Брой 5/2010
Проф. д-р Валентина Цанева, дмн
Медицински университет Варна
Днес затлъстяването е най-честото хронично заболяване в детска възраст, което трябва да се профилактика и лекува поради най-малко три причини.
1. Нарастваща честота в световен мащаб в някои страни 1/4 до 1/2 от децата страдат от затлъстяване или наднормено тегло. Най-висока честота сред децата е регистрирана на някои острови в Тихия океан, в САЩ, Кувейт, ОАЕ, Гърция, Нова Зеландия, Австралия, Mekcuko.
2. В България процентът на тези деца е 15-20%, той непрекъснато нараства поради широката и неконтролируема консумация на висококалорични и евтини снаксове, захарни изделия, намалена физическа активност на децата.
3. Затлъстяването, разбило се в детска възраст, неотлъчно прогресира. Ако персистира до 15-годишна възраст и е без лечение, 8 80 % от случайте остава до края на живота поради сериозните животозастрашаващи усложнения от страна на всички органи и системи.
Затлъстяването повишава десетократно риска от ЗД, АХ и други ССЗ, чернодробна стеатоза и стеатозен хепатит, холелитиаза, рак, белодробни, неврологични и опорно-двигателни нарушения, водещи до ранна инвалидизация и обездвижване.
Въпреки тази тревожна перспектива малка част от родителите се обръщат за лекарска помощ и малка част от ОПЛ обръщат своевременно внимание на проблема с наднорменото тегло.
Нуждата от консултация със специалист е необходима за:
♦ провеждане на биохимични изследвания, които ице отдиференцират високо рисковото болестно затлъстяване;
♦ предоставяне на компетентни съвети относно контрола на апетита и теглото на детето от най-ранна възраст;
♦ недопускане на високостепенно затлъстябане.
Най-честото усложнение при деца със затлъстяване е метаболитният синдром, които се открива в близо 40 % от тях.
Той се дефинира като комбинация от затлъстябане и две от следните отклонения:
♦ нарушен глюкозен толеранс (кръвна захар на гладно над 5,6 ммол/л и/или два часа след хранене или обременяване над 7,8 ммол/л);
♦ дислипидемия (при деца триглицериди над 1,3 ммол/л, HDL-xoлестерол под 1,1 ммол/л);
♦ артериално налягане над 130/85, като при деца над 95-ти персентил от нормата за съответната възраст.
Лечението на затлъстяването е комплексно и целта му е да се постигне редукция на тегло с 5-10% спрямо началното за период от б до 12 месеца. Това включва:
♦ поведенческа терапия;
♦ промяна в начина на хранене;
♦ промяна в начина на живот с повишена физическа активност;
♦ медикаментозно лечение.
Поведенческата терапия изисква:
♦ задължително тристранно участие на лекар, родител и пациент;
♦ поставяне на определени цели краткосрочни и дългосрочни, сравнително лесно изпълними, например да се спре нзддаването;
♦ промяната в начина на живот и хранене трябва да засяга цялото семейство и да се споделя от всички негови членове;
♦ съпричастност и внимание от страна на родителите, защото пълното дете често дебелее от самота, скука и липса на любов и внимание, които замества с храна, която е винаги на разположение.
Храненето на деца със затлъстяване се състои в балансирана нискокалорийна диета от 1200-1500 калории, като допустимият минимум при деца е 1000 калории. Затлъстяването не се лекува с гладуване, което при децата засяга имунната система и предизвиква бързо „йо-йо“ ефект.
Хранителният режим при затлъстяване изисква:
♦ 4-6-кратно хранене дневно за успокояване на хранителния център и предпазване на организма от презапасяване;
♦ бавно хранене минимум 30 минути за постигане на ситост;
♦ нормален обем на храната за сметка на салати и повече фибри;
♦ последно хранене в 18.00-19.00ч.;
♦ равномерно разпределение на хранителните инградиенти;
♦ строга забрана на снаксове, чипе, кубети, царевични пръчици и 9Р-;
♦ избягване на подсладени газирани напитки;
♦ минерална вода, билков чай, айран, диетични напитки до 6-8 чаши дневно.
Препоръчвани храни
♦ Закуска с овесени ядки и мк»сли, които са с висока биологична и ниска калорийна стойност (100 г = 36 ккал).
♦ Нискомаслени млека и млечни произведения до 500 г дневно, за предпочитане извара.
♦ Пълнозърнест диетичен хляб до 3 филийки дневно, диетични макаронени изделия.
♦ Пресни, не презрели плодове, без банани, 14-1 кг дневно в 4-5 порции. Препоръчва се един час преди всяко хранене да се изяде по един плод, например киви.
♦ Пресни салати и зеленчуци на пара, варени или на барбекю. Обядът и вечерята да започват с обилна салата. При необходимост между храненията сурова пиперка, пълна с извара или сирене, моркови, краставици и др.
♦ Рибни блюда, за предпочитане рибни филета без кожа два пъти седмично.
♦ Постни меса пилешко, пуешко, телешко 1-2 пъти дневно до 4-5 дни седмично; избягване на колбаси, особено луканки и шпеков садам.
♦ Необходимо са два безмесни дни седмично и един разтоварителен ден от 800 ккал плодов, зеленчуков или протеинов.
Най-разпространените грешки в храненето, водещи до провал на диетата са:
♦ драстична редукция на калориите, гладуване и очакване на бързи резултати;
♦ прескачане на закуска, хранене 1-2 дневно, което забавя обмяната на веществата. Закуската може да е към 9.00-10.00 часа, но не бива да се пропуска, защото тогава отслабването се затруднява;
♦ замяна на основните хранения с бързи закуски на крак, чипе, кубети, солети, бисквити, вафли, гризки;
♦ прием на малко белтъчини ключов фактор на всяко отслабване. Те засищат, стимулират енергоразхода и съхраняват мускулната маса;
♦ негативни емоции и чувство на лишение когато на детето се забранява любима храна, то е склонно тайно да се добере до нея и да консумира големи количества;
♦ прием на малко вода. Тя засилва обмяната и подпомага дезинтоксикационната функция на черния дроб и бъбреците;
♦ хранене с полуфабриката с високо съдържание на скрити калории и наситени мазнини поради липса на време за домашно приготвяне на храна;
♦ силно повишен апетит и непреодолимо желание за ядене съветва се да се изпие чаша вода, да се измият зъбите, да се хапнат сушени плодове, ябълка, разходка навън или да се приемат апетитопотискащи хранителни добавки и медикаменти.
♦ занемаряване на движението и спорта, които осигуряват отрицателен калориен баланс гаранция за успех. Необходимо са разходки 40-50 минути всекидневно (2-5 км пеш), отделно по-интензивни натоварвания танци, тренировки два пъти седмично;
♦ разочарование от кантара, водещ до загуба на мотивация. Необходимо е редовно теглене всяка сутрин след тоалет. в началото теглото се редуцира бързо, но впоследствие стрелката се заковава въпреки усилията. в този критичен момент е необходима промяна в диетата и двигателната активност.
– физическата активност повишава енергоразхода и окислението на мазнини, като намалява постпрандиалната хипертриглицеридемия, повишава глюкозната утилизация в периферните тъкани и подобрява регулацията на енергийния баланс.
– физическото натоварване трябва да бъде всекидневно поне два пъти по 30-60 минути, най-добре под форма на игра, разходка, каране на колело, разхождане на куче, спорт. Задача на родителите е да открият формата, най-подходяща за тяхното дете.
По отношение на медикаментозното лечение фармацевтиката е 8 дълг към децата със затлъстяване и малко от известните медикаменти могат да се прилагат.
Апетитопотискащи средства
♦ Природни, билкови, хомеопатични средства и хранителни добавки.
♦ Комбинирани централни анорексигени: Sibutramine (Reductil), Cannabinoid Св рецепторни антагонисти (Rimonabant).
♦ Ензимни инхибитори (Orlistat).
♦ Инсулинови очувствители (Metformin).
Поради трудното и несигурно лечение нерядко с краткотраен резултат no-важна остава профилактиката на затлъстяването, която при изявена фамилност трябва да започне още антенатално.
Както прехранването, така и дефицитното хранене на бременната жена може да доведе до раждане на дете с ниско или повишено тегло над 3800 г, които са свързани с по-висок риск за затлъстяване на детето по-късно.
♦ Наложително е стриктно следене на теглото от първите дни след раждане и рестриктивен калориен внос при тенденция за наднормен тегловен прираст. Това се изразява в продължително естествено хранене и по-късно захранване на кърмачето, по-кратък престой на гърда при всяко кърмене, избягване на нощно кърмене.
♦ При смесено и изкуствено хранене прибягване до хипокалорийни млечни смеси, прием на по-голямо количество вода.
♦ След захранване избягване на допълнително подслаждане на пюрета, каши и попари без добавка на краве масло и използване на нискомаслени млека и млечни продукти.
♦ По-рядка консумация и в минимални количества на захарни и шоколадови изделия. Редовен масаж и гимнастика на бебето, повишена физическа активност на малкото дете и контролиран престой пред телевизора и компютъра.
♦ Профилактичните и терапевтични мерки са най-успешни, когато се предприемат веднага след регистриране на първите отклонения в телесната маса. Най-добър ефект се постига между 6 и 12-годишна възраст, а най-лош след настъпване на пубертета.
При проявена настойчивост резултатът е намаляване на влечението към големи количества нездравословни храни и задоволяване на нуждите, и привикване към това, което се поднася. Хранителният и двигателният режим не трябва да се приемат като наказание. Хубавата храна е неизменна част от усещането за щастие и затова храната на детето трябва да е приятна, вкусна и естетично поднесена.
Книгопис:
1. Влахова Д, А. Куртев, Е. Стефанова и др. Метаболитен синдром при затлъстяване в детска възраст. Педиатрия 2009, 3; 29; 31
2. Ayyad С, Andersen Т. юng-term efficacy of dietary treatment of obesity: s systematic review of studies publishes between 1931 and 1999.
3. Bray GA, Bouchard A. Handbook of obesity, 2004.
4. Kopelman PG, Caterson ID, Dietz WH. eds. Clinical obesity in adults and children. Blackwell Publishing 2006; 380-393.
5. Trayhurn P, Wood IS. Diet and gemotype interactions nutritional genomics. In: Geissler CA, Powers HJ. Human nutrition, 11 edition, 2005.
6. Weissr, Dziura J, Burget Tetal. Obesity and metabolic syndrome in children and aюlescents. N Engl J Med. 2004, 350; 2362-2374