Брой 1/2007
Д-р Мариана Мандажиева
Специалист УНГ и клинична алергология
Началник Отделение по алергология, ВМА София
Алергичният ринит е заболяване с отредено място в глобалните здравосдовни проблеми на човечеството nopaдu стръмното нарастване през последните 10 години, водещо до значително нарушаване на качеството на живот на пациента, огромни преки и непреки разходи за обществото, често протичащо заедно и водещо до развитие на бронхиална астма и друзи коморбидни заболявания.
Алергичният ринит представлява 1дЕ-медиирано възпаление на носната лигабица след алергенна експозиция, протичащо с ринорея, назална обструкция, пристъпно кихане, сърбеж 6 носа, гърлото и ушите.
Класификация
Доскоро алергичният ринит се разделяше според времето на въздействие на алергена на сезонен, целогодишен и професионален. Но тази класификация не отразява в пълна степен както тежестта, така и нуждата от стъпаловиден подход при лечение на това заболяване.
Според новата класификация от ноември 2001 година, той се дели на:
1. Интермитентен наличие на симптоми по малко от четири дни в седмицата или по-малко от четири седмици годишно.
2. Персистиращ наличие на симптоми повече от четири дни в седмицата или повече от четири седмици годишно.
3. Лек което означава, че нито един от следните симптоми не е налице:
♦ нарушение на съня
♦ смущаване на дневната активност, свободното време и спорта
♦ ограничения при работата и в учебния процес
4. Умерено тежък и тежък всички горепосочени симптоми са налице.
Тази нова класификация произтича от факта, че в някои географски ширини като Средиземноморието, Флорида и Калифорния има целогодишен цъфтеж на тревни и дървесни видове, а мнозинството от болните са сенсибилизирани към много различни алергени и имат симптоми през цялата година.
Честота
Алергичният ринит обхваща 20-40% от населението в Европейската общност, а в България 18,2%. За прогресивното увеличаване на заболеваемостта от алергични заболявания съществува така наречената „хигиенна хипотеза“, според която повишаване на жизнения стандарт на обществата, редуциране на бактериалните и паразитни инфекции в резултат на прекомерната и ранна употреба на антибиотици, намаляване на броя на членовете в семейството водят до отклоняване на имунната система от защитната и функция към патологична алергична реактивност.
Клиника
Алергичният ринит често не се познава и се подценява от пациента и от лекаря. Закъснялото диагностициране и лечение е свързано с необратимо алергично възпаление, което трудно се поддава на лечение. Персистиращо запушване на носа и слузна хрема, предимно сутрин, често хронична кашлица без прояви на вирусна интоксикация и фебрилитет са основните симптоми на алергичния ринит с битова сенсибилизация домашни любимци, котка и куче, акари, плесени от битовата среда и все по-често хлебарки. Пристъпното кихане, обилната водниста ринорея, зачервяване на очите, сълзотечение и сърбеж в носа, гърлото и ушите са прояви най-често на интермитентния алергичен риноконюнктивит причинен от полени и плесени от околната среда. Ако не се лекува правилно, алергичният ринит е предшественик на бронхиалната астма. 77-в0 % от астматиците имат алергичен ринит, а около 50% от болните с алергичен ринит рано или късно разбиват астма.
На фона на алергичния ринит много често се развиват синузит, среден отит, назална полипоза, рецидивиращи инфекции на долните дихателни пътища и дентални нарушения в детската възраст. Дълго продължаващи симптоми като болка в гърлото, сънна апнея, постоянно стичане на секрет от носоглътката, хронична кашлица могат да бъдат изява на алергичен ринит. При рецидивиращи отити, ранна аденоидна хипертрофия, затегнато протичащи синуити, липса на обоняние и категорията често боледуващи деца би могло да се подозира алергичен ринит. Изхождайки от идеята за единния дихателан път и нуждата от ранно лечение е изключително важно при болни с алергичен ринит активно да се търсят симптоми на астма, а при диагностицирана бронхиална астма да не се подценява терапията на алергичния ринит.
Диагностика
Целенасочената анамнеза и основните методи на диагностика като предна риноскопия, кожноалергологично тестуване, извършено и интерпретирано от специалист алерголог, назална цитология, назална провокация с алергени, акустична ринометрия, изследване на общи и специфични ИгЕ антитела дават възможност да се постави точната диагноза. По мнение на водещите имена в световната алергологична практика, изработили консенсуса за лечение на алергичния ринит от 2001 г. изследването на специфични IgE антитела в кръвта съответства напълно с резултатите от кожните проби и назалните провокационни тестове, като златен стандарт в диагностиката на алергичния ринит остава кожно-алергологичното тестуване без никакава вреда за пациента и с ниска себестойност.
Лечението на алергичния ринит е комплексно и включва:
I. Мерки за отстраняване на алергена
II. Медикаментозна терапия
1. Орални антихистамини
2. Топикални антихистамини
3. Локални кортикостероиди
4. Системни кортикостероиди
5. Кромолини
6. Локални антихолинергици
7. Антилебкотриени
в. Алерген специфична имунотерапия
Според стъпалобидния подход терапията на алергичния ринит трябва винаги да започва с перорален антихистамин. Като антихистамин от трета генерация Aerius е средство на избор както при лекия, така и при средно-тежкия и тежкия алергичен ринит, благодарение на бързото си начало на действие, 24-часов контрол на симптомите, липса на седативен ефект върху ЦНС и липса на въздействие върху сърдечната дейност. Aerius повлиява значително запушването на носа и осигурява облекчение на сутрешните алергични симптоми при пациенти страдащи от алергичен ринит и съпътстваща астма и е с доказан ефект при персистиращ алергичен ринит.
В сезона на вирусните инфекции не трябва да се пропуска и факта, че AERIUS обладява симптомите от носа кихане, сърбеж, ринорея и назална обструкция в хода на една вирусна инфекция поради факта, че намалява експресията на една молекула ICAM-1, която е естествения рецептор за рино-вирусите. Децата с атопия боледуват по-често от вирусни инфекции, а вирусите са най-честата причина за „свиркащите” бронхити в детската възраст.
Недопустимо е във века на алергичните болести, когато всяко четвърто дете е с някакво алергично заболяване, да остане недиагностицирано и подценявано това на пръв поглед банално и леко заболяване, създаващо изключителни неудобства за страдащия, влошаващо повече от бронхиалната астма и качеството на живот на болния човек и най-важното неподозирана причина за хронични синуити, рецидивиращи отити, хронична кашлица, аденоидна хипертрофия и сънна апнея.
