Брой 3/2013
Доц. д-р М. Кръстева, д. м.
Неонатологично отделение, УМБАЛ “Св. Георги”- Пловдив
Инфекциите в неонаталния период са все по-често срещана патология при новородените. Те могат да протичат както с ранна (до 6-я ден), така и с късна изява (6-28 ден). Първите са преимуществено последица на бактериалната вагиноза у майката, докато късните са резултат преди всичко на нарушения в противоепидемичния режим и обслужването на новородените, които са причина за възникването на нозокомиални инфекции(1). И в двата варианта инициален белег за наличието им може да бъде конюнктивитът.
Засягането на конюнктивата и клепачите у новороденото се демонстрира със зачервяване, оток, наличие на секрет с различен характер (от бистър до гноевиден). Новороденото не може да вербализира усещането за парене и болка в окото, които са съпътстващи заболяването симптоми.
Инфекцията обикновено засяга и двете очи, но при късното й начало по-често се наблюдава едностранната локализация.
Нерядко в хода на конюнктивита се ангажира и мигления ръб, вследствие на инфламаторна реакция – касае се за блефарит. Последният протича като два основни типа: улцерозен и сквамозен. В първия случай най-важен фактор е инфекциозният елемент. Сквамозният блефарит се дължи на функционалната хиперактивност на себороичните жлези(4).
При новородените появата на сълзене и секрет в едното или двете очи понякога е свързано с вродено състояние на запушване на слъзния канал – dacriocystit. Задържането на сълзите в конюнктивалния сак и добавянето на бактериална флора водят до вторичен конюнктивит.
Причинителите на конюнктивита могат да бъдат грам позитивни (Staph.aureus, Staph.epid., MRSA; Strept.pyog., Strept.pneum.) и грам негативни бактерии (Neiser.spp, Klebsiella, Proteus), а лечението трябва да се съобрази със следните особености:
1.Труден достъп до очите на детето, поради наличния оток.
2.Възможност за травмиране при манипулации и задълбочаване на болката.
3.Висока резорбтивна способност на лигавиците му, което изисква минимална токсичност на използвания медикамент.
4.Особености на метаболизма и екскрецията на медикаментите, обусловени от физиологичната незрялост на новороденото.
5.Необходимост от максимално кратък период на лечение и постигане на бърз ефект.
Основно изискване преди началото на лечението е да се осъществи микробиологична идентификация на бактериалния щам и неговата сензитивност.
Когато конюнктивитът е изолиран се прилага локална терапия (почистване на очите с физиологичен разтвор, капки за очи и унгвенти). При тежки инфекции освен нея се налага и системно антибиотично лечение.
В търсене на най-удачния медикамент за приложение в неонаталния период неонатолозите често използват Fucithalmic. Той представлява вискозни очни капки, съдържащи 1% разтвор на антибиотика фузидова киселина. Постигането на бактериостатичен или бактерициден ефект е в зависимост от концентрацията на медикамента и се дължи на потискане на протеиновия синтез в прокариотната клетка на ниво рибозоми.
Въпреки, че спектърът на действие на фузидовата киселина е ограничен, тя добре повлиява основните микробиологични причинители – стафилококи, стрептококи и H.influenzae.
Опитът с прилагането на Fucithalmic е дългогодишен при възрастни и по-големи деца. Използването му при новородени се основава и върху сравнителни проучвания с други медикаменти. Normann и др.(3) изследват 456 новородени с гестационна възраст > 32 гестационна седмица, лекувани с Fucithalmic и установяват, че терапията е не само по-ефективна, но и по-лесна за приложение в сравнение с тази с Chloramphenicol – очни капки(3). Друго мащабно изследване върху 484 пациента с конюнктивит в широк възрастов диапазон (2-9 години и повече от 9 години) съпоставя резултатите от лечението с 1% фузидова киселина и Tobramycin 0,3% разтвор. Резултатите показват, че клиничната и бактериологична ефикасност на Fucithalmic в двукратна доза дневно го определя като много по-удачен за лечението на бактериалните конюнктивити в сравнение с други широкоспектърни антибиотици(2).
Допълнителни много важни предимства на Fucithalmic са в полезрението на неонатолога при избора му за лечение на неонаталния конюнктивит:
1.Ниска микробна резистентност на 1% фузидова киселина – 16% срещу 23% за гентамицин, 30% за неомицин и 48% за хлорамфеникол.
2.Рядко срещани странични реакции (оток и зачервяване на клепачите – 6,4%), които да налагат прекратяване на лечението.
3.Бързо постигане на ефект (4-5 дни) на фона на нисък дозов режим (двукратна апликация на една капка във всяко око за 24 часа – 12 часов интервал).
На базата на тези предимства Fucithalmic е предпочитан медикамент, при наличие на индикации за неговото приложение в Неонатологично отделение в УМБАЛ “Св.Георги”- Пловдив. Впечатленията ни от ефекта му са достатъчни, за да го определим като подходящ за лечение на конюнктивит, блефарит и дакриоцистит в неонаталния период. Необходимостта от отчитане на физиологичната и биологична специфика на новороденото, която определя тесен диапазон на антибиотици за лечението на локалните и общи инфекции, в т.ч. и на конюнктивита, често ни затруднява при изграждането на терапевтичния медикаментозен план. В този смисъл Fucithalmic е медикамент на избор, безопасен, с краткотрайно приложение (5-7 дни) и добър резултат от неговото използване.
Библиографията на разположение в редакцията.
Библиография
1.Divico A, Donati L, Labianca A et al. Role of vaginal infection in fetal and neonatal mortality. Mener Ginec 2011; 63(1): 25-29
2.Jackson WB, Low DE, Dattani D et al. Treatment of acute bacterial conjunctivitis: 1 % fusidic acid viscous drops vs. 0,3 % tobramycin drops. Can J Ophthalmol 2002; 37(4):228-237
3.Normann EK, Bakken O, Peltola J et al. Treatment of acute neonatal bacterial conjunctivitis: a comparison of fucidic acid to chloramphenicol eye drops. Acta Ophthalmol Scand 2002; 80:183-187
4.Van Bijsterveld OP, Buijs J. Treatment of blepharitis. Acta Therapeutica 1988; 14:371-377