Брой 8/2008
Д-р Р. Сименов, д-р Ст. Сименов, д-р Ж. Кръстева
Онкологичните заболявания на урогениталния тракт предизвикват голям интерес сред медицинската общественост, както у нас, така и в чужбина. Забелязва се трайна тенденция към увеличаване честотата на туморните заболявания на урогениталния тракт, както за България, така и в световен мащаб. Успоредно с това се отчита значително спадане на средната възраст на новозаболелите болни и от двата пола. Не е пощадено нито селското, нито градското население. Във връзка със съвременните тенденции за вътрешна миграция, урбанизация и индустриализация на страната, има бум на онкологичните заболявания в по-гъсто населените райони на България.
Според МКБ-10 онкоурологичните заболявания се класифицират в диапазона между С 60 и С 68. По значимост, честота и увеличаване на заболеваемостта най-важно място заема ракът на простатната жлеза. Основно се представя като аденокарцином и степента му на злокачесетвеност в съвременната урологична онкоморфология се определя по скалата на Глисън. Основните методи за поставяне на диагнозата са: клиничен преглед ректално туширане, клиниколабораторни изследвания и туморни маркери простатноспецифичен антиген (PSA) и пункционната биопсия на простатната жлеза, надвишаваща 10-12 бода с цел поставяне на ранна диагноза на заболяването. Като спомагателни диагностични и стадиращи изследвания се имат предвид трансректалната ехография, компютърната томография (КТ), магнитно-резонансната томография (МРТ) и целотелесната костна сцинтиграфия. За 2004 година са регистрирани 1621 случая, като заболяването е най-често в седмото десетилетие. Заболяването е с най-голяма честота 6 градовете София, Плевен, Добрич, Пловдив и Кюстендил. Смъртността от рак на простатата е достигнала 755 души или 9.7 на 100000 души, което представлява 4,7 % от общата смъртност от онкологични заболявания .
Ракът на пикочния мехур заема второ място по честота. Основният тип е преходноклетъчен карцином. По начин на клинично протичане туморите основно се разделят на два типа: неинфилтративни и инфилтративни. Последните се представят с морфологична картина на инфилтрация на мускулните слоеве на пикочния мехур. Основните диагностични методи за установяване на заболяването са: цистоскопия, ехография, КТ и МРТ. Заболяването засяга няколко пъти по-често мъжкия пол, като за 2004 г. са регистрирани 1025 пациенти мъже и 259 жени. Болестта е с най-голяма честота между 70 и 74-годишна възраст и за двата пола. Градовете София, Бургас, Шумен, Ямбол и Стара Загора са с най-висока заболеваемост. По отношение смъртността от заболяването за 2004 година са починали 464 пациенти или 5,9 на 100 000 души, което представлява 2,9 % от общата онкологична смъртност.
Туморите на бъбреците се разделят на две основни групи: тумори на бъбрека и на бъбречното легенче. Хистологично първите се представят от светлоклетъчния карцином на бъбрека. Туморите на легенчето произхождат от преходноклетъчния епител. За 2004 г. са регистрирани 376 мъже със светлоклетъчни карциноми и 29 с тумори на бъбречното легенче. Същата година са регистрирани 178 жени с бъбречноклетъчни карциноми и 10 с тумори на легенчето. Основните диагностични методи при тази локализация са: ехографията, КТ и МРТ. При мъжкия пол заболяването е с най-голяма честота 8 6-то и 7-то десетилетие. Подобно е възрастовото разпределение и при пациентите от женски пол.Туморите на бъбреците са с най-голяма честота в градовете велико Търново, Пловдив, Плевен и София. Смъртността възлиза на 286 (2004 г.), което представлява 3.6 на 100 000 души или 1,8 % от общата онкологична смъртност
Ту морите на тестиса заемат особено място в онкоурологията. Това се дължи на факта, че от една страна заболяването засяга основно млади мъже в репродуктивна възраст, а от друга ефективността на съвременното лечение надвишава 80 % трайна ремисия.Туморите на тестиса се разделят на две големи групи: герминативни и негерминативни. От сбоя страна, герминативните, които имат основно значение за клиниката, се разделят на семиномни и несеминомни тумори. Диагнозата се поставя лесно, nopaдu достъпността на органа с обикновен клиничен преглед. Като задължителни параклинични изследвания се използбат ехография, КТ и туморни маркери. Първата стъпка в лечението е провеждането на радикална орхифуникулектомия в неотложен порядък. Задължително оперативната интервенция се провежда с ингвинален достъп. Много често след оперативното лечение се назнача8а химиотерапия или лъчелечение, което довежда до трайна ремисия в над 85% от болните. За 2004 г. са регистрирани 168 случая с тумори на тестиса. Най-често са засегнати мъже във второто и третото десетилетие. Заболяването е често: 8 Кюстендил 8 на 100000, Търгобище 7,7 на 100000 души, Перник 6 на 100000, Стара Загора 5,7 на 100 000 души. Болните, починали през 2004 г. от тумори на тестиса, са 49, което възлиза на 0,6 на 100 000 души или 0,3 % от общата смъртност от онкологични заболявания.
Туморите на пениса са относително редки заболявния. За 2004 г. в България са регистрирани 43 новозаболели. Локализацията предизвиква интерес, тъй като е свързана с висока смъртност. Клинично се представят като тумори на препуциума и тумори на гланс пенис. Хистологичният тип е плоскоклетъчен карцином в различна степен на недиференцираност. Туморите на препуциума имат относително неблагоприятна прогноза, в сравнение с тези на гланс пенис. Като основен етиологичен фактор се посочват някои щамове на човешките папиломни вируси (HPV). Често се наблюдабат и преканцерози като: лихенификация на кожата в тази област, хронични себороични баланити, чести херпес-вирусни инфекции и т.нар. еритроплазия на De Queyrat. Основен лечебен прийом е оперативното хирургично лечение, което представлява различна степен на ампутация на пениса с последващи ингвинални лимфни дисекции. При необходимост се правят и тазоби лимфни дисекции при по-напреднали случаи. Заболяването се среща в средна възраст и има слаба тенденция към зачестяване с възрастта. Химиотерапията и лъчелечението имат спомагателни функции. Целта на онкологичния подход е ефективно лечение на преканцерозите. в България най-висока е честотата на заболяването 8 следните градове: Габрово 3,2 на 100000, Сливен 2,5 на 100000, София окръг 2 на 100000 и Ловеч 1,9 на 100 000 души. Поради малкия брой на регистрираните случаи годишно, заболяването не представлява статистически интерес по отношение показателя смъртност, но протича с висок леталитет, особено 6 по-напредналите случаи.
Гореизложените статистически данни показват явна тенденция за убеличаване честотата на онкоурологичните заболябания сред населението 8 България. Особен ръст в заболеваемостта се забелязва при рака на простатата и рака на пикочния мехур. При другите основни онкоурологични локализации се отчита увеличение на заболебаемостта, но 6 no-малка степен. На този фон е обезпокояващо, че все още е твърде голям процентът на нобозаболелите, които се диагностицират в III и IV стадий.
все още има много да се желае в област та на профилактиката и ранното диагностициране на онкоурологичните заболявания. С прилагането на т.нар. скринингови методи, съвременна диагностична апаратура и използването на високоспециализирани и чувствителни клиниколабораторни и изследвания ще се дaдe възможност за откриване на онкоурологичните заболявания в no-ранен стадий.
