Брой 9/2020
Д-р Н. Кирилов, Доц. д-р С. Тодоров, д.м., Доц. д-р Н. Николов, д.м.
Медицински Факултет, Медицински Университет – Плевен
Думата “сколиоза” (на гръцки σκολιός – “крива”, латински scoliōsis) е термин, предложен в медицината през втори век от н. е. от К. Гален и съчетава всички видове постоянни странични изкривявания на гръбначния стълб. Според различни автори, разпространението на тази патология е от 3,2% до 30% от населението.
Статистическите данни от проучвания на гръбначните изкривявания за нашата страна отчитат честота на заболяването в широки граници: Акрабов /16,5- 27%/, Янев /30-33%/. По мнение на Лилов средният процент на гръбначните изкривявания за цялата училищна възраст е 14,1% – близък до този на неправилното телодържание, но прогресивно расте с възрастта, като в началните курсове е 8,5%, в средните – 16,1%, а в горните е 18,8%. С. Черногорова за съвкупността от ученици от 1-ви до 11-ти класове определя 33%. По данни на П. Баракова за периода 1987-88 г. върху изследвани 150 592 ученици от София са установени само 6% неправилна стойка, 6,5% пресколиози и 6,4% гръбначни изкривявания. Топузов и състав /1998/ публикува данни на МНЗ за някои региони на страната, при които се отчитат огромни разлики: за Шумен – 38%, за Варна и Бургас – 4,1%, за Кюстендил – 25,5%, а за Благоевград – 1,7%. Т. Младенов /2002/ върху контингент от 1593 ученика отчита: с пресколиоза 15% І-ва степен 5,5%, с ІІ-ра степен 1,6%. Изследванията на В. Чернев и Д. Маринов /2003/ показват 24,09% пресколиози. От анализите за учебната 2004-2005 година при изследване на 2652 ученика са установени гръбначни изкривявания при 12,57%, от които 2,3% са изкривявания от ІІ-а и ІІІ-та степен. (1)
Голямата вариация в цифрите се дължи на липсата на единен подход в диагностицирането на това заболяване по време на прегледа.
Досега няма провеждано у нас проучване за разпространението на сколиозата сред възрастни.
Обичайно днес наричаме сколиоза деформацията на гръбначния стълб във фронталната равнина, която се дефинирана като странично отклонение на нормалната вертикална линия на гръбначния стълб.
Фронталната деформация може да бъде (3):
А. идиопатична (остатъчна) ASD
• резултат от нелекуваната юношеска идиопатична сколиоза, запазила се при възрастни
Б. дегенеративна (de novo) ASD
• дефинирана като прогресивна деформация при възрастен, причинена от
• дегенеративни промени
• ятрогенни
• паралитична
• пост-травматична
В редица предходни проучвания сколиозата на лумбален гръбнак се дефинира като наличие на кривина ≥ 10°, измерена с ъгъла на Cobb (Aebi, 2005, UrrutiaJ, 2011, Liu 2016, Jung 2017). (3,15,16,20)
В България се използва в ортопедичната практика, включително и при диспансерно наблюдение в миналото, клинико-рентгенологичната класификация на сколиозата по В. Д. Чаклин (1958). В нея се определят 4 степени на сколиоза според ъгъла на дъгата на изкривяване на гръбначния стълб (14,18):
• I степен: 5 – 10°
• II степен: 10 – 25°
• III степен: 25 – 45°
• IV степен: 45 – 75°
Модифицираната класификация на Lenke, включва като група 5-тораколумбална и 6-лумбална сколиоза чрез отвеждане от линията на отвеса от С7.
Разпространено е разбирането, че сколиозата е детско гръбначно заболяване. Но възрастните хора също са засегнати. При пациенти над 18 години може да се установява абнормна гръбначна кривина – както идиопатична, така и дегенеративна по своя произход. Деформацията може да засегне гръдния или лумбалния дял. (13,19) Ролята на личните лекари е съществена в решението на проблема идеопатична лумбална сколиоза- детската болест с изява при възрастни.
Нашият колектив след измерване на ъгъла на Cobb при общо 1019 жени над 18 години, установи, че 894 жени (87.7%) имат ъгъл на Cobb <5°, 106 (10.4%) жени са с ъгъл на Cobb 5-10° и 19 (1.9%) жени са с ъгъл на Cobb >10°, (Фиг. 2). Инцидентността на гръбначното изкривяване в лумбален дял възлиза на 125/1019 жени. (12.3%)
Лумбална сколиоза при възрастни може да се съпътства и усложни с дискова херния, малформации на гръбначните прешлени, остеопороза.
Вродени фактори – последствията от травмата при раждане и аномалии от развитието ембрионални нарушения, тератогенни фактори през бременността (злоупотреба с алкохол, никотин, наркотични вещества, повишена радиация);
• Нарушение на растежа на гръбначния стълб, което се случва в детството рахит, синдром на Марфан;
• Общо отслабване на мускулния апарат на организма;
• Функционални смущения, причинени от прекомерно или обратно недостатъчно напрежение на гръбначния стълб, травматични увреждания, спастична парализа, възпалителни заболявания и др.
Лумбалната сколиоза може да бъде визуално идентифицирана, освен с помощта на рентгеново изследване,така и с тест на Адам при прегъване напред и се характеризира с отличителната крива с форма на С в долната част на гръбначния стълб, а върхът на кривата трябва да бъде един от лумбалните прешлени. Тя се различава от тораколумбалната сколиоза, при която една крива се простира между долните няколко прешлени на гръдния отдел на гръбначния стълб и горните няколко прешлена на лумбалния гръбначен стълб и върха на тораколумбалната крива трябва да бъде или на T12 (дванадесети гръден прешлен), или L1 (първи лумбален прешлен).
Лумбалната сколиоза може да възникне в комбинация с гръдна сколиоза, за да образува крива с форма на S, като гръдната крива върви в една посока (вляво или вдясно), а лумбалната крива – в другата (вдясно или вляво). (7)
В повечето случаи симптомите на лумбалната сколиоза се разграничават през ранна до средна детска възраст, въпреки че в случаите на дегенеративна сколиоза при възрастни тя може да бъде свързана и с редица съответни състояния, включително лумбална спинална стеноза и остеопороза. Измерването на костната плътност значително се затруднява. (9,10,11)
Недостатъчното хранене и недостигът на хранителни вещества са преобладаващи в популацията на възрастните хора. Те са известни, че повлияват костния обмен и могат да бъдат потенциално променливи рискови фактори на остеопороза и за ниски нива на витамин D (3) (1,2).
Субоптималният статус на витамин D е често срещан при деца и възрастни хора. Той се дължи на ограничено излагане на слънчева светлина, поради намалена двигателна активност, използването на лекарства, които ускоряват метаболизма на витамин D и/или нисък прием на витамин D, дължащ се на ограничение в калциеви диети по време на остри грижи за избягване на хиперкалциурия. (12,18)
Лечебно-профилактичната мрежа у нас в миналото имаше значителен опит, ефективни методики и организационни форми за профилактика и лечение на гръбначните изкривявания. Тя включваше наблюдение и оценка на утежняващите комплексни фактори, като несъобразена с ръста училищна мебел, продължителен престой в неправилна поза, неправилно носене и голямо тегло на ученическата чанта. Съществуваха оздравителни програми за ефективно повлияване. (8)
Ранното откриване и ограничаване развитието на гръбначните изкривявания е изключително важно, защото се отнася за активно наблюдение на периода на активен растеж на човешкия организъм – детско-юношеската възраст. Проблемът е не само здравен, но и социален, поради значителното разпространение на деформации на гръбначния стълб.
Обучението и поддържане на правилна стойка при стоеж, седене, ходене и дейности от ежедневния живот се извършва в периода на активен растеж на човешкия организъм (от 3 до 13 год.), тъй като хрущялната тъкан в прешлените все още не е заменена напълно от костна. Важна е редукцията на намалената физическа активност и продължителното стоене пред компютъра от ранна детска възраст, неподходящ хранителен режим, спорт с множество травматичните увреди, вродени гръбначни аномалии и др.
Скринингът на дефицитът на Вит D сред цялата популация на населението и на остеопорозата е важна превенция за клиничната изява и прогресия на идиопатичната лумбалната сколиоза при възрастни. (6) Ранното откриване на тази деформация може да предотврати последиците от бъдещето й развитие. (4,22)
Литература
1. В.Душков, Н.Бакев, К.Велчева Гръбначни изкривявания – статистика и реалност. Научни трудове на рРусенския университет- 2012, том 51, серия 8.1
2. Маджарова Р., E. Kирилова, Ц. Петранова, М. Николова Оценка на дейността за самостоятелна грижа при възрастни пациентки с остеопороза , Science and TechnologieVolume VIII, 2018, Number 1: MEDICAL BIOLOGY STUDIES, CLINICAL STUDIES, SOCIAL MEDICINE AND HEALTH CARE,1-6
3. Aebi M. The adult scoliosis. Eur Spine J 2005;14:925- 48. – Adult scoliosis is defined as a spinal deformity in a skeletally mature patient with a Cobb angle of more than 10° in the coronal plain.
4. Dalle Carbonare L, Giannini S, Sartori L, Nobile M, Ciuffreda M, Silva-Netto F, Arlot ME, Crepaldi G (2000) Lumbar osteoarthritis, bone mineral density, and quantitative ultrasound. Aging (Milano) 12:360-365.
5. Garg MK, Kharb S. Dual energy X-ray absorptiometry: Pitfalls in measurement and interpretation of bone mineral density. Indian J Endocrinol Metab. 2013;17(2):203–210. doi:10.4103/2230-8210.109659
6. Hernlund E, Svedbom A, Ivergard M, Compston J, et. al. Osteoporosis in the European Union: Medical Management, Epidemiology and Economic Burden. Hernlund E, Svedbom A, Ivergard M, Compston J, et. al. A report prepared in collaboration with the International Osteoporosis Foundation (IOF) and the European Federation of Pharmaceutical Industry Associations (EFPIA). Arch Osteoporos 2013.
7. Hong JY, Suh SW, Modi HN, Hur CY, Song HR, Park JH. The prevalence and radiological findings in 1347 elderly patients with scoliosis. J Bone Joint Surg Br 2010;92:980-3. – The older adults showed a larger prevalence and more severe scoliosis, more prominent in women (p = 0.004).
8. Ishida K, Aota Y, Mitsugi N, et al. Relationship between bone density and bone metabolism in adolescent idiopathic scoliosis. Scoliosis. 2015;10:9. Published 2015 Mar 19. doi:10.1186/s13013-015-0033-z – Higher rates of bone resorption are associated with low bone density in AIS patients.
9. Jung S, Kim MG, Lee JI. Lumbar Scoliosis in Patients With Breast Cancer: Prevalence and Relationship With Breast Cancer Treatment, Age, Bone Mineral Density, and Body Mass Index. Ann Rehabil Med. 2017 Oct;41(5):868-874. doi: 10.5535/arm.2017.41.5.868. Epub 2017 Oct 31. – Scoliosis on DEXA image.
10. Kaleta M, Wronski S (2001) The most common errors in the densitometric diagnosis of osteoporosis. Ortop Traumatol Rehabil 3:338-344.496044 [pii].
11. Kanis JA (1994) Assessment of fracture risk and its application to screening for postmenopausal osteoporosis: synopsis of a WHO report. WHO Study Group. Osteoporos Int 4:368-381.
12. Kanis JA, Johansson H, Harvey NC, McCloskey EV. A brief history of FRAX. Arch Osteoporos. 2018;13(1):118. Published 2018 Oct 31. doi:10.1007/s11657-018-0510-0
13. Karunanithi R, Ganesan S, Panicker TM, Korath MP, Jagadeesan K. Assessment of bone mineral density by DXA and the trabecular microarchitecture of the calcaneum by texture analysis in pre- and postmenopausal women in the evaluation of osteoporosis. J Med Phys. 2007;32(4):161–168. doi:10.4103/0971-6203.37481
14. Kebaish KM, Neubauer PR, Voros GD, Khoshnevisan MA, Skolasky RL. Scoliosis in adults aged forty years and older: prevalence and relationship to age, race, and gender. Spine (Phila Pa 1976) 2011;36:731-6. 2.
15. Kinoshita H, Tamaki T, Hashimoto T, Kasagi F (1998) Factors influencing lumbar spine bone mineral density assessment by dual-energy X-ray absorptiometry: comparison with lumbar spinal radiogram. J Orthop Sci 3:3-9.
16. Liu G, Peacock M, Eilam O, Dorulla G, Braunstein E, Johnston CC. Effect of osteoarthritis in the lumbar spine and hip on bone mineral density and diagnosis of osteoporosis in elderly men and women. Osteoporos Int. 1997;7(6):564-9.
17. Lorente Ramos RM, Azpeitia Armán J, Arévalo Galeano N, Muñoz Hernández A, García Gómez JM, Gredilla Molinero J. Dual energy X-ray absorptimetry: fundamentals, methodology, and clinical applications. Radiologia. 2012 Sep-Oct;54(5):410-23. doi: 10.1016/j.rx.2011.09.023. Epub 2012 Jan 28.
18. Sabo A, Hatgis J, Granville M, Jacobson RE. Multilevel Contiguous Osteoporotic Lumbar Compression Fractures: The Relationship of Scoliosis to the Development of Cascading Fractures. Cureus. 2017;9(12):e1962. Published 2017 Dec 19. doi:10.7759/cureus.1962
19. Sweet FA, Lenke LG, Bridwell KH, Blanke KM. Maintaining lumbar lordosis with anterior single solid-rod instrumentation in thoracolumbar and lumbar adolescent idiopathic scoliosis. Spine. 1999;24:1655-62.
20. Vogt MT, Rubin DA, San Valentin R, Palermo L, Kang JD, Donaldson WF, 3rd, Nevitt M, Cauley JA (1999) Degenerative lumbar listhesis and bone mineral density in elderly women. The study of osteoporotic fractures. Spine (Phila Pa 1976) 24:2536-2541.
21. Warriner AH, Patkar NM, Curtis JR, et al. Which fractures are most attributable to osteoporosis?. J Clin Epidemiol. 2011;64(1):46–53. doi:10.1016/j.jclinepi.2010.07.007
22. Zheleva Z, Kirilova E, Popov I. Self-assessment tool for the risk of Osteoporosis in postmenopausal women. Science & Technologies Vol IX, 2019, № 1: MEDICAL BIOLOGY STUDIES, CLINICAL STUDIES, SOCIAL MEDICINE AND HEALTH CARE, 111-115
