Брой 8/2000
Мястото на тамсулозин при нейното лечение
Доц. Владимир Янев
уролог, ТМИ, София
Продължение от бр. 7
Медикаментозно лечение
Пациентите, които са започнали медикаментозно лечение, трябва да бъдат проследявани през подходящи интервали от време чрез повтаряне на първоначалната оценка, регистриране на успех или неуспех от лечението, появата на възможни странични действия и преценяване дали е необходима промяна в терапевтичния план. При постигане на стабилна терапевтична схема интервалите за контрол трябва да се увеличат до поне една година. Преди да се спре на определен медикамент, лекарят трябва да обсъди с пациента ползите и рисковете от прилагането на наличните медикаменти.
– а-адренергични рецепторни антагонисти (а-блокада)
– а-блокерите демонстрираха ефикасност, подобряване на качеството на живот и приемлива безопасност при приложение в условията на правилно проведени, рандомизирани клинични проучвания. Това позволява да бъдат считани за приемлива терапевтична възможност при пациенти с умерена симптоматика, без наличие на сериозни усложнения.
– Извън срока на рандомизираните контролирани проучвания, ефективността на терапията с а-блокери беше демонстрирана и чрез отворени продължителни (до 24 месеца) проучвания.
Теоретичната полза от лечението на ДПХ и хипертония едновременно с един и същ медикамент не е още доказана. При някои от медикаментите са установени добавъчни ефекти включително понижение на атерогенните липиди с повишаване на HDL-холестерола и запазване на еректилната функция. Други важни фактори за избора на отделен медикамент включват дозата, честотата на приложение, необходимостта от титриране на дозата и цената.
ТАМСУЛОЗИН (OMNIC) блокира гладкомускулните а-1 адренрецептори селективно (по субтипове), особено в долния уринарен тракт и намалява риска от интерференция с хипотензивния ефект на препарата. Предимство на медикамента е и дългият полуживот което позволява лечение с еднократна доза. Доказано е, че ТАМСУЛОЗИН е 12 пъти поселективен за а-1 адренорецепторите в простатната жлеза, отколкото за тези в аортата на мъжа. Капсулите ТАМСУЛОЗИН съдържат 0,4 мг. тамсулозин хидрохлорид. Стабилна плазмена концентрация се достига обикновено на 5ия ден след прием на 0,4 мг. дневно. Метаболизмът се осъществява в черния дроб, като препаратът и неговите метаболити се излъчват с урината. При креатининов клирънс над 10 мл./мин. не се налага редукция на дневната доза. Умерена чернодробна недостатъчност също така не е противопоказание за прием на препарата в обичайната доза.
Контролирани рандомизирани проучвания в Европа и Америка са доказали клиничната ефективност на препарата. След 4-седмичен прием на тамсулозин е налице статистически значимо увеличение на максималния уринарен поток спрямо болните, приемали плацебо, при липса на съществен ефект върху кръвното налягане. Повлиява се съществено и т.н. total symptom score след едноседмичен прием на медикамента. Максималният ефект на препарата се проявява след 3 месечен прием и продължава около 3 години при пациенти, които реагират на лечението. в около 70% от случаите е налице клинично подобрение.
Тамсулозин, приеман в доза от 0,4 мг. дневно не води до клинично значими промени в пулсовата честота и кръвното налягане. в сравнение с другите а-1 адренорецепторни антагонисти (Алфузосин и Теразосин) този ефект е значително по-слаб. Доказано е и статистически значимо предимството на Тамсулозин пред приема на фитотерапевтични препарати.
Липсата на странични действия го правят удобен за приложение при болни от различни възрастови групи с умерено изразена клинична симптоматика. Препаратът влияе позитивно върху сексуалната функция без да променя нивата на серумния PSA. Препаратът може да бъде приеман успоредно с широка гама други медикаменти (антихепертензива, симетидин, фуроземид, дигоксин и др.).
– Лечение чрез инхибиране на 5а-редуктазата
От наличните начини на хормонална терапия (андрогенна аблация, антиандрогени, инхибиторите на 5а-редуктазата и инхибиторите на ароматазата) единствено инхибиторът на 5а-редуктазата финастерид демонстрира както ефикасност, така и приемлива безопасност по време на правилно проведени, рандомизирани клинични проучвания.
– Хормонотерапия (андрогенна депривация): Постига се по хирургичен път или чрез съответни медикаменти, но е с ограничено клинично приложение при много възрастни пациенти, противопоказани за хирургична намеса или анастезия.
– Фитотерапия
Приложението на алтернативно медикаментозно лечение при ДПХ се различава значително в отделните страни поради различната еволюция на терапевтичните традиции и структура на здравеопазната система. в някои страни това лечение се счита за част от лекарственото лечение и напълно или частично се реимбурсира. в други страни то не се реимбурсира, но все пак се счита за лекарствено лечение или най-общо за диетична добавка.
Алтернативното лекарствено лечение включва предимно фитотерапевтични препарати и деривати на полиенови вещества. Повечето от фитотерапевтичните препарати са растителни екстракти с различни компоненти, получени чрез различни препарати. Отбелязан е напредък по отношение на изолирането на различните компоненти на тези препарати и изясняването на техния вероятен механизъм на действие.
Има съобщения за краткотрайни рандомизирани проучвания с някои от тях, които насочват към наличието на клинична ефикасност и безопасност. Нужни са допълнителни проучвания, съобразени с указанията на Международния консултативен съвет за ДПХ.
