Ранна диагностика на слуховите увреждания

Брой 5/2002

Доц. д-р Й. Спиридонова

Ранната диагности­ка на слуховите увреждания е основна задача в ежедневната медицинска практика.
Необходимо е личните лекари да насочват родителите към тестове за ранно доказване на слухови проблеми при децата и за изясняване дали те реагират адекватно на заобикалящите ги звуци.

Защото само навременното откриване на слу­ховите увреждания и незабавната лекарска интервенция могат да изведат децата от състояние на инвалидност и да ги интегрират в средата на нормално чуващите индивиди.

На този важен медицински проблем бе посветен и вторият международен конгрес по педиатрич­на аудиология, организиран от фирма „виденс”, която е една от водещите световни фирми производителки на слухови апарати. На международния форум присъстваха над 200УНГ-специалисти лекари и аудиолози от 32 страни (САЩ, ЮАР, Канада, Тайван, Япония, Белгия, Германия, Холандия, Испания, Швеция, Италия, Ливан, Израел, ОАЕ, Кувейт, Чехия, Египет, както и група лека­ри от България).

Основна тема на конгреса бе: „Ранна диагнос­тика и ранна интервенция при слуховите увреждания“. Това включва най-ранно отнриване на увредите на слуховия анализатор чрез национални програми за снрининг-изследване на новородени. Известно е, че на всеки 1000 деца едно се ражда с увреден слух. Слуховият скрининг включва два основни метода Отоакустични емисии и автоматични Слухови стволови електрически потенциали (ССЕП). Проф. М. Торга (САЩ) изнесе пленарна лекция относно анализа на резултатите от приложението на ССЕП при малки деца.

Въз основа на данните от ССЕП е възможно да се оп­редели най-точно видът и степента на намалението на слуха. Проф. Торга смята, че от решаващо значение е поставянето на аудиометрична диагноза, която дава отговор на въпроса дали намалението на слуха е звукопроводно или звукоприемно. За целта се използуват различни обективни методи за изследване на слуха на малките деца (ОАЕ, СМ, ЕР, ССЕП, Импедансметрия). Проф. Йошинага (САЩ) съобщи статистически данни за децата с увреден слух в САЩ 38% от тях са с умерено намален слух, а 58% са напълно глухи (55% от пациентите се нуждаят от Кохлеарна имплантация).

Ранното откриване на децата с увреден слух (до 90%), се извършва през първите три години от детството. В Ко­лорадо (САЩ), 84% от децата с увреден слух се откриват през първите шест месеца след раждането и само 16% след шестия месец. Заключението е, че ранното отк­риване на слуховите увреждания води до своевре­менно слухопротезиране и обучение на децата. Периодът за започване на обучението е два месе­ца след установяване степента на намаление на слуха. Доказано е, че най-бързо и правилно разви­тие на речта се получава при децата, чието слухово увреждане е открито до шестия месец след раждането и в резултат е предприето набременно интензивно обучение.

У нас отоакустични емисии се изследват само в Катедрата по УНГ Болести нъм МУ София. Чрез този метод се доказва степента на увреждане на външните сетивни слухови клетки, докато проследяването на стволовите слухови еволюирани потенциали, спомага за откриване на увреди в невралните структури на слуховия анализатор. В Ка­тедрата по УНГ болести се изследват всички новородени деца от „рискови групи“. И въпреки, че у нас все още няма Национална програма за слухов скрининг, в момента тя се разработва въз основа на резултати от съществуващите изследвания. Важен момент е ранното откриване на новородени деца с увреден слух и тяхното незабавно насочване към УНГ специалистите-аудиолози.

Втори важен момент след установяване на ви­да и степента на намаление на слуха, е слухопротезирането. При малките деца слухопротезирането е сложен процес, изискващ много задълбочени и комплексни познания по специалности като акустика, патология, патофизиология на слуха и т.н. То се извършва от УНГ специалистите-аудио­лози. Аудиологът трябва да има богат опит при работа с деца, както и да разполага с необходимото за целта медицинско оборудване. От особено значение е умението му да подбере най-подходящата слухова протеза (с адекватно усилване), както и да проследи ефекта от слухопротезирането.

Изискванията при избор на слухова протеза са: тя да не уврежда слуха и с нейна помощ да се постигне точно необходимото (по сила и качество) усилване на звука, което не трябва да надвишава физиологичните норми. Необходимо е и родителите да бъдат обучени, за да внушават на децата си „да носят с гордост слуховите апарати”.

Тук трябва да подчертаем, че на втория международен конгрес по педиатрична аудиология в Копенхаген, бяха показани най-новите, високотехнологични дизитални слухови апарати и системи, вкл. и последната разработка на „видено“ върховата дигитална серия слухови апарати Сенсо Дива. Моделите Сенсо Дива включват най-съвременни системи и най-нови модерни технологии за подобряване на говорната разбираемост и за увеличаване на слуховия комфорт, което ги прави изключително полезни и удобни при слухопротезиране на бебета и малки деца. Новият DSP процесор обработва звука в 15 независими честотни ленти, при 32 kHz честота на семплиране и с над 20битова точност на представяне на сигнала.

Новата система Дива Локатор подобрява разбираемостта на речта в шумна среда и спомага за приятното усещане на заобикалящия звук в тиха среда чрез мощен алгоритъм за управление характеристиката на насочване на вградената двумикрофонна сис­тема. Системата за стабилизиране на звука (трето поколение), заing система, „управлява” компресията на сигнала и параметрите на динамичния обхват в 15-те канала на апарата.

Новата потискаща шума система на Сенсо Дива, осигурява оптимално съотношение сигнал/шум при различии слухови ситуации (в автомобил, на улицата, в заведния, офиси и т.н.), като запазва в максимална степен спектралните характеристи­ки на сигнала в говорния диапазон и заглушава неприятния шум в останалите честотни ленти. И накрая, с новата система за ликвидиране на микрофонията, слуховоувредените пациенти никога няма да чуват „неприятното пищене“, породено (при обикновените слухови апарати) от „обратната акустична връзка слушалка микрофон”. Към всичко това трябва да се прибави и специалната програма за слушане на музика, чрез която всеки потребител на Сенсо Дива може да се наслаждава на любимите си музикални произведения.

Специално внимание заслужава и система­та МикроЛинк на „видекс“. Тя се състои от радиомикрофон и миниатюрен приемник, който се монтира като приставка към слуховия апарат и служи за предаване на звук и говор по безжичен път.

Чрез МикроЛинк, всеки потребител на слухов апарат „видекс“ може да чува избирателно това, което желае: са­мо гласа на човека, към който е насочен микрофонът, или на този, който в момента го държи и говори. За да функционира, система­та не се нуждае от ка­бели или допълнителни устройства необходимо е само да се включат микрофонът и приемникът към слуховия апарат. в частност, системата МикроЛинк е особено подходяща за деца в детски градини и училища. След ка­то учителката си постави микрофона, детето ще я чу­ва силно и ясно, без излишни смущения и шумове в сигна­ла, а това от своя страна ще му помогне за по-добро разбиране на речта (урока) и за по-лесно приобщаване към децата в обикновените училища и детски градини.

На Международны» конгрес по педиатрична аудиология се проведоха и три семинара: Педиатричен фитинг на слуховите апарати „ви­декс”, Педиатрични правила за настройки и Определяне на слуховата чувствителност чрез ССЕП.

В заключение трябва отново да се подчертае първостепенната роля на ранното откриване и диагностициране на слуховите увреждания чрез подпомагаща анамнеза (от родителите), наблю­дения от личните лекари и навременно насочване към УНГ специалистите-аудиолози за установяване вида и степента на намаление на слуха. Разработването на национални програми за слухов скрининг с цел изследване на всички новородени чрез ДОЛЕ или автоматични ССЕП, би спомогнало допълнително за навременното диагностици­ране и слухопротезиране на децата с увреден слух и за нормалното им интегриране като пълноценни индивиди, в детските градини, училищата и обществото.