Брой 3/2001
Д-р Атанас Кацаров
1. СПЕШНА ПРЕЦЕНКА НА СЪСТОЯНИЕТО НА ОСТРО ПОСТРАДАЛИЯ ПАЦИЕНТ
В нашата декарска практика едва ли някой не се е сблъсквал със случай, изискващ малко или повече бърза, навременна и ефективна намеса. Пациентът, увреден от един или множество травматични агенти, се нуждае от помощта ни и в процеса на неговото лечение трябва да следваме точно определени стъпки, за да бъдем максимално ефективни. Главната цел при третирането на такъв пациент е подържането на основните му жизнени функции. Когато сме сигурни, че е постигнато задоволително ниво на основните жизнени функции можем да направим преценка на общото и локалното му състояние и да обмислим последващото лечение.
Следователно на първо място стой запазването на живота, следва запазването на крайника, функцията и трофиката. и т.н.
Основните критерии за правилната диагноза могата да бъдат: добре снетата анамнеза от пациента или от очевидци, присъствали на инцидента, както и събраните доказателства за произхода на травмата и за евентуалния травматичен агент. Всяко неопределено състояние на безсъзнание трябва да се счита за травматично, докато не се докаже истинската причина.
Запазването на основните жизнени функции на пациента включва следните задължителни етапи:
1. Осигуряване на проходими въздушни пътища и белодробна вентилация.
Затрудненията в осъществяването на газообмена могат да се дължат на:
- Препятствие в горните дихателни пътища изход е интубацията (орална или назотрахеална), в зависимост от степента на обструкцията. При невъзможност за осъществяване на интубация се прибягва до кониотомия перфорация по предната повърхност на шията под нивото на тиреоидния хрущял (адамовата ябълка) и по рядко до хирургически извършена трахеостомия.;
- Нарушение в нормалните вентилаторни механизми от процес, заемащ обем (течност или газ) в белодробното или плевралното пространство, вкл. и вследствие травматично нарушение целостта на гръдния кош.
2. Подържане на кръвната циркулация, а именно:
- Контрол на кървенето най-ефективен контрол на външното кървене се осъществява посредством клампиране на съответния кръвоносен съд, ако е лесно достъпен, притискане с пръст или цяла ръка на съответния участък или използване на артериален турникет за крайниците. Артериален турникет следва да се налага проксимално от мястото на увреждането и трябва да се избягва поставянето му на подбедрица и предмишница.
- Борба с шока най-тежкото състояние на увредената циркулация. Основните му клинични прояви са артериална хипотония, тахикардия бърз, филиформен пуле, загуба или замъглено съзнание, изпотяване, бледост и слабост. Шокът може да бъде кардиогенен, хиповолемичен, травматичен, септичен и анафилактичен. в побечето случаи при травма шокът е хиповолемичен (със загуба на кръв). Налага се незабавно обемно заместване на изгубеното количество кръв (вкл. плазма и клетки) с кристалоидни разтвори.
- Подържане на сърдечните функции и изясняване причините за „сърдечната слабост“, (неадекватна циркулация като последица на една от следните причини: миокарден инфаркт, контузия на сърцето, сърдечна тампонада, напрегнат пневмоторакс. и др.). Миокардният инфаркт най-често се причинява от коронарна тромбоза, като диагнозата се потвърждава от ЕКГ и ензимно изследване. Контузията на сърцето се получава при тежки травми в областта на гръдния кош, като прецизна диференциация не е необходима, тъй като лечението е като при миокарден инфаркт. Сърдечната тампонада е рядко срещано явление и се свързва преди всичко с пенетриращи наранявания на гръдния кош. Водещи клинични белези са шок със систолична хипотензия и централна 6енозна хипертензия, с нормални аускултаторни тонове двустранно. Това са насочващи белези. Напрегнатият пневмоторакс се характеризира с централен съдов дефицит, с шиен венозен застой, венозна хипертензия и периферия хипотензия. Липсата на аускултаторни тонове в съответната половина, наличието на тимпаничен перкуторен тон или изчезването на нормалните сърдечни перкуторни граници често потвърждават диагнозата.
3. Преценка на съзнанието въпреки че не стой на първо място, има значение при оценка на промяната на показателите във времето и при диагнозата на евентуални невро-хирургични увреждания.
Към следващия втори основен етап, се преминава само при положителен ефект от извършеното през първия етап на диагностично-терапевтичния процес, а именно:
- Анамнеза за: алергия; медикаменти, приети преди инцидента; минали заболявания; последно хранене (ако пациентът си спомня); евентуални събития във времето (ориентация за време и място) и т.н.
След това се прави обстоен оглед на основните анатомични телесни зони на пациента, като също се спазва точно определена последователност.
