Брой 12/2007
Ст. Цветанов,
Т. Веселинова,
Г. Николов
Отделение „Орална хирургия и хирургична стоматология” Катедра по патологична анатомия, Клиника по оториноларингология, МУ Плевен.
Кадцифициращияш епитедиален одонтогенен тумор (СЕОТ) е бенигнен, но локално инвазивен тумор, представляващ около 1 % от всички одонтогенни тумори. Понякога се употребява терминът „тумор на Пиндборг“ на името на Датския патолог Пиндборг, който го описва за първи път като нозологична единица през 1955 година. Клиническа особеност на тумора е бавно растяща неболезнена подутина на долната челюст, носната кухина, покрита най-често с интактна лигавица.2’3’5’6’7’9’10 СЕОТ показва значителни рентгенологични различия.9 Описан е чист клетъчен СЕОТ и е сравнен с други осем подобни случаи.29 Някои варианти може да имитират малигнен процес. Локалната им инвазивност не е така явна както при Адамантинома (Амелобластома), но въпреки това лечебният подход е същият, вариращ от обикновена енуклеация до по-голяма или малка резекция на засегнатата кост.
Junquera-Gutierrez et al. описват необичаен комбиниран епителен одонтогенен тумор, характеризиращ се с представяне на типична хистологична картина на аденоаматоиден одонтогенен тумор (АОТ) и СЕОТ. Клинично и хистологично авторите разглеждат тумора като примитивен АОТ с няколко полета от СЕОТ.4
Т Saku et al. изследбат имуно-хистохимичната локализация на два емайлови протеина Амелогенин и Енамелин 6 сравнение с тази на кератина 6 СЕОТ и сродни лезии, с цел да потвърдят функционалното диференциране на туморните клетки като Амелобласти. Амелогенина и Енамелина са предстабени в малки минерализиращи огнища и 8 туморни клетки на СЕОТ, АОТ и калцифицираща одонтогенна киста (СОС(.
Резултатите предполагат, че туморните клетки от АОТ и СЕОТ и подредените в редица епителни клетки на СОС показват амелобластна диференциация до известна степен, но тези клетки не достигат функционална зрялост като секретиращи Амелобласти8.
L. Califano et al. описват полиедрични епителни клетки, организирани в слоеве, повлекла или гнезда, или по-рядко като самостоятелни, единични клетки. Една аморфна субстанция, притежаваща специфична имунохистологична характеристика, обгражда клетъчните елементи, която вероятно се отнася към амелоида и също се счита, че е продукт от клетъчната базална ламина или продукт, подобен на дентин или цимент на туморните клетки.
в диференциално-диагностичен план трябва да се имат предвид следните диагнози: чист клетъчен СЕОТ, адамантинома, метастатичен аденокарцином, ацинозно клетъчен карцином, мукоепидермоиден карцином, чист вариант на скбамозноклетъчен карцином.
Hue наблюдавахме и проведохме лечение на случай, с калцифициращ епителиален одонтогенен тумор (жена, възраст 46 години, ИЗ 949) в Клиниката за лицево-челюстна хирургия и хирургична стоматология, МУ Плевен. Заболяването датира от 1,5 год., когато се появила малка подутина на горната челюст вляво, постепенно нараствала и обхванала мястото от 23 до 27 зъб. Зъбите в тази област бяха екстрахирани и туморната маса беше покрита с лигавица, на места разязвена. От направените панорамна рентгенография и КТ се установи, че подът на левия максиларен синус е инфилтриран от хетероденсна мекотъканна зона с нерезки и неравни очертания. Същата ангажира изцяло левия максиларен синус. Медианните очертания, както и подът на лявата очница не са ангажирани от тумора. Етмоидален лабиринт и десен синус б.о. На болната бе направена частична резекция на горната челюст и туморната маса бе изеледвна хистологично. От хистологичното изеледване (Биопсии N° 3150 и N° 3702) бе установено, че туморът има солиден строеж и е съставен от клетъчни елементи с полигонална форма и ацидофилна цитоплазма. Ядрата на клетките са окръглени или овални, умерено плътни със зърнест хроматин и показват слабо изразена анизонуклеоза, слаб полиморфизъм и полихромазия. Рядко се попада на дбу и триядрени клетъчни елементи или такива с неправилни хиперхромни ядра. Стромата на тумора е оскъдна, но има участъци с добре изразена фиброза, 8 които клетките са no-малки по размери и са с хиперхромни ядра. в някои периферии зони клетките са със светла, оптично празна или вакуолизирана цитоплазма (clear cells).
Макар и бенигнен, туморът е с инфилтративен и деструктивен растеж (попада се на фрагменти от деструктирани костни гредички) и се разпространява до мукозата на бенеца; отграничава се от многослойние плосък епител със зона на фиброза, огнищно инфилтрирана с туморни клетки. На места между клетките се намира хомогенна, ацидофилна, ПАС(+) пол. материя с неправилни очертания, наподобяваща амилоид (амилоидоподобни телца). Те са различно представени, отчасти комуникират и се сливат в повлекла с неправилна форма, образуват мрежовидни структури или неправилни и разклонени груби гредички. Попада се и на силно раздути туморни клетки, с или без ядра, изпълнени с хомогенна, амилоидоподобна ПАС (+) пол. материя. Отлагането на калциеви соли е слабо изразено под формата на дребни зърна и относително по-добре представено сред фиброзните повлекла на тумора. Описаните по-горе промени ни дабат основание да приемем наличието на калцифициращ епителиален одонтогенен тумор.
В настоящето съобщение се представя рядък одонтогенен тумор с относително нехарактерна локализация максиларна област, инфилтративен растеж, въпреки бенигнената морфологична картина и някои особености в конфигурацията на амилоидоподобната субстанция и на слабо изразената калцификация.
