Брой 4/2016
Доц. д-р А. Мишева
Oфталмолог, МБАЛ „Св. Анна“ – София
Сред проблемите на зрението са заболяванията катаракта, глаукома и заболяванията на ретината – макулна дегенерация, диабетна ретинопатия, изменения, вследствие на артериална хипертония и други. Налице е инвалидизация, поради заболяване на очите, както и подмладяване на очната патология. Едно от най-разпространените очни заболявания в съвременния свят е макулната дегенерация (МД).
Социалната значимост на проблема предизвиква засилен интерес през последните 15 години. Усилията за намиране начини за опазване на зрението от това инвалидизиращо заболяване са многопосочни. В рамково споразумение на Европейския съюз (ЕС) се отделя приоритетно място за мерки, свързани с подобряването качеството на живот на хората с МД, катарактата и очни поражения от диабет.
Световната офталмология инвестира много време и средства за изследване на рисковите фактори за очните заболявания, както и за офталмопатии, резултат на соматични заболявания. Отдиференцират се няколко групи рискови фактори:
• ендогенни – недостиг на важни за окото вещества –лутеин, зеаксантин, витамини и минерали
• екзогенни – ултравиолетовово лъчение, слънчеви лъчения, работа с екрани, работа във вредна среда и др.
• поведенчески – тютюнопушене
• дегенеративни – възраст, диабет, хипертония
• наследственост
Прави впечатление, че много от рисковите фактори трудно могат да се избегнат: работа с компютър – присъства във всяка област; възраст – естествен прогресиращ необратим процес; някои професии са свързани с интензивно осветяване на очите, например актьори, шофьори и др.
По тази причина недостигът на важни за окото вещества е поставен на първо място в рисковите фактори. Недостигът на важни за окото вещества се свързва със съвременното хранене. То е нерационално и често тези вещества липсват. Термичната обработка на храната унищожава много от полезните за окото вещества. На фона на този недостиг очите са подложени на различни натоварвания, които многократно надхвърлят компенсаторните им възможности. Ежедневно зрителният анализатор трансформира светлинните сигнали в нервни импулси. Тези процеси се извършват в ретината, макулата и пигментния епител. Ретината представлява най-вътрешния слой на очната ябълка. Тя е изключително тънка и прозрачна с дебелина 0,5 мм. Състои се от зрителни рецептори. Ретиналните неврони предават картината чрез оптичния нерв до мозъка за възприемане на информацията.
1) Ретинален пигментен епител
2) Слой фоторецептори – пръчици и колбички
3) Външна лимитирща мембрана
4) Външен ядрен слой
5) Външен съсъдест слой
6) Вътрешен ядрен слой
7) Вътрешен съсъдест слой
8) Ганглиен слой
9) Нервни влакна
10) Вътрешна лимитираща мембрана
Фоторецепторите са два вида – пръчици и колбички.
Пръчиците съдържат зрителните пигменти родопсин, ретинол и лутеин. Те имат решаваща роля за възприемането на светлината и тъмнината. Функцията им е свързана с визус в среда с намалена светлина, т.е на тъмно и здрачливио. В ретината има 125 милиона пръчици. Този вид фоторецепторни клетки са относително слаби в различаване на детайлите.
Колбичките имат конусовидна форма. Тяхната функция е свързана със зрителната острота на светло, различаване на детайлите и цветното зрение. Съдържат пигмента йодопсин, както и зеаксантин и лутеин – предимно зеаксантин. В ретината те са около 6 милиона.
Именно във фоторецепторните клетки проникващата светлина се трансформира чрез фотохимични реакции в електрични импулси, които водят до сензорно възприемане. Електрическата стимулация води до индуцирана от светлината промяна в структурата на протеина на фотопигментите. Това нарушава волтажа на мембраната на фоторецепторите и информацията може да бъде предадена по-нататък посредством нервните влакна като електричен сигнал.
Колбичките се концентрират в участък, наречен фовеа. Той е централната част на т.нар макула. Макулата отговаря за централното зрение.
Ретината е централния елемент на окото като сетивен орган. Докато очната сфера и системата от лещи се използват, за да се фокусира светлината върху ретината и да се насочи ретината към фокусирания предмет, обработването на зрителната информация се извършва в ретината. По този начин ретината и макулата образуват функционална единица, но не са анатомично тясно свързани, а само близкостоящи. Пигментният епител от своя страна се грижи първо и предимно за снабдяването с хранителни вещества и за метаболитния транспорт. Пигментният епител е свързан с хориоид (хориокапиляри) посредством мембрана (мембрана на Брук) и проектира по посока на ретината това, което е познато като микровили, за които се закрепват външните сегменти на фоторецепторите. Фоторецепторите са сензорни клетки. Фоторецепторите на пръчиците и колбичките са подразделени според морфологията и функцията на различни секции. Клетките се разделят на вътрешен и външен сегмент от атрофичен цилиум (силно изтънен клетъчен участък). Тези два сегмента заедно формират първия слой на ретината.
Вторият слой на ретината, външната лимитираща мембрана с клетките на Мюлер, неин поддържащ елемент, служи основно за поддържане структурата на ретината. В слоя над този външен зърнест слой, се намират клетъчните ядра на фото рецепторите. Следващите слоеве са външният мрежест слой, в който започва началната обработка на зрителната информация, последвана от вътрешен зърнест слой, където се намират аксоните на фоторецепторите и втория неврон на оптичните пътища. След това идва връзката на ганглийните клетки на вътрешния мрежест слой и ганглионарният слой, който се простира до нервновлакнестия слой на оптичния нерв.
Ретиналния енергиен трансфер е по-интензивен от този на миокарда!
Във фоторецепторните клетки и ретиналния пигментен епител преобладава интензивна метаболитна активност. Трябва да се образуват непрекъснато нови фоторецептори и да се разрушават леталните клетки. Цялото снабдяване с хранителни вещества от мембраната на хориоидеята за изграждане на нови фоторецептори и унищожаване на стари, се извършва чрез клетките на пигментния епител. Поради тази висока метаболитна активност, обмяната на кислород в тези тъкани е значително по-висока от всяка друга тъкан в тялото. Всеки ден близо 100 мембранни дискове на фоторецептори се фагоцитират от пигментния епител.
Изводи
• В ретината ежедневно протичат многобройни свободно-радикални процеси, поради висока метаболитна активност, високо съдържание на кислород, ултравиолетово лъчение и високо съдържание на мембранни липиди (ненаситени, високореактивни мастни киселини, например DHA – докоза-хексаенова киселина)
• Поради това окото се нуждае от пълна пигментна и съдова защита чрез мощна антиоксидантна протекция, укрепване на ретиналните съдове и възстановяване на пигментния слой.
Ocolut Combi VGcaps e специално създаден за пълна пигментна и съдова защита на очите.
Той съдържа астаксантин, проантоцианидин, лутеин и зеаксантин. Астаксантинът принадлежи към групата на каротеноидите. Според някои научни източници каротеноидите са 600, а според други 700 вида. Каротеноидите се разделят в две отделни групи. Първата група се нарича каротени, която е най-познатата група. Към тази група принадлежи бета каротена, ликопена, алфа каротена и др.
Другата група, към която спада астаксантина, се нарича ксантофили. Към групата на ксантофилите се числят и добре познатите ни лутеин и зеаксантин.
Разликата между тези две групи се изразява в това, че ксантофилите имат хидрофилен край в молекулата си, което ги прави многократно по-реактивоспособни.
Астаксантинът има повече хидроксилни групи в молекулата си, което го прави различен не само от каротените, а и от другите ксантофили. Благодарение на това той е много по-активен в човешкото тяло от „братовчедите си лутеин и зеаксантин.
Както на пръв поглед молекулите изглеждат сходни, така благодарение на посочените особености, астаксантин има възможност за действия, които каротените нямат. Астаксантин преминава хемато-ретиналната бариера и осигурява антиоксидантна и противовъзпалителна защита на очите, действа ефективно като протектор на нервните клетки, преминава през клетъчните мембрани, действа като ултра мощен антиоксидант, като бързо елиминира свободните радикали и неутрализира синглетния кислород.
Астаксантин се извлича от водораслите Haematococcus Pluvialis и представлява червен пигмент. Когато зелените водорасли са подложени на стрес – липса на храна, вода, интензивно слънчево осветяване, висока или ниска температура и др., клетките на водораслите хиперакумулират червен пигмент – астаксантин. Той създава „силово поле”, което предпазва клетките от деструкция. Благодарение на мощната протекция на астаксантин, клетките, подложени на тежки условия, оцеляват повече от 40 години.
Астаксантин е мощен антиоксидант за очите и мозъка. Астаксантин се оформя като жизнено важен за очите, тъй като според научните теории голяма част от очните заболявания, както и заболяванията на централната нервна система се дължат на нарастване различните видове свободни радикали – синглетен кислород, супероксиди, хидроксиди, хидроген-пероксиди и т.н. или намаляване на антиоксидантната активност в тъканите на човешкото тяло. Такива заболявания са възрастово обусловена макулна дегенерация – основна причина за слепота, ретинална или венозна оклузия, запушване, глаукома, диабетна ретинопатия, травми и възпалителни заболявания. Антиоксидант, който достига вътрешните очни слоеве, каквито са ретината, макулата и пигментния епител чрез преминаване на кръвно-мозъчната бариера, би осигурил мощна защита на окото, както и би предотвратил голям брой очни увреждания. Астаксантин е с най-висок антиоксидантен капацитет (Y. Nishida, E. Yamashita and W. Miki. 2007)
Освен че астаксантин преминава хемато-ретиналната бариера, категорично негово предимство е, че е активен и в мастно-разтворимата, и във водноразтворимата част на клетката.
Друго сериозно предимство на астаксантин е, че той никога не действа като прооксидант (Beutner, et al, 2000).
Астаксантин е и мощен инхибитор на оксидацията на DHA (докозахексаенова киселина – ненаситена мастна киселина, съдържаща се в клетъчните мембрани, която съставлява 30% от сухата очна маса.
В състава на Ocolut Combi VGcaps e проантоцианидин. Названието проантоцианидини се отнася за група вещества, известни като олигомерни проантоцианидини. От химическа гледна точка е производно на флавоноидите. Досега са идентифицирани над 4000 флавоноида и все повече се потвърждава ключовата им роля за здравето и дълголетието. Проантоцианидинът и астаксантинът са „създадени един за друг”, като взаимно усилват ефектите си.
Проантоцианидин е мощен антиоксидант и съдов протектор. Той заздравява колагена и еластина. В основата на това е неговата способност да увеличава устойчивостта на капилярите, да намалява капилярния хиперпермеабилитет и да ускорява циркулацията на периферна кръв и лимфа. С други думи, проантоцианидин като съдов протектор допринася за съдовата защита на ретината.
Ocolut Combi VGcaps съдържа и оптимални количества лутеин и зеаксантин. Те са специфични интраокуларни филтри, тъй като са основна съставна част на очния пигмент. Плътността на този пигмент определя устойчивостта на окото срещу увреждания. Лутеин и зеаксантин избирателно се натрупват в макулата и ретината чрез специфичен транспортен белтък туберлин. Увеличават плътността на пигмента. Доказано е, че прием на лутеин 140 дни значително увеличава пигментната плътност на макулата – рисков фактор за МД (Landrum et al., Exp. Eye Res. 1997; 65:57-62)
Ocolut Combi VGcaps e показан за лечение на съдова патология, късогледство, катаракта, при повишено вътреочно налягане, уморени очи, за подобряване на нощното виждане и компютърно око. За по-мощен ефект препоръчвам комбиниране на Ocolut Combi с Entan, Triomega 1000+, Neostat и Oxybor Memory.
Ocolut Combi и компютърно око
Съставките на Ocolut Combi са доказани при синдром на компютърно око (Ma L et al. Br. J. Nutr. 2009). Според данните от проучването дори само лутеин предпазва зрението от вредното въздействие на компютърните екрани. Високите дози пигменти и антиоксиданти подобряват зрителната острота при хора със синдром на компютърно око.
Ocolut Combi и късогледство
При късогледство, особено при бързо прогресиращо, съществува риск от увреждане на ретината и то необратимо. Подобрявайки функцията на ретината и макулата, успешно ще се повлияе и зрителната острота при късогледство. Ако Ocolut Combi се използва редовно и продължително ще се намали риска от ретинални увреждания дългосрочно.
Ocolut Combi и „уморени очи”
Все по-сериозно се гледа на тези симптоми, защото умората в очите възпрепятства ежедневната работата на професионално активни хора в млада и зряла възраст. Продължителното стоене пред екрани води до оплаквания от болка в очите, замъгляване на зрението и дори двойно виждане. Според статистическите анализи, може да се очаква, че при прием на Ocolut Combi 4 седмици, напрежението в очите намалява с 46%. Установява се също и че след прием на комбинацията се повишава акомодационната амплитуда. Комбинацията подобрява адаптацията на лещата и се фокусира по-добре при хора, работещи пред екрани. В научната литература има обещаващи данни за намаляване на очната болезненост, сухота и замъгляване на зрението след прием на комбинацията минимум 4 седмици.
Ocolut Combi VGcaps осигурява пълна пигментна и съдова защита на очите и е подходящ както за ранната превенция на очни заболявания, така и в лечебния комплекс на редица социално-значими очни заболявания.
