Брой 3/2005
Доц. Д-р Н. Петков,
Д-р Р. Меламед
Въпросът за ранната и своевременна диагностика на злокачествените заболявания въобще е винаги актуален. Това важи с пълна сила и за злокачествените образувания в УНГ област, както и на тези, възникнали и развиващи се в областта на носоглътката. Диагностиката на назофарингеалните тумори е сложна и причините за това са известни: областта на изследване е по-труднодостъпна, не се използват достатъчно диагностични методи, случва се квалификацията на лекарите да не е на необходимата висота, а сравнително редките по сбоята честота новообразувания предрешават липсата на опит и онкологично мислене у изследващите. Диагностиката се затруднява още и от началните бедни симптоми. Когато лекарят и най-вече болният обръщат недостатъчно внимание на оплакванията, които в началото имат общ характер и са неясни и неопределени, диагнозата още повече се затруднява. Т.нар. малка симптоматика не се познава, не се търси, не винаги се интерпретира в посока онкология и става причина да се пропуснат възможностите за една ранна и своевременна диагностика. Така изнесеното дотук се отнася повече за младите лекари специалисти по УНГ болести, които са на предната линия в работата по диагностицирането на епифарингеалните тумори. Но, едно голямо НО, оплакванията на пациентите, посещаващи постоянно своя фамилен лекар, не са по-различни. Ето защо в кратки бележки ще се опитаме да систематизираме най-ранната възможна симптоматика на този вид неоплазии, възникнали в носоглътката, с цел да обогатим клиничното мислене на колегите от мрежата на общата практика.
В началото е необходимо да се знае, че честотата на злокачествените тумори в епифаринкса в Европа и САЩ е много по-ниска от тази в Южен Китай, Югоизточна Азия и Северна Африка (района на Магреба). Малко цифри докато заболеваемостта в Северна Америка, Америка и Европа се движи около 0,3-0,5 на сто хиляди жители, то в Югоизточна Азия заболеваемостта достига стойностите 14-18-19,2 на сто хиляди жители. За нашата страна по данни на Националния институт по онкология заболеваемостта е около 0,52-0,56 на сто хиляди жители, а честотата е около 0,30-0,32 от всички други туморни локализации. От изнесените данни е видно, че това е едно рядко за нашата страна заболяване и поради това то е и много трудно за диагностициране.
Общопрактикуващият лекар определено трябва да знае, че злокачествените тумори на носоглътката се откриват много рядко в ранен стадий, тъй като началото на заболяването протича без отчетливи прояви, както повечето онкологични страдания. Ясно може да се каже, че първичният тумор предизвиква оплаквания едва когато достигне определени размери и в забисимост от сбоето изходно място даба съответната обективна симптоматика. За да бъдем максимално конкретни, тук ще отбележим основните ранни белези, които могат да бъдат диагностично интерпретирани като симптоми на това заболяване.
Кьм тези ранни прояви най-напред ще причислим носните оплаквания хронична хрема с отделяне на слузно-гноен ексудат, примесен с кървави нишки, или по-рядко обилен епистаксис. Проявите са обикновено едностранни и се манифестират с едностранно прогресивно запушване на носа (едната носна половина). Като по-късен симптом може да се появи двустранното запушване на носа, което е значително по-късен белег и е плод на активното нарастване на туморната лезия.
Следващият елемент в ранната диагностика е да се обърне внимание на ранните ушни прояви. Тяхното правилно интерпретиране би довело лекаря ако не до точната диагноза, то поне до съответното съмнение. Тези прояви настъпват, когато заболяването възниква и се развива като плосък неопластичен инфилтрат по латералната стена на носоглътката и обикновено притиска отбора на евстахиевата тръба. Като следствие на това настъпва остър или хроничен катар на ухото. Слухът рязко намалява. в тези случаи се предприемат серия от продухвания, които са безполезни.
За голямо съжаление появата на увеличен или увеличени лимфни възли, обикновено едностранно по латералната част на шията, е един от важните белези на злокачествените тумори на носоглътката. Появата на увеличен лимфен възел, плътен, рядко болезнен и с ограничена подвижност в зоната зад ъгъла на долната челюст е почти винаги сигнал за неопластичен процес.
След изнесеното дотук, което в много кратка и сбита форма дава ориентация на общопрактикуващия лекар за първите прояви на това особено тежко заболяване, несъмнено възниква въпросът: а оттук насетне какво? Веднага е необходимо във възможно най-кратък срок общопрактикуващият лекар да направи един параклиничен минимум от изследвания (ако има тази възможност), а именно: СТ на базата на черепа и шията и рентген на белите дробове. След това да насочи пациента към специализирано заведение. Едва след морфологично верифициране на образуванието (което е работа на специалисти) диагнозата може да бъде отхвърлена или потвърдена. Стойността на действията на общопрактикуващия лекар се измерва с бързината, с която той действа, за да изпрати пациента при специалист. Пагубно ще бъде поведението на общия лекар, ако той се опита, не мислейки за онкологично страдание, да започне каквото и да е лечение. Само съмнението и лекарският морал трябва да накарат съответния колега веднага да насочи болния към съответното специализирано звено. В това се корени дълбокият смисъл на здравната реформа доболничната помощ и хората, които работят в нея, да имат едно практическо ниво на мислене и за онкологичните заболявания, в частност и тези в УНГ област, които, макар и порядко, се срещат. Тяхното ефективно лечение зависи изключително много от адекватността на действията на общопрактикуващия лекар, чийто код на поведение в практиката са съмнението (което от своя страна иска знание) и насочването на пациента към специалист.
Литература
1. Тумори на горните въздухоносни пътища. Под peg. на С6. Бойкикеб и Р. Райчеб. С.: Мф, 1979.
2. Петкоб, Н. Практически подходи за диагностициране и лечение на назофарингеалния карцином. С.: Изд. къща СИ ЕЛА, 1999.
3. Диагностика, лечение и проследяване на болните със злокачествени новообразувания. Под peg. на проф. Ив. Черноземски, доц. Cm. Каранов, доц. Здр. валерианоба, Българска национална асоциация по онкология. С.: Изд. къща ЕерАрт, 2003.
