Брой 8/2019
Ас. д-р М. Бояджиева, Д-р А. Барбукова, Гл. ас. д-р Д. Бояджиев, д.м. FEBO, Ас. д-р М. Радева, Ст. м.с. Кр. Димитрова, Проф. д-р Хр. Групчева, д.м.н., FEBO, FICO (hon), FBCLA, FIACLE
Катедра „Очни болести и зрителни науки“, Медицински Университет – Варна
В световен мащаб над 36 милиона са слепи, като от тях над 1,4 милиона са деца.(1)
Бърз, достъпен и лесен метод за откриване на зрителни нарушения е скринингът на детското зрението. Той позволява ранна диагностика и лечение на очните заболявания.
Целта на скринга е откриването на зрителни нарушения във възраст, в която те могат да бъдат коригирани и лекувани адекватно.
В рамките на регионалната кампания „Детско зрение”, извършена на територията на Община Варна през 2018 г. са прегледни 688 деца в предучилищна и училищна възраст (6 и 7 години). От тях за специализиран преглед в СБОБАЛ – Варна са насочени 149 от децата.
Децата не са малки възрастни, а особена група пациенти, които трябва да бъдат третирани адекватно. Перспективата при тези пациенти е целият предстоящ живот, поради което инвестицията в опазване на очното здраве е гаранция за високо жизнено качество.
Увод
В световен мащаб над 36 милиона са слепи като от тях над 1,4 милиона са деца.(1)
Некоригините рефракционни нарушения са водеща причина за намалено зрение и слепота във всички региони на света.(2,3) В ерата на бързо развиващите се високи технологии, постоянната употреба на видеотерминали и урбанизиран живот, процентът на децата с миопия прогресивно нараства.
Повечето нарушения нямат предупредителни симптоми, а децата нямат оплаквания – по-точно не осъзнават, че трябва да виждат обкръжаващия ги свят по различен начин.
Бърз, достъпен и лесен метод за откриване на зрителни нарушения е скринингът на детското зрението. Той позволява ранна диагностика и лечение на очните заболяванията. USPSTF ( U.S. Preventive Services Task Force – работна група от експерти в областта на превантивната медицина и медицината, базирана на доказателства в САЩ) препоръчва извършването на скрининг при деца на възраст под 5 години за откриване на амблиопия, страбизъм и рефракционни аномалии.(11) Целта на скринга е откриването на нарушения в зрението във възраст, в която те могат да бъдат коригирани и лекувани адекватно.
Повечето Европейски държави имат разработени програми за скрининг на детското зрение (за малка част от тях те са регионални). (12) За съжаление, в България няма национална програма, която да регламентира профилактични дейност от специалисти в областта на офталмологията. Ежегодно в няколко области, сред които е и Община Варна, се извършват регионални, кратковременни скринингови програми за изследване зрението при децата. Тези програми са недостатъчни, но резултатите от тях са показателни за детската очна грижа.
Цел на настоящето проучване е анализ на данните от проведените през 2018 г. анкетни проучвания сред родителите и скрининг на деца в предучилищна възраст и сравнение на резултатите с предходни периоди.
Методика
От 2013 г. ежегодно два екипа от Очна болница за активно лечение на очните болести – Врана (СБОБАЛ-Варна), извършват скрининг на деца в предучилищна и училищна възраст (6 и 7 години). Прегледите се осъществяват в предварително заявилите за участие в програмата „Детско зрение” училища и детски градини, след представяне на подписано информирано съгласие от поне единия родител. Предоставят се образователни материали – постери и брошури за програмата, както и анонимни анкетни карти за родителите. Скринингът се извършва на място в учебното заведение и включва, последователно изследване на зрителна острота, стереозрение, цветоусещане и просветляване. В края на изследването се дава протокол за извършения преглед, съдържащ насоки към родителите. Информират се медицинските специалисти в учебното заведение и придружаващите учители за установени нарушения, изискващи допълнителни високоспециализирани изследвания от спешен порядък.
Зрителната острота се изследва за всяко око поотделно и се оценява по логаритмичната система. Изследването започва от дясното око, след закриване на лявото. При зрителна острота от 0,8-0.9 на едното или на двете очи се приема, че стойността е гранична и детето се насочва за повторен тест в рамките на шест месеца до една година, а при зрителна острота под 0,8 децата са реферират за допълнителни изследвания в Очна болница-Варна.
В рамките на кампанията за 2018 г. са прегледни 688 деца в предучилищна и училищна възраст (6 и 7 години). От тях за специализиран преглед в СБОБАЛ-Варна са насочени 149 деца. При 43,62% (65 деца) от прегледаните деца е установена хиперметропия, а при 7,38% (11 деца) – астигматизъм. Диагноза миопия е поставена при 5,37% от децата, а при 3,36% (5 деца от мъжки пол) – дисхроматопсия. Не са открити деца с амблиопия по време на кампанията. При 40,28% от децата вторичният преглед не е констатирал отклонения от нормата.
Резултати са сходни с тези от предходните години, като не се установи очакваното и наблюдавано повишение в разпространението на миопията, в световен мащаб.(4) Данните потвърждават резултатите от многобройните проучвания, доказващи ефективността на скрининговите програми за откриване на зрителни нарушения сред децата и намаляване на амблиопията сред изследваната популация (5–9).
Анализът на данните от проведеното анкетно проучване, показва че 46,9% от анкетираните родители отговарят на въпроса ”Според Вас, ако детето няма очен проблем, кога трябва да го водите на профилактичен очен преглед?” с отговор – „всяка година”, 29,5 % са посочили „на 1,3,5,7 годишна възраст и в училищната възраст ” и въпреки това 34,49 % от децата не са преглеждани преди започването на програмата. Успокоителен е фактът,че този процент деца е значително по-нисък спрямо данните от 2015 г.
Относително постоянен е процентът на родителите, които посочват, че детето им прекарва пред телевизора около 30 минути и значително по-висок е процентът на децата, които прекарват пред видеотерминалите между един и 4 часа дневно през 2018 г. спрямо данните от 2015 г., 2016 г. И 2017 г.
Обсъждане
Децата се раждат с незряла зрителна система, която претърпява интензивно развитие през първите години от живота им, като на 7-годишна възраст трябва да бъде достигната нормалната за възрастни зрителна острота – 100%. Днес Американската академия по педиатрия и Американската академия по офталмология и секцията по детска офталмология и страбизъм препоръчват извършването на фотоскрининг на деца между 1и 3-годишна възраст – нов високотехнологичен метод, позволяващ точно обективизиране на рефракционните нарушения сред невербални деца.(10) Според вида на фото-екраниращото устройство, за секунди могат да бъдат изследвани двете очи едновременно или всяко око поотделно, без необходимост от голямо сътрудничество отстрана на детето – както е при определянето на зрителната острота при стандартния скрининг. Натрупаните данни показват, че методът води до намаляване честотата на амблиопия сред изследваната популация, откривайки анизометропия (разлика между двете очи повече от 1 D) във възраст, в която може да бъде лекувана.(11,12)
В свое проучване Silverstein Е и сътрудници сравняват ефективността и времето за извършване на традиционния скрининг с фотоскрининга, изследвайки общо 1593 деца в трети клас от 16 училища. При 78% от учениците, преминали фотоскрининга и насочени за вторичен преглед, са потвърдени рефракционни нарушения, изискващи корекция, спрямо 50 % от групата на учениците, преминали традиционния скрининг. Те доказват, че фотоскринингът открива повече деца за ¼ по-кратко време спрямо традиционния скрининиг.(13)
Връзката на рефракционните нарушения и развитието на амблиопия е сложна и зависи най-вече от възрастта на детето, като за децата до 3- годишна възраст корелира със стойността на анизометропията. При деца над 3 г. процентът на разпространение е относителен постоянен, но тежестта на амблиопия напредва с годините на детето. Ето защо скринингът на детското зрение трябва да бъде извършван няколкократно през годините на растеж и развитие на детския организъм.(14)
Данните от нашето изследване доказват, че скрининговите програми, в това число и програмата „Детско зрение”, спомагат за повишаване информираността на обществото, както и за откриване и лечение на зрителни нарушения.
Организирането и осъществяването на национална скринингова програма ще спомогне за проследяване и контрол върху правилното развитие на зрението при децата – основата на детското здраве. Не трябва да се забравя, че децата не са малки възрастни, а особена група пациенти, които трябва да бъдат третирани адекватно. Перспективата при тези пациенти е целият предстоящ живот, поради което инвестицията в опазване на очното здраве е гаранция за високо жизнено качество.
Използвана литература:
1. Thylefors B. A global initiative for the elimination of avoidable blindness. Community eye Heal [Internet]. 1998 [cited 2019 Jun 4];11(25):1–3. Available from: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/17492014
2. Patel DK, Tajunisah I, Gilbert C, Subrayan V. Childhood blindness and severe visual impairment in Malaysia: a nationwide study. Eye [Internet]. 2011 Apr 25 [cited 2019 Jun 11];25(4):436–42. Available from: https://www.nature.com/articles/eye201119
3. Gilbert C, Awan H. Blindness in children. BMJ [Internet]. 2003 Oct 4 [cited 2019 Jun 11];327(7418):760–1. Available from: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/14525849
4. Holden BA, Fricke TR, Wilson DA, Jong M, Naidoo KS, Sankaridurg P, et al. Global Prevalence of Myopia and High Myopia and Temporal Trends from 2000 through 2050. Ophthalmology [Internet]. 2016 May 1 [cited 2019 Jul 17];123(5):1036–42. Available from: https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0161642016000257
5. Polling J-R, Loudon SE, Klaver CCW. Prevalence of Amblyopia and Refractive Errors in an Unscreened Population of Children. Optom Vis Sci [Internet]. 2012 Oct [cited 2019 Jun 2];1. Available from: https://insights.ovid.com/crossref?an=00006324-900000000-99293
6. Lennerstrand G, Kvarnström G, Jakobsson P. Screening for visual and ocular disorders in children, evaluation of the system in Sweden. Acta Paediatr [Internet]. 2007 Jan 2 [cited 2019 Jun 10];87(11):1173–9. Available from: https://doi.wiley.com/10.1111/j.1651-2227.1998.tb00926.x
7. Jonas DE, Amick HR, Wallace IF, Feltner C, Vander Schaaf EB, Brown CL, et al. Vision Screening in Children Aged 6 Months to 5 Years. JAMA [Internet]. 2017 Sep 5 [cited 2019 May 30];318(9):845. Available from: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/28873167
8. Hard A-L, Sjodell L, Borres MP, Zetterberg I, Sjostrand J. Preschool vision screening in a Swedish city region: results after alteration of criteria for referral to eye clinics. Acta Ophthalmol Scand [Internet]. 2002 Dec 1 [cited 2019 Jun 10];80(6):608–11. Available from: https://doi.wiley.com/10.1034/j.1600-0420.2002.800609.x
9. Golding J, Pembrey M, Jones R, ALSPAC Study Team. ALSPAC–the Avon Longitudinal Study of Parents and Children. I. Study methodology. Paediatr Perinat Epidemiol [Internet]. 2001 Jan [cited 2019 Jun 5];15(1):74–87. Available from: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11237119
10. Donahue SP, Arthur B, Neely DE, Arnold RW, Silbert D, Ruben JB, et al. Guidelines for automated preschool vision screening: A 10-year, evidence-based update. J Am Assoc Pediatr Ophthalmol Strabismus [Internet]. 2013 Feb [cited 2019 Jul 19];17(1):4–8. Available from: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/23360915
11. Teed RG, Bui CM, Morrison DG, Estes RL, Donahue SP. Amblyopia therapy in children identified by photoscreening. Ophthalmology [Internet]. 2010 Jan 1 [cited 2019 Jun 22];117(1):159–62. Available from: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19896190
12. Halegoua J, Schwartz RH. Vision Photoscreening of Infants and Young Children in a Primary Care Pediatric Office. Clin Pediatr (Phila) [Internet]. 2015 Jan 8 [cited 2019 Jul 19];54(1):33–9. Available from: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/25009113
13. What’s the difference between photo screening and visual acuity measurement? [Internet]. [cited 2019 Jul 21]. Available from: https://www.welchallyn.com/en/education-and-research/research-articles/whats-the-difference-between-photo-screening-and-visual-acuity-measurement.html
14. Clinical Guidelines and Recommendations | Agency for Healthcare Research & Quality [Internet]. [cited 2019 May 31]. Available from: https://www.ahrq.gov/professionals/clinicians-providers/guidelines-recommendations/index.html
