, увеличаващи се с 2% за всеки допълнителен 1 диоптро-час повече на седмица. Под диоптро-часове се има предвид сума от времето, прекарано в определени дейности, съответстващо на дадена акомодация, необходимо за изпълнение на задачата. Например, на часовете, прекарани в четене на близко разстояние, се придава по-голяма тежест, отколкото на часовете, прекарани в използване на компютър на междинно разстояние.
Контрол и диагностика на миопията
Прогресивни лещи – основният механизъм на лечението с тях се дължи на намаляването на хиперметропичния дефокус върху ретината като се редуцира акомодативното усилие по време на близка работа.
Меки контактни лещи – намаляват хиперопичния дефокус и увеличават миопичния дефокус.
ОртоК – при ползването им централната роговица изтънява и епителните клетки се предислоцират към периферията като по този начин променят рефракцията в периферията на ретината и намаляват хиперопичния дефокус.
Медикаментозно лечение
• Антимускаринови препарати – атропин – въздейства върху развитието на миопия както чрез повлияване на акомодацията, така и чрез промяна в неврохимичните каскади стартиращи в ретината
• B-блокери – повлиява миопията чрез хипотонично въздействие и намаляване силите на разтягане, действащи върху склерата.
Проведени са редица проучвания в сферата на миопията и нейния контрол, но данните от всички тях са противоречиви и неубедителни. Проучванията CONTROL и DISC съобщават, че при ползване на меки контактни лещи прогресията на миопията спада с 72% при проследяване за 1 година. Въпреки това няма убедителни данни за дългосрочния ефект, а допълнителен недостатък е, че ползването на контактни лещи изисква допълнителни умения и могат да се ползват след определена възраст.
Изследванията LORIC и ROMIO показват, че при проследяване за 24 месеца с носене на ОртоК лещи се наблюдава редукция на удължаването на аксиалната дължина с 43 до 46%. Последващо проследяване обаче показва бърз обратен ефект след прекратяване на носенето на ОртоК в рамките на 3 месеца и бурно удължаване на аксиалната дължина.
Проучванията ATOM1 и АТОМ2 сочат данни за до 50% редукция в прогресията на миопията при прилагане на атропин 0.01%. Този тип лечение е свързано и с най-слабо изразен ефект на възвръщане след прекратяване на терапията.
С нарастването на информацията за различните методи се появява и нуждата от различни методи за диагностика и за оценяване на контрол на миопичната прогресия. Освен стандартното измерване на рефракция и аксиална дължина, в днешно време се налага тенденцията за използване на апаратура, която комбинира вече познатите изследвания с данни от проучвания на хиляди пациенти на различна възраст и тяхната миопична прогресия. По този начин се изгражда крива, която показва прогноза за растежа на миопията при всеки нов диагностициран пациент и ни дава представа какво да очакваме. Това ни дава възможност на последващи контролни прегледи да модифицираме подхода си и да преценим кой начин за контрол на миопията има най-добър ефект.
Въпреки всички споменати методи за контрол и диагностика, основният фактор за появата на миопията остава генетичният и на този етап не можем да го повлияем. Важно е това, което правим преди появата на миопията, а именно- промяната в нашите навици. Офталмолозите и педиатрите са длъжни да напомнят на родителите, че позволеното според СЗО екранно време за деца от 0 до 3-годишна възраст е 0 часа, а от 3 до 5-годишна възраст е 1 час на ден, по възможност разпределен на два интервала. Промотирането на прекарване на време на открито също е нещо върху, което трябва да се фокусираме в съвременния свят на тесни пространства и липса на естествена светлина.
Адрес за кореспонденция:
Д-р С. Драгоев
Детско очно отделение,
Александровска болница – София
бул. „Пенчо Славейков“ 29,
1463, София
