Брой 2/2017
Доц. д-р А. Буева, д-р М. Гайдарова, д-р Т. Лисичкова
СБАЛДБ „Д-р Лисичкова“ – Варна
СБАЛДБ „Проф. Иван Митев“ – София
От 2010 до 2013 г. лекарите и специализантите от Клиника по детска нефрология и хемодиализа при СБАЛДБ „Проф. Иван Митев“, София проведохме скрининг в България за скрита бъбречна заболеваемост в детска възраст и потърсихме честотата на клинично неизявените бъбречни страдания.
Прегледахме 5 680 деца от различни градове- Варна – 1427, София – 957, Добрич – 112, Кърджали – 519, Смолян – 505, Враца – 1137, Бургас – 593, В. Търново – 600.
Поради установената висока честота на бъбречните аномалии, с цел превенция на бъбречно здраве на българските деца, постигнахме допълнение в профилактичните прегледи в детска възраст, отнасящо се до провеждане на профилактичен ултразвуков преглед на отделителната система. Цитирам държавен вестник във връзка с тази промяна:
1.Държавен вестник 100 / 15.12.2012 .
Приложение № 1 към чл. 4, ал. 1 се изменя:
„Приложение № 1 към чл. 4, ал. 1
Вид и честота на профилактичните прегледи съобразно възрастта на децата
Възраст на детето. Вид на профилактичния преглед. Честота на прегледа. До една година измерване на ръст, тегло, оценка на психическо развитие ежемесечно измерване на обиколка на глава и гърди през първите шест месеца след раждането – ежемесечно един път на деветмесечна и на едногодишна възраст изследване на хемоглобин, брой еритроцити, брой левкоцити, хематокрит, MCV, MCH, MCHC, албумин и седимент в урината, обща оценка на зрение и слух два пъти годишно – при навършване на шестмесечна и едногодишна възраст ехографско изследване на отделителна система еднократно на 6-месечна възраст клинично изследване за дисплазия на тазобедрените стави с определяне на риска от дисплазия.
Над 70% от прегледаните от нас деца са родени без бъбречни аномалии. Именно на тях е посветена статията ми – какво трябва да направим, за да останат здрави бъбреците на тези деца.
Най-честата причина за бъбречни заболявания в детска възраст са бъбречните инфекции.
Около 30% от преболедувалите с фебрилни уроинфекции деца имат трайни увреждания на бъбречния паренхим. Следователно, предпазването на децата от инфекции на отделителната система е основен момент в профилактиката на бъбречното здраве на децата.
Причините за бъбречните инфекции са търсени упорито от педиатрите и в миналото са установявани различни етиологии.
През настоящия XXI-ви век е прието от всички школи по детска нефрология, че инфекциите на отделителната система най-често са резултат на лоша функция на пикочния мехур.
Ето защо функцията на пикочния мехур е във фокуса на много съвременни изследвания, посветени на търсене на методи за диагностициране и лечение на установените отклонения.
Основните ехографски параметри, които говорят за лоша функция на пикочния мехур за наличие на мегацист и/или остатъчна урина.
С направените изчисления въз основа на получените данни от нашия скрининг установихме, че лоша функция на мехура в България имат около 137, 836 деца. От тях около 118, 800 деца са с мегацист и 19,036 деца са с повишено количество остатъчна урина.
Защо 137, 836 деца имат увеличен пикочен мехур?
Следователно, когато не се спазват правилата за редовна микция и дефекация, последствията са рецидивиращи инфекции на пикочните пътища.
Далечните последици на повтарящите се уроинфекции са дефинитивни и оставащи за цял живот – изоставане в развитието на боледуващия бъбрек и по-малки размери до края на живота.
Ето защо информацията за нормалното функциониране на пикочния мехур и осигуряването на условията за това са основни фактори за предпазване на бъбреците.
Условията за нормално функциониране на пикочния мехур означават осигуряване на нормални за използване тоалетни вкъщи и в училищата.
Чуйте гласа на децата за режима за използване и състоянието на тоалетните в детските заведения:
• “Госпожата ни наказва, като не ни пуска до тоалетната”,
• „Не пия вода докато съм на училище, за да нямам нужда от тоалетна”,
• “Мама ми забранява да ходя в тоалетната в училище, защото са мръсни”.
• “С приятелката ми пикаем в кошчето за боклук – то е по-чисто от тоалетната”
На кого са тези проблеми?? На родителите, учителите, училищните ръководства за състоянието на тоалетните?
Кои са страдащите?? Отговорът е един – децата, които са поставени при тези условия.
В защита на бъбречното здраве и коригиране на условията, допринасящи за развитие на бъбречни инфекции, от 2001 год. се отбелязва Световен ден на тоалетната.
По данни на тази световна организация, поради липса на хигиенни условия всяка година 1,8 млн., предимно деца, губят живота си. Липсата на хигиена и санитарни условия е най-големият причинител на зарази в световен план, коментират експертите.
Датата е избрана през 2001 година след констатация на Световната здравна организация и на Световната тоалетна асоциация, че около 40% от населението на земята нямат достъп до елементарни санитарно-хигиенни условия.
Целта на нетипичния празник е повишаване нивото на хигиенната култура.
За да стигне до сегашния си вид, тоалетната е претърпяла дълга еволюция. Първите тоалетни са на възраст 5000 години и са открити на Оркнейските острови, край бреговете на Шотландия. Първата тоалетна чиния е китайска. Била на един от императорите, който управлявал през 50-100 г. сл. Хр. Тя била направена от злато и свързана с водопровода, така че водата отмивала всичко в канализацията.
Проучване на световната тоалетна организация показва, че 2.5 милиона души в цял свят нямат и не ползват елементарни удобства, включващи санитарните възли например.
За да нямат инфекции на отделителната система децата трябва да бъдат информирани. Информацията за тяхното бъбречно здраве трябва да е поднесена по детски маниер!!
Децата трябва да имат право да говорят на тази тема!!
Основното за тях е да не “стискат”!!
Не трябва да имат запек!!
Да се научат да отделят време за тоалетната!! – а те винаги бързат и нямат свободно време…
Заедно всички – лекари, родители, учители, директори – сме отговорни за бъбречното здраве на децата и сме длъжни да направим необходимото.