Брой 9/2021
Проф. д-р Д. Байкова, д.м.
Специалист по Хранене и диететика, МЦ „МАРКОВС“ – София
Проблем
Връзката между храненето и епидемиите от инфекциозни болести е дискутирана още от Хипократ, а впоследствие е основана на множество медицински доказателства. Въпреки че има редица неясноти относно оптималните количества на хранителните вещества, участващи в модифициране или подобряване на имунния отговор, експертите по здравословно хранене към СЗО включват хранителния модел като задължителен компонент в алгоритъма за комплексна профилактика на COVID-19-инфекция.
Единодушно е становището, че благоприятното повлияване на имунните реакции с минимизиране на потенциални здравни рискове изисква балансиран подход на хранителна модулация. Същият внимателно се индивидуализира при лица със: свръхактивна имунна система, страдащи от алергии и алергични предиспозиции, хронични възпалителни заболявания, метаболитен синдром, злокачествени новообразования и др., или хора с погрешен имунен отговор (автоимунни заболявания).
Експертни рекомендации
Имунната система защитава организма на човека срещу инвазията на микроорганизмите и чужди молекули. Поддържа деликатен баланс между деструкцията на чуждите клетки и избягването на саморазрушаването. При нарушаването на този баланс могат да се развият автоимунни заболявания, при които имунната защита реагира към собствените си клетки като към чужди, което води до тежки тъканни увреждания.
• Хранителни дисбаланси – енергийна стойност, мазнини
Недохранването и белтъчно-енергийният недоимък потискат имунната устойчивост. Нискокалорийните диети, дефицитни както на пълноценен белтък и есенциални мастни киселини, така също – на витамини, минерали, антиоксиданти, фибри, безразборно прилагани за отслабване (400-1200 kcal/ден), силно нарушават имунния отговор. Потискат функциите на имунните клетки, в т.ч. на В- и Т-лимфоцитите.
• Нарушения в имунните функции се наблюдават и при:
• Висок енергиен прием: Нарушава се отговора на T- и В-лимфоцитите;
• Високо съдържание на мазнини: Потискат се функциите на Т- клетките и клетките убийци;
Препоръки
• Препоръчителният прием на мазнини в период на пандемия от COVID-19 e 22Е% (вместо обичайните 30-32 Е%);
• Вид на мазнините – полиненаситени мастни киселини, ПНМК и омега-3 ПНМК, защото: ПНМК са структурни компоненти на клетъчните мембрани и пряко участват в имунните функции, а омега-3 ПНМК оказват потискащо действие върху възпалението, имат антиатерогенни ефекти и антитромботична роля. Намаляват риска от възникване на автоимунни реакции, (ревматоиден артрит, диабет тип 2, болест на Крон, мултиплена склероза и др.) – важни ефекти при COVID-19-инфекции.
• Ейкозаноидите – простагландини, простациклини, тромбоксани, левкотриени и др., участващи в поддържане функционалността на кръвоносните съдове и потискане на възпалителните реакции ,се образуват в организма от омега-3 ПНМК (предимно с рибен произход).
• Омега-6 ПНМК (от слънчогледово и царевично олио), от друга страна, участват в синтезата на ейкозаноиди с провъзпалително (засилващо възпалението) действие.
Препоръки
• Да се увеличи консумацията на риба;
• Да се намали консумацията на слънчогледово олио, тъй като омега-6 ПНМК стимулират имунния отговор, но при развити възпалителни процеси, последните се задълбочават/разрастват;
• Да се предпочита зехтин от растителните масла, защото съдържа балансирана мастнокиселинна формула: ПНМК и МНК (мононенаситени мастни киселини), стимулира имунитета, без да влошава възпалителните процеси;
Цели се: Промяна съотношението на различните видове ейкозаноиди, съответно – потискане на възпалителни реакции.
• Свръхконсумация на захари и COVID-19-инфекция
Продължителното свръхнатоварване с прости въглехидрати повишава риска от развитие на свръхтегло и затлъстяване, метаболитен синдром, диабет тип 2 и др. – особено неблагоприятни в период на COVID-пандемия.
Свръхприемът на прости захари може да доведе до свързването им с белтъчни молекули и образуване на т.нар. гликирани белтъци, които могат да предизвикат автоимунни заболявания – повишаващи комплексния здравен риск в период на COVID-пандемия.
• Затлъстяване и COVID-19-инфекция
– Известен научен факт е, че хората със затлъстяване по-често страдат от заболявания на дихателните пътища и са с по-голям риск по отношение протичане на инфекциозни заболявания, в частност – на Covid-19.
– Такива лица също така по-често развиват сърдечносъдови, метаболитни и онкологични заболявания, поради нарушения в имунните функции.
– При затлъстяване се установява редуциране на отговора както на Т-, така и на В- лимфоцитите.
• Витамини и минерали в подкрепа на имунната защита на организма от COVID-19
Дефицитът на витамините D, А, Е, С, В6, В12, както и на минералите цинк, желязо и селен, нарушава имунитета и устойчивостта на организма към COVID-инфекция.
• Витамин А
– Участва в защитата на лигавичната повърхност на респираторната пътища, гастро-интестиналния и пикочо-половия тракт.
– Подпомага пролиферацията на имунните клетки.
• Витамини С и Е
– Защитната функция на имунните клетки е свързана с образуването на реактивен кислород, който сериозно уврежда клетките, а витамините C и E имат мощен антиоксидантен ефект, който неутрализира вредното въздействие на свободните радикали.
• Витамин D
– Актуални медицински доказателства сочат, че биологично-активната форма на витамин D – 1,25(OH)2D участва в борбата с вирусните инфекции, в частност – COVID -19, играейки роля на ”бариера” за инвазията и оказва благоприятен ефект върху клетъчния и хуморалния имунитет срещу вирулентната вирусна инфекция.
– Витaмин D активизира клетъчния имунитет, по-специално функцията на T-лимфоцитите и се счита, че значително намалява риска от инфекция с COVID-19, а при възникване на такава допринася за по-благоприятен ход на протичане като намалява леталния риск.
– Счита се, че серумните нива на 25(OH)D могат да бъдат използвани като предиктор за тежестта на протичане на инфекцията от COVID-19. И още, че клиничната картина на COVID-инфекция би се подобрила, ако се повишат серумните концентрациите на Витамин D чрез суплементиране.
Препоръка
• Да се проследяват серумните нива на Витамин D при заразени пациенти и в случай на дефицит да се приложи заместителна терапия.
• Желязо, селен
– Желязото участва в поддържане функциите на имунните клетки T- и B-лимфоцити, макрофаги и неутрофили.
– Селен е необходим за синтез на редица ензими, участващи в имунните процеси.
• Цинк, мед
– Цинк е ензимен активатор на пролиферацията на T- и B-лимфоцитите. Излишният внос (чрез свръхприем на съответни хранителни добавки) има обратен ефект.
– Микроелементът мед е отговорен за синтезата на растежен фактор, стимулиращ делението на имунните клетки и контролиращ нивата на неутрофилите в кръвта.
• Храни в подкрепа на имунната защита на организма от COVID-19
• Месо, риба, мляко/млечни продукти, яйца – източници на висококачествени белтъци;
• Месо, риба и яйца – богати на витамин В6, цинк и желязо;
• Риба, мляко/млечни продукти – витамин А.
• Рибата и другите морски храни са важен хранителен източник на селен и омега-3 ПНМК.
• Кисело мляко и кисело-млечни продукти – източници на пробиотични култури – протектори на имунната бариера на червата.
Доставят биоактивни субстанции, бактериоцини, млечна киселина – продукти на жизнедеятелността на пробиотичните бактерии със синергично и предпазващо организма имуностимулиращо действие.
Препоръки:
• Месото и месните продукти да са постни (без видими тлъстини);
• Млякото и сирената – да са с намалено съдържание на мазнини (голямото количество мазнини потиска имунитета).
• Чай (зелен, черен) – източник на флавоноиди (мощни антиоксиданти), които активират имунната система, потискат развитието на вирусите и бактериите и намаляват възпалителните процеси.
• Вода – Във водна среда протичат всички обменни процеси. Осигурява транспорта на всички нутриенти и екскрецията на крайните разградни продукти на метаболизма.
Препоръки
– Водата да е 8 чаши/дневно.
– Въз основа на медицински доказателства, експертните организации препоръчват белтъчните храни от животински произход често да бъдат замествани от:
• Бобови храни (боб, леща, грах, соя) – добри хранителни източници на растителен белтък, сапонини.
• Пълнозърнести продукти – хляб, варено жито, овесени ядки, пълнозърнести макаронени изделия – съдържат белтъци, витамин В6, цинк, желязо.
• Ядки (орехи, бадеми, фъстъци, лешници) и семена (тиквени, слънчогледови) – белтък, ПНМК, селен, флавонои
– Да се консумират разнообразни видове растителни храни (поради различно дефицитно съдържание на незаменими нутриенти в отделните видове).
• Зеленчуци и плодове – богати на витамини и минерали: A, C, D, E, B6, B1, цинк, селен, подкрепящи адаптивния имуненен отговор чрез повлияване на диференциацията, пролиферацията и нормалната функция на Т и В-клетките. Съдържат също така палитра от антиоксиданти – каротеноиди, витамин С, флавоноиди, сулфиди, потискащи възпалителните процеси. Багрилните им субстанции (червени, зелени, оранжеви, морави) също притежават антиоксидантно действие. Имат високо водно съдържание и фибри и са подходящи за хранителни режими за лица с хипертония, диабет тип 2, метаболитен синдром, затлъстяване – рискови за COVID-19.
Препоръки
– Да се консумират разнообразни видове зеленчуци и плодове: моркови, кайсии, тиква, пъпеш, червени и зелени чушки, домати, зеленолистни, кореноплодни, лукови червено цвекло, ягоди и други berries, цитрусови, кръстоцветни (зеле и други видове) и т.н.
– Да се предпочитат сурови или прясно приготвени смути, сокове.
– Среднодневната консумация на плодове и зеленчуци в период на пандемията от Covid-19 да бъде 800 г/дневно общо количество зеленчуци и плодове (с лек превес на зеленчуците).
• Храни и опаковки – безопасност
– Понастоящем няма убедителни доказателства, че храните или опаковките на храните са свързани с предаване на зараза от COVID-19.
– Рискът от фекално-орална трансмисия се счита за сравнително нисък.
Препоръки
– Да се спазват стриктно добрите хигиенни практики при производството, съхранението, транспорта, търговията и консумацията на храни и напитки. Те са от решаващо значение за намаляване на риска от вирусно разпространение.
Препоръчителна рамка на здравословен модел на хранене в алгоритмите за подкрепа на защитата от COVID-19 , СЗО
• Да преобладават пресни храни.
• При невъзможност за осигуряване на преобладаващо пресни храни, да се предпочитат такива, произведени по здравословни технологии.
• Да се консумират пълноценни белтъчни източници не само от животински, но и от растителен произход.
• Да се предпочитат пълнозърнести зърнени храни.
• Във всеки хранителен прием да се включват зеленчуци и плодове.
• Да се предпочитат здравословни мазнини (зехтин, рибено масло и т.п.);
• Да се ограничат:
• сладки храни и напитки;
• преработени храни с високо съдържание на калории и сол.
Препоръки, отнасящи относно суплементирането:
• Хранителни добавки – витамини С и D, цинк и селен да се прилагат при:
• лица с/или в риск от респираторни вирусни инфекции, или при които е открит дефицит.
• По отношение на кърмата: Кърмата е най-безопасната и здравословна храна за кърмачета и кърменето трябва да се насърчава, дори при жени с диагноза COVID-19.
Потенциални здравни рискове от хранителна модулация
Единодушно е становището, че благоприятното повлияване на имунните реакции с минимизиране на потенциални здравни рискове изисква индивидуализиран балансиран подход на хранителна модулация. Същият внимателно се индивидуализира при лица със:
• свръхактивна имунна система;
• алергии и алергични предиспозиции;
• хронични възпалителни заболявания;
• метаболитен синдром; злокачествени новообразования;
• погрешен имунен отговор (автоимунни заболявания);
Препоръки
• Необходим е адекватен медицински контрол на хранителния модел на индивидуално ниво;
Насоки:
1. Яжте здравословни – пресни и непреработени (натурални) храни всеки ден:
• 180g зърнени храни/дневно;
• 140g месо, замествано 2-3 пъти седмично от бобови варива. По възможност да се предпочита птиче месо от свободно отглеждани птици пред червеното месо;
2. Пийте достатъчно вода всеки ден;
3. Яжте умерени количества мазнини, в т.ч. – олио, сол и захар;
4. Избягвайте да се храните извън домовете си (в заведения за обществено хранене);
5. Консултирайте се с доверените си медицински специалисти и използвайте практиките за психосоциалната подкрепа.
Заключение
Безспорно е, че положителните промени в храненето повлияват благоприятно имунитета, подобряват качеството на здравето и терапията при боледуване, поради което на хранителната модулация се възлагат големи надежди;
Все още обаче има много въпроси, отнасящи се до оптималните количества на хранителните вещества за постигане на очакван благоприятен имунен отговор. Потенциалният положителен здравен ефект от хранителните подходи за промяна на имунните реакции трябва да бъде балансиран, за да се минимизират потенциалните рискове от свръхактивни имунни реакции (отключване или обостряне на алергии, хронични възпалителни болести) и погрешен имунен отговор (автоимунно заболяване). Необходим е адекватен медицински контрол.
Храненето е важен ендогенен модулатор на метаболизма и имунната резистентност и мощен фактор в борбата за овладяване на COVID-пандемията.
Литература
1. Alkhatib, A. Antiviral functional foods and exercise lifestyle prevention of coronavirus. Nutrients 2020, 12, 2633. [Google Scholar] [CrossRef] [PubMed]
2. Ceccarelli, G.; Scagnolari, C.; Pugliese, F.; Mastroianni, C.M.; D’ettorre, G. Probiotics and COVID-19. Lancet Gastroenterol. Hepatol. 2020, 5, 721–722. [Google Scholar] [CrossRef]
3. Clemente-Suárez VJ, Ramos-Campo DJ, Mielgo-Ayuso J, Dalamitros AA, Nikolaidis PA, Hormeño-Holgado A, Tornero-Aguilera JF. Nutrition in the Actual COVID-19 Pandemic. A Narrative Review. Nutrients. 2021; 13(6):1924. https://doi.org/10.3390/nu13061924
4. De Faria Coelho-Ravagnani, C.; Corgosinho, F.C.; Sanches, F.L.F.Z.; Prado, C.M.M.; Laviano, A.; Mota, J.F. Dietary recommendations during the COVID-19 pandemic. Nutr. Rev. 2020, 79, 382–393. [Google Scholar] [CrossRef]
5. Gombart AF, Pierre A, Maggini S. A review of micronutrients and the immune System–Working in harmony to reduce the risk of infection. Nutrients 2020;12:E236 10.3390/nu12010236
6. Grant, W.B.; Lahore, H.; McDonnell, S.L.; Baggerly, C.A.; French, C.B.; Aliano, J.L.; Bhattoa, H.P. Evidence that vitamin D supplementation could reduce risk of influenza and covid-19 infections and deaths. Nutrients 2020, 12, 988. [Google Scholar] [CrossRef]
7. Infusino, F.; Marazzato, M.; Mancone, M.; Fedele, F.; Mastroianni, C.M.; Severino, P.; Ceccarelli, G.; Santinelli, L.; Cavarretta, E.; Marullo, A.G.M.; et al. Diet supplementation, probiotics, and nutraceuticals in SARS-CoV-2 infection: A scoping review. Nutrients 2020, 12, 1718. [Google Scholar]
8. Mak, J.W.Y.; Chan, F.K.L.; Ng, S.C. Probiotics and COVID-19: One size does not fit all. Lancet Gastroenterol. Hepatol. 2020, 5, 644–645. [Google Scholar] [CrossRef]
9. Morais, A.H.A.; Passos, T.S.; Maciel, B.L.L.; da Silva-Maia, J.K. Can probiotics and diet promote beneficial immune modulation and purine control in coronavirus infection? Nutrients 2020, 12, 1737. [Google Scholar] [CrossRef] [PubMed]
10. Wu, C.; Chen, X.; Cai, Y.; Xia, J.; Zhou, X.; Xu, S.; Huang, H.; Zhang, L.; Zhou, X.; Du, C.; et al. Risk Factors Associated with Acute Respiratory Distress Syndrome and Death in Patients with Coronavirus Disease 2019 Pneumonia in Wuhan, China. JAMA Intern. Med. 2020, 180, 934–943. [Google Scholar] [CrossRef]
