Брой 2/2015
Проф. Д-р Златко Кълвачев
Семейство Adenoviridae се състои от два рода: Mastadenovirus и Aviadenovirus. Човешките аденовируси принадлежат към род Mastadenovirus, наброяващи около 50 серотипа. разпределени в 7 субгрупи (А до G). Субгрупи А и В притежават онкогенен потенциал за животни. Серологичните проучвания у нас показват, че най-разпространени са типовете 1, 2 и 5 (в около 30% от случаите), докато антитела срещу типовете 4, 6, 7 и 14 се откриват в около 20% от случаите, а типове 3, 8, 10, 12, 16, 17, 31, 33, 38 и др. се откриват по-рядко. Аденовирусите са голи вируси, с размери между 70 и 90 nm и кубичен тип симетрия на капсида. Последният е изграден от 252 капсомера – 240 хексона, разположени по повърхностите на икосаедъра и 12 пентона, намиращи се по върховете. Всеки от пентоните е снабден с нишковиден израстък – фибер, който има роля на прикрепящ протеин. Геномът е съставен от линейна двуверижна ДНК молекула. 
Хексон антигените са груповоспецифични и индуцират образуване на комплементсвързващи антитела, пентон антигените са свързани с токсичните и хемаглутиниращите свойства на вируса и предизвикват появата на вируснеутрализиращи антитела, а фибер антигените са типово-специфични. Аденовирусите са устойчиви на изсушаване, липоразтворители (етер, спирт и др.), детергенти и при рН 6,0 – 9,0, някои дори и при рН 3,0 (оцеляват в секретите на стомашно-чревния тракт). При температура 50°С загиват за 10 минути. УВЛ и обичайните дезинфектанти ги унищожават бързо. Трансмисията на аденовирусите обикновено е по въздушно-капков път, но могат да се предават и от вирусни частици, попаднали по предмети. Хората с аденовирусни гастроентерити могат да разпространяват вируса чрез изпражненията си месеци след като симптомите са отзвучали. Вирусът може да се предаде и по полов път, както и от басейни с недостатъчно хлорирана вода. Аденовирусите са разпространени в целия свят. Причиняват епидемични и спорадични заболявания, като най-често засегнати са децата. Източник на зараза са индивиди с изявена или безсимптомна инфекция. Предаването е по въздушно-капков или фекално-орален механизъм. Входна врата може да е и конюнктивата. Засягат най-често горните дихателни пътища. Инкубационният период е от 2 до 9 дни. Острите респираторните инфекции (най-често от тип 3, 4, 7, 14) започват внезапно, с температура до 39оС, зачервяване на лицето и катарални прояви по лигавиците на носа, фаринкса и тонзилите. При някои болни се появява и диария. Тип 3 причинява т.нар. фарингоконюнктивална треска, а тип 8 – конюнктивит и кератоконюнктивит. Общото състояние се запазва задоволително, но боледуването е протрахирано – 1-2 седмици. След преболедуване се придобива траен, типовоспецифичен имунитет. Други клинични форми са гастроентерити, хеморагични цистити, хепатит. Характерно за аденовирусите е латентното персистиране в лимфоидните тъкани, например тонзилите, като може да настъпи реактивиране на инфекцията вследствие имуносупресия. Няма ефективни противовирусни лекарства за лечение на аденовирусни инфекции. Терапията е симптоматична. 
