Брой 5/2015
Aвтор: Проф. д-р Златко Кълвачев, д.м.н.
УМБАЛ „Софиямед“
Повечето от мъжете, заразени с човешки папиломни вируси (HPV), не показват никакви клинични прояви или симптоми. Те всъщност не знаят, че могат да пренасят заразата на други и че те самите могат да развият някое от усложненията на тази инфекция.
HPV са причинители на най-разпространената вирусна инфекция, предавана по полов път. За да се развие инфекцията, необходимо е вирусът да проникне в базалната епителна клетка. Това изисква нарушаване целостта на многослойния епител, което обикновено настъпва при микротравми. Вирусната репликацията протича в три етапа: най-напред вирусният геном се намножава до 50-100 копия/клетка в базалните кератиноцити, след което следва етап на „геномно поддържане” в активно делящите се базални клетки на долните слоеве на епидермиса. Третият етап, наречен „геномна амплификация”, се извършва в по-диференцираните (по-горните) епителни клетки. В тях не се синтезира клетъчна ДНК, но има усилена продукция на вирусна ДНК. Формирането на зрели инфекциозни вирусни частици се извършва в средните и горни слоеве на епитела. HPV не предизвикват разрушаване (лизис) на клетката и не напускат клетката преди тя да достигне епителната повърхност. Новото поколение вирусни частици се освобождава при излющването на мъртвите кератиноцити.
Важно е да се знае, че папиломните вируси са много устойчиви както във външната среда, така и на различни химични и физични въздействия. Нещо повече, топлината, генерирана по време на манипулации (лазерна хирургия, електрокоагулация), произвежда аерозолен облак, съдържащ вирусна ДНК, чрез която е възможно заразяване на персонала, извършващ тези дейности.
HPV са с доказан онкогенен потенциал. Основното място за клинична изява на инфекциите, причинени от HPV, е кожата, полулигавиците и лигавиците. Полово предаваните вирусни типове засягат предимно гениталиите и перианалната област. Повече от инфекциите, причинени от HPV са транзиторни.
Острите кондиломи са често срещана проява на инфекцията, наблюдавани най-често по лигавиците на половите органи и ануса. Заболяването започва с появяването на малки розово-червени възелчета, които нарастват на брой и големина и образуват вегетации със зърнеста повърхност, напомнящи малина, петльов гребен или цветно зеле. При мъжете кондиломите се локализират по glans penis и вътрешната страна на препуциума, уретралното отвърстие и по-рядко в уретрата, предизвиквайки симптоми на хроничен уретрит. Много често симптомите на папиломавирусната инфекция при мъжете изчезват без лечение и без да предизвикват каквито и да било проблеми. Спонтанното очистване при мъжете е по-лесно и по-бързо, отколкото при жените. Необходимо е да се знае, че преболедуването от инфекция с HPV не осигурява имунитет срещу вируса и не предпазва от повторно заразяване!
Освен кондиломите, които се причиняват основно от типовете HPV-6 и HPV-11 (90%), и се срещат с приблизително еднаква честота при мъже и жени, другите генитални неоплазии при мъжете са сравнително редки. Интраепителната неоплазия на пениса (PIN) се среща 10-20 пъти по-рядко от цервикалната (CIN), а индуцираният от HPV рак на пениса засяга не повече от 1-2 на 100 000 мъже. Това предполага, че естественият ход на инфекцията се различава между двата пола, като за мъжете са характерни висок процент на носителство и слаба заболеваемост, докато за жените важи обратното. Причините за по-ниската възприемчивост на мъжете към HPV инфекции не са напълно изяснени, но много е вероятно те да са свързани с анатомични (кожна повърхност, а не лигавица) и имунологични особености.
Напълно ефективно специфично лечение на гениталните брадавици засега липсва. Тоталното ликвидиране на вируса е трудно, защото неговата ДНК е интегрирана в ядрото и на околните, видимо здрави, но също заразени клетки. Това е причината, поради която често се наблюдава повторна поява на брадавиците (рецидиви).
В зависимост от локализацията, размера и стадия на заболяването, както и в зависимост от вирусния тип, лечението се провежда по различен начин. Дребните брадавици могат да бъдат отстранени чрез замразяване, изгаряне, или третиране с лазер. Отстраняването на големите брадавици се извършва хирургически. Лечението чрез методите на сугестия, хипноза и хомеопатия не дава категорични доказателства относно тяхната ефективност.
Единственият начин за предпазване от заразяване с HPV е избягването на директната среща с вируса. Ако единият от сексуалните партньори има брадавици в областта на гениталиите, сексуалният контакт би трябвало да се избягва, докато брадавиците бъдат излекувани. Използването на презервативи значително намалява риска от заразяване с HPV. Мъжете, използващи редовно презервативи, много по-рядко стават вирусоносители. Различни проучвания показват, че около 38% от мъжете, които винаги използват презервативи са имали HPV, докато над 54% от неизползващите кондоми са имали HPV. При първата група бил установен и по-нисък риск от носителство на високоонкогенен тип HPV (под 17%, срещу 36% при втората група).
За да се намали риска от HPV, мъжете трябва да ограничат броя на сексуалните си партньори, или да избират такива, имали в миналото малък брой сексуални партньори.
Проучванията при мъже, сменящи често сексуалния си партньор показват, че употребата на презерватив в тези случаи има съществено значение – при тях рискът от HPV инфекция е с около 80% по-нисък, спрямо риска при мъжете, неизползващи презерватив.
Перспективна възможност за предпазване от заразяване с най-разпространените типове на вируса предлага специфичната ваксинация.
