Брой 6/2023
Д-р С. Дикова
СБАЛОБ “Зора” – София
“Червеното око” е едно от най-често срещаните офталмологични състояния и един от най-честите поводи за посещение при личния лекар и офталмолога. Възпаление на почти всяка част от окото, включително слъзните жлези и клепачите, или дефектен слъзен филм, може да доведе до зачервяване на очите. Често личните лекарите и педиатрите се сблъскват първи с това състояние и тяхното знание кога да насочат пациентите към офталмолог е от решаващо значение. Поставянето на точна диагноза при деца често е значително по-трудно, тъй като анамнезата може да е неясна и провеждането на обстоен преглед често е силно затруднено.
Конюнктивитът е може би най-честата причина за “червено око” при деца. Причините за конюнктивит могат да бъдат инфекциозни (напр. вируси, бактерии, хламидии) или неинфекциозни (напр. алергия, сухо око). В голямата си част случаите на вирусни и бактериални конюнктивити са самоограничаващи се. Други причини за “червено око” при децата включват: блефарит, абразия на роговицата, чуждо тяло, периорбитален целулит. По-рядко срещани причини при малките пациенти са: химическо изгаряне, субконюнктивален кръвоизлив, склерит, ирит и кератит.
Подробната анамнеза, снета от родителите и пациента (ако е във вербална възраст), и очен преглед могат да насочат офталмолога за етиологията на “червеното око”. Анамнезата трябва да включва въпроси за едностранно или двустранно засягане на очите, продължителност на симптомите, вид и количество на секрета, зрителни промени, наличие или не на болка и съответно при наличие на такава за силата й, фотофобия, предишни лечения, наличие на алергии или системно заболяване и не на последно място – използване на контактни лещи. Очният преглед трябва да включва, освен зрителната острота, и обстойно изследване на клепачите, слъзния сак, размера на зеницата и реакцията към светлина, засягане на роговицата, както и вида и местоположението на хиперемията. Трябва също да се оцени евентуалното засягане на преаурикуларните лимфни възли. Причините за “червено око” и техните клинични прояви са обобщени в Табл. 1.
Понякога по-тревожно очно състояние и редица алармиращи сигнали могат да насочат както личните лекари, така и офталмолозите дали е показано допълнително спешно насочване към извършване на допълнителни изследвания, редовно проследяване на пациента на по-кратки интервали или болнично лечение. Такива могат да бъдат:
• Оцветяване на роговицата с флуоресцин
• Мътнина на роговицата
• Абнормен червен рефлекс
• Фотофобия/значителна болка
• Подуване на клепачите/блефароспазъм
• Новопоявило се кривогледство
• Намалена зрителна острота
• Липса на подобрение до 2 седмици
• Използване на контактни лещи (по-големи деца)
• Абнормна реакция на зеницата
• Трудност при изследване
• Анамнеза за нараняване при висока скорост
ВИРУСЕН КОНЮНКТИВИТ
Вирусният конюнктивит, причинен от аденовируси, е силно заразен, докато конюнктивитът, причинен от други вируси (напр. HSV), е по-малко вероятно да се разпространи. Вирусният конюнктивит обикновено се разпространява чрез директен контакт със замърсени ръце, вода в плувни басейни или чрез лични вещи. Често се свързва с инфекция на горните дихателни пътища, разпространявана чрез кашлица и често засяга децата в детските градини. Клиничната изява на вирусните конюнктивити обикновено е лека със спонтанна ремисия след една до две седмици. Лечението е поддържащо и може да включва студени компреси и изкуствени сълзи. По-рядко са необходими локални антибиотици, тъй като вторичните бактериални инфекции не са чести. При необходимост от прилагане на локална кортикостероидна терапия, херпесна инфекция или при засягане на роговицата, е задължително често проследяване на малките пациенти и добър контрол на терапията.
БАКТЕРИАЛЕН КОНЮНКТИВИТ
Бактериалният конюнктивит е силно заразен и най-често се разпространява чрез директен контакт със замърсени ръце. Въз основа на продължителността и тежестта на признаците и симптомите, бактериалният конюнктивит се категоризира като свръхостър, остър или хроничен.
Свръхострият бактериален конюнктивит най-често се свързва с Neisseria gonorrhoeae и рядко се среща при деца, но е основна хипотеза в диференциално диагностичен план при новородени. Острият бактериален конюнктивит е най-честата форма на бактериален конюнктивит в детска възраст. Признаците и симптомите продължават по-малко от три до четири седмици. Инфекциите с Streptococcus pneumoniae и Haemophilus influenzae са най-честите причинители при малките пациенти. Хроничният бактериален конюнктивит се характеризира с признаци и симптоми, които продължават най-малко четири седмици и с чести рецидиви.
Лабораторни тестове за идентифициране на бактерии и чувствителност към антибиотици се извършват само при пациенти с тежко протичане, при пациенти с компрометиран имунитет, при носещи контактни лещи, при новородени и когато първоначалното лечение е неуспешно. Мета-анализ, базиран на пет рандомизирани контролирани проучвания, показва, че бактериалният конюнктивит е самоограничаващ се (65% от пациентите се подобряват след два до пет дни без антибиотично лечение) и че тежките усложнения са редки. Ползите от антибиотичното лечение включват по-бързо възстановяване, ранно връщане на училище/детска градина, предотвратяване на по-нататъшни усложнения и разпространение на инфекцията в затворените детски колективи и намалени бъдещи посещения при офталмолога.
АЛЕРГИЧЕН КОНЮНКТИВИТ
Алергичният конюнктивит често се свързва с атопични заболявания, като алергичен ринит (най-често), екзема и астма. Според проучвания от последните години очните алергии засягат приблизително 25% от населението в САЩ. Сърбежът на очите е най-очевидната характеристика на алергичния конюнктивит. Сезонният алергичен конюнктивит е най-честата форма на заболяването и симптомите са свързани със специфични за сезона аероалергени. Целогодишният алергичен конюнктивит продължава през цялата година. Алергичният конюнктивит е преди всичко клинична диагноза.
Избягването на излагане на алергени и използването на изкуствени сълзи са ефективни методи за облекчаване на симптомите. Антихистамините са ефективни при лечението на лек алергичен конюнктивит. Други, по-ефективни опции са прилагането на локални стабилизатори на мастоцитите и антагонисти на Н1 рецептор.
БЛЕФАРИТ
Блефаритът е хронично възпалително състояние на клепачите и се диагностицира клинично. Пациентите трябва да бъдат прегледани и за лющене на скалпа или кожата на лицето (себореен дерматит), зачервяване на лицето и зачервяване и подуване на носа или бузите (розацея). Лечението включва хигиена на клепачите (почистване със специализирани кърпички за очи или лосиони), нежен масаж на клепачите и топли компреси. Този режим трябва да продължи достатъчно дълго време. Локални антибиотични мехлеми могат да се използват при пациенти, които нямат подобрение от хигиена на клепачите. Азитромицин, капки за очи могат също да се използват за лечение на блефарит. При тежки случаи могат да бъдат приложени перорални антибиотици (доксициклин или тетрациклин) и локални стероиди.
АБРАЗИЯ НА РОГОВИЦАТА
Абразията на роговицата се диагностицира въз основа на анамнезата, клиничната картина и очен преглед. Ако е необходимо, могат да се използват краткотрайни локални анестетици за улесняване на очния преглед. Оцветяването с флуоресцеин под кобалтов син филтър потвърждава диагнозата. При малки деца, при които прегледът с биомикроскоп е невъзможен, се изследва “червения рефлекс” – липсата или абнормен такъв е белег за абразия на роговицата. При пациенти с абразия на роговицата и съмнение за механизъм тип “чуждо тяло” е важно да се провери за задържано чуждо тяло под горния клепач.
Лечението включва поддържащо лечение, циклоплегици (атропин, циклопентолат и тропикамид) и контрол на болката (локални нестероидни противовъзпалителни средства). Необходимостта от локални антибиотици при неусложнени абразии не е доказана, но при деца е често показана поради трудното идентифициране на механизма на “травмата”. Локалните аминогликозиди трябва да се избягват, защото са токсични за епитела на роговицата. Проучванията показват, че превръзките за очи не подобряват комфорта на пациента или времето за епителизация на роговицата, а всички стероидни препарати са противопоказани.
За поставяне на точната диагноза на “червеното око” при деца е от съществено значение, освен подробно снетата анамнеза, лекарят да отдиференцира водещите признаци и симптоми.
Адрес за кореспонденция:
Д-р С. Дикова
СБАЛОБ „Зора“ – София
Бул. „България“ 104, кв. Манастирски ливади
1618, София
