Брой 11/2015
Проф. д-р Златко Кълвачев, дмн
УМБАЛ „Софиямед“
Респираторните вируси причиняват инфекции и могат да бъдат класифицирани според вируса-причинител (грипните вируси причиняват грип), но по-често се класифицират според клиничната картина (обикновена настинка, бронхиолит, пневмония, круп). Тежестта на вирусните респираторни заболявания варира в широки граници, като протичането обикновено е по-тежко при възрастни хора и малки деца. Това може да е свързано пряко с особеностите на една остра вирусна инфекция, но може да се дължи на обострянето й, във връзка със съпътстващи кардиопулмонални увреждания и/или бактериална суперинфекция на белия дроб, околоносните синуси или средното ухо.
Човешките риновируси са най-често срещаните респираторни патогени сред всички възрастови групи. Те са малки (30 nm) РНК-ови вируси, принадлежащи към род Rhinovirus (сем. Rhinoviridae). Вирионите имат икосаедрална форма и капсидна обвивка, изградена от 60 идентични капсомера. Не притежават липидна обвивка, което ги прави резистентни към алкохол, етер и хлороформ, но са нестабилни при ниско pH и при третиране с хлорни препарати. През последните 20 години се считаше, че тези вируси формират двете основни генетични групи – А и В (наброяващи 99 серотипа). С помощта на PCR-базирани техники, обаче бяха идентифицирали две нови групи човешки риновируси – C и D, включващи над 150 различни серотипа. Освен, че HRV-инфекцията се свързва с настинката, тези вируси са честа причина и за други белодробни заболявания, понякога налагащи продължително болнично лечение.
Човешките аденовируси (сем. Adenoviridae; род Mastadenovirus) са чести причинители на респираторни заболявания, като от известните около 50 човешки серотипа най-разпространени са типовете 1, 2 и 5 (в около 30% от случаите). Аденовирусите са с размери между 70 и 90 nm и кубичен тип симетрия. Вирусният капсид е изграден от 252 капсомера (240 хексона и 12 пентона) и обвива линейна двуверижна ДНК молекула. Механизмът на заразяване най-често е въздушно-капков и/или контактен (употреба на замърсени кърпи и др. предмети). Инфекцията може да протече асимптомно или да се прояви с развитие на различни специфични синдроми: ОРЗ, пневмония, кератоконюнктивит, гастроентерит, цистит. Асимптомната респираторна инфекция може да продължи месеци с отделяне на вируса.
Грипните вируси (типове А, В и С; сем. Orthomyxoviridae) имат окръглена форма (80-120 nm в диаметър) и двуслойна липидна обвивка, пронизана от гликопротеинови молекули – хемаглутинин и невраминидаза. Важно структурно и функционално значение имат т. нар. мембранни протеини: по-големият от тях участва в съзряването на вируса, а по-малкият играе ролята на йонен канал. В сърцевината на вириона е разположена фрагментирана (8 фрагмента при тип А и В; 7 фрагмента при тип С) едноверижна РНК с негативна полярност. Репликацията на грипните вируси се извършва в клетъчното ядро. Един репликационен цикъл продължава около 7 часа, в края на който поразените клетки на респираторния епител се разрушават. Грипните вируси се характеризират с висока изменчивост. Устойчивостта им във външната среда е слаба. Температурна обработка при 60оС, както и различните дезинфектанти и ултравиолетови лъчения ги инактивират за минути. Генетичната формула на грипните вируси тип А се определя според комбинацията между молекулите на хемаглутинина (16 типа) и невраминидазата (9 типа), при възможни 144 различни H и N комбинации. След 1997 г. 5 варианта на вируса (H5N1, H7N2, H7N3, H7N7, H9N2) са преминали междувидовата бариера птица-човек. Най-вирулентния от тях – щамът H5N1, е причинил смъртта на 59% от доказано заразените с него.
Парагрипните вируси (сем. Paramyxoviridae) са класирани в различни родове: типове 1 и 3 – в род Respirovirus, а типове 2 и 4 – род Rubulavirus. Най-голямо значение от епидемиологична гледна точка имат парагрипните вируси от 3-ти тип. Вирусните частици са плеоморфни, със средна големина около 200 nm в диаметър, но могат да се открият и значително по-големи вириони. Едноверижната линейна геномна (-) РНК молекула е свързана с капсидните белтъци, а нуклеопротеиновият комплекс е обвит от т.нар. суперкапсид. Външната двойно-липидна мембрана е с клетъчен произход и е „пронизана” от белтъчни структури с хемаглутинин-невраминидазна (HN белтък) и фузионна (F белтък) активности. Парагрипните вируси имат общ антиген (нуклеопротеин), но хемаглутининовата им молекула е типово специфична. Устойчивостта на тези вируси във външната среда и към други физични и химични фактори е относително висока. При стайна (около 20оС) температура остават инфекциозни до 4 дни.
Респираторно-синцитиалният (RS) вирус е сред най-значимите причинители на инфекции, засягащи долните дихателни пътища при кърмачета и по-големи деца. Той е класифициран в род Pneumovirus и е с големина между 150 и 300 nm в диаметър, като могат да се наблюдават както сферични, така и нишковидни форми. Външната обвивка на вируса е богата на липиди, поради което е чувствителен при третиране с органични разтворители. Сърцевината на вируса представлява нуклеопротеиден комплекс, включващ едноверижен (-) РНК геном със спирална структура, който кодира идентифицираните засега поне 10 белтъка. Въз основа на резултатите от секвенционни анализи в областта на гена, кодиращ рецепторния гликопротеин G, са обособени 2 антигенни групи на вируса RS – група А и група В, които циркулират конкурентно по време на епидемичен период. Източник на заразата е болният човек или здравият вирусоносител, които отделят вируса чрез секретите на горните дихателни пътища. Възприемчивостта е голяма – контагиозен индекс до 100%. Входна врата на инфекцията е лигавицата на горните дихателни пътища, по-рядко конюктивите. При възрастните заболяването се изявява под формата на ринит, трахеит или фарингит, докато при кърмачета и малките деца – като бронхиолит.
Коронавирусите (сем. Coronaviridae) са разнообразна група от окръглени, обвити с липидна мембрана РНК-ови вируси с размери 100 – 200 nm. Геномът им наброява около 30,000 нуклеотида, което го определя като най-големия вирусен геном сред РНК-овите вируси. Коронавирусите имат много стеснен кръг от чувствителни гостоприемни клетки и са трудни за култивиране. Човешки коронавируси са включени в две от антигенните групи (щам 229Е от I-ва група и щам ОС43 от II-ра група). Тези вируси са най-разпространената причина (в около 30% от случаите) за леките инфекции на горните дихателни пътища при човека, но се свързват с тежки респираторни заболявания. През последните години бяха открити 4 нови коронавируси, два от които, означени като SARS-CoV и MERS-CoV причиняват значителни по-тежки респираторни инфекции при хората.
Човешкият метапневмовирус (hMPV) предизвиква различни по тежест инфекции на горния и долния респираторен тракт при пациенти от всички възрасти, но най-вече при деца на възраст под 5 години. При възрастните hMPV-инфекцията се среща рядко, но се счита, че по време на епидемичен взрив, такива хора са в по-висок риск и могат да развият по-тежка клиника и усложнения.
Човешкият бокавирус (human bocavirus, HBoV) принадлежи към семейство Parvoviridae и представлява малък необвит ДНК-ов вирус с едноверижен геном. HBoV е четвъртият най-често изолиран вирус от респираторни секрети след RSV, адено- и риновирусите. Разпространен е по целия свят и може да се открие през цялата година. Причинява инфекции на горните и долните дихателни пътища при всички възрасти. В назофарингеални секрети и бронхоалвеоларни лаважи може да персистира за известен период (месец), след което организмът се очиства. Над 94% от възрастните имат специфични антитела към HBoV, което показва, че те вече са срещнали този вирус.
Използвана литература:
1. Zuckerman A., Banatvala J., Schoub B., Griffiths P., Mortimer P.: Editor/s (2009). Principles and Practice of Clinical Virology, 6-th Edition; DOI: 10.1002/9780470741405
2. Дундаров С. (Ред.) (2009). Клинична вирусология (Второ допълнено издание). Медицина и физкултура, София.