Брой 5/2010
Д-р Теодора Ханджиева Дърленска, дм
асистент кьм Катедра по фармакология и токсикология, Медицински университет София
и диетолог кьм проекта Диогенес България
Бързото нарастване на случаите на затлъстяване и свързаните с него заболявания вече се превръща в глобален здравен проблем. Сериозна загриженост предизвиква и затлъстяването в детска възраст. Според Европейския съвет на министрите от 2006 г. то засяга всички европейски страни, като решаването му изисква спешни действия. Само в Европа за лечение на затлъстяването се дават 5 °/о от здравния бюджет. Целта на проекта Диогенес (акроним от диета, гени и затлъстяване) е включването на множество дисциплини, които ще допринесат за по-доброто разбиране, профилактика и лечение на затлъстяването от диетологична гледна точка.
Обицоевропейският проект Диогенес е включен в 6-та Рамкова програма на Европейската комисия.
в него участват 33 партньора от 14 европейски държави. Главен координатор е Университетът в Маастрихт, Холандия.
Институционален изпълнител от нашата страна е Националната многопрофилна транспортна болница „Цар Борис III“.
Проектът обхваща семейства, в които поне един от родителите и едно от децата е с наднормено тегло или затлъстяване. Имат право да участват и други членове на семейството, които желаят, въпреки че са с нормално тегло.
Цел на проучването е да се изследват взаимодействието между компонентите от хранителния режим, генетичните и поведенчески фактори.
в проекта са включени 932 възрастни участници и около 700 деца от 8 различни европейски държави. Диогенес има уникалната възможност да идентифицира генно-нутриентни взаимодействия, промените в състава на макронутриентите (гликемичен индекс и белтъчини) и влиянието им върху телесната маса и качествения състав на тъканите (мастна маса).
Някои от критериите за включване в проекта
♦ Популацията от доброволци се състои от семейства, в които и двамата родители са под 65 години и поне един от родителите е с наднормено тегло (индекс на телесното тегло (ИТМ) над 27 kg/m2 и под 42 кд/т2).
♦ в семействата трябвз да има 1-3 деца, като поне едно от децата на възраст между 5 и 18 години. Семейства с деца с нормално тегло могат да участват, но семейства с деца с наднормено тегло или затлъстяване са за предпочитане.
♦ Пушачите могат да участват при условие, че не са променили навиците си и не възнамеряват да ги променят.
♦ Добро физическо и психологическо състояние на участниците, отговарящо на целите на проучването.
♦ Кръвната Захар на гладно трябва да е под 7 ммл/л, което изключва диабетиците, но вкл1очва хора с нарушен глюкозен толеранс.
♦ възрастните участници не трябва да имат промяна в теглото повече от 3 кг през изминалите 12 месеца.
♦ Липса на хранителна алергия.
♦ Доброволците да не спазват определен хранителен режим (вегетарианство, Аткинс) през изминалите два месеца преди началото на проучването.
♦ Алкохолен прием под 21 алкохолни единици.
♦ Не трябва да се приемат медикаменту освен за лечение на хипертония, хиперхолестеролемия, хипертриглицеридемия и определени болести (част от протолкола на проучването).
♦ жените не трябва да са бременни или кърмещи, или планиращи бременност през следващите 18 месеца.
♦ Доброволците да не се занимават активно с физическа дейност и да не планират промяна във физическата активност през месеците на проучването.
Дизайн на проучването
♦ 8-седмичен период на загуба на тегло (около 8% от началното тегло) с нискокалориен хранителен режим на базата на Модифаст продукти (low calorie diet LCD).
♦ 6-месечен период за поддържане на теглото (6 диетологични центъра).
♦ 12-месечен период за поддържане на теглото (два диетологични центъра супермаркет модел).
♦ 6-месечен период на проследяване на пациентите (follow-up).
Преди и след 8-седмичния нискокалориен режим (LCD) се извършват следните измервания телесна маса, ръет, ИТМ, обиколка на талията и на ханша, сагитален размер (чрез калипометрия), маетна маса в % и кг, свободна маетна маса в % и кг (чрез импеданс апарат), артериално налягане (систолно и диастолно), както и взимане на кръвни проби и на маетна биопсия.
По време на 8-седмичния нискокалориен режим пациентите получават 4-5 прахчета Модифаст продукти (различии видове супи, кремове и шейкове), които замесват основните хранения. Чрез тези прахчета те си набавят 800-880 ккал дневно и необходимите за нормалното функциониране на организма съставки.
След този период онези, които са намалили с поне 8% първоначалното си тегло, се разпределят в следните 5 хранителни режими.
1. 25-30% от енергията от мазнини, 10-15% от белтъчини и 5762 % въглехидрати с нисък ГИ;
2. 25-30% от енергията от мазнини, 10-15 % от белтъчини и и 5762 % въглехидрати с висок ГИ;
3. 25-30 % от енергията от мазнини, 23-28% от белтъчини и 4550 % въглехидрати с нисък ГИ;
4. 25-30 % от енергията от мазнини, 23-28% от белтъчини и 4550 % от въглехидрати с висок ГИ;
5. Контролна диета на базата на националните препоськи за здравословно хранене.
Целта на този етап на проучването е изследването на различии храни (макронутриенти) от диетата, които да улесняват предпазването от покачване на теглото и новото му наддаване след диетични промени в храненето. По-специално се изследва ролята на гликемичния индекс на въглехидратните храни и различното количество на белтъчини в хранителния режим вьрху телесната маса.
Последният трети етап на проучването вклкэчва проследяване на пациентите за период от 6 месеца.
След завьршване на общоевропейският диетологичен проект и на базата на анализ на резултатите ще се предложат нови насоки и сьвети за здравословно хранене. Проектьт е основно насочен кьм потребителите, хранителната индустрия, институциите, оформящи общественото мнение и научната общност на Европа.
Екипът в България разработи научните си изследвания в следните направления:
1. Да се проучи дали характеристиките на участниците в началото на проучването и промяната в теглото им през първите седмици на нискокалоричен хранителен режим могат да предскажат краОната редукция на тегло след 8-седмичен режим.
2. Да се проследи влиянието на диетичен режим, коОто се различава по гликемичен индекс (нисък/ висок) и по сьдържание на белтъчини (ниско/високо) вьрху антропометричните показатели на пациенти с наднормено тегло и затлъстяване.
Нашите предварителни резултатите сочат, че първоначалното тегло на пациента може да се използва като силен предиктор за крайната редукция след 8-седмичен нискокалоричен режим. Установихме, че мъжете редуцират статистически по-значимо теглото си, изразено в килограми и като процентна редукция, в сравнение с жените (фигура 1).
Статистическият модел, който създадохме на базата на регресионен анализ, установи, че първоначалното тегло, мъжкият пол, ранната редукция на тегло през първата седмица, както и редукцията на тегло през третата седмица са сигнификантни предиктори за крайната редукция на теглото през осмата седмица на нискокалориен режим (R2=68%, Р< 0.001). Моделът за предсказване на редукцията на тегло може лесно да се използва във всекидневната медицинска практика, за да се идентифицират тези пациенти, които ще достигнат до най-висока редукция на теглото си в края на нискокалориен хранителен режим (800-1000 ккал/ дневно).
Освен модела за предсказване на редукцията на теглото в края на 8-седмичния хранителен режим ние насочихме нашите изследвания и анализ върху б-месечния хранителен период на рандомизация, като се интересуваме от ролята на белтъчините и гликемичния индекс върху задържането и редукцията теглото на учстниците в проекта.
Нашите предварителни резултатите сочат, че хранителният режим (HP/LGI) води до статистически значимо понижение на теглото в сравнение с другите 4 хранителни режими, които го повишабат (р< 0.001) след 6-месечен диетичен период. Не се наблк)дава статистически значима разлика между групите в останалите антропометрични показатели. Установихме, че пациентите, които консумираха храни с високо белтъчно сьдържание и нисък гликемичен индекс, запазват и още повече намаляват теглото си в сравнение с другите хранителни режими.
Нещо повече, резултатите демонстрират, че хранителният режим с ниско сьдържание на белтъчини и висок гликемичен индекс статистически значимо увеличава теглото в периода на изследванията. Документирахме, че пациентите, рандомизирани в хранителния режим с високо сьдържание на белтъчини и нисък гликемичен индекс показват най-ниськ процент на отпадане (drop-out) в сравнение с останалите групи.
Установихме, че хранителният режим на базата на високо съдържание на белтъчини и нисък гликемичен индекс е наи-благоприятен за поддържане на вече постигната редукция на теглото.
Диетологичният проект Диогенес е мащабно научно изследване на ролята на различните хранителни фактори (белтъчини и гликемичен индекс), както и на психо-социалните и генетични фактори, които регулират сложния метаболизъм на човека. Дизайнът и целите на проекта бяха обстойно обсъдени в текста по-горе, за да може общопрактикуващият лекар да се запознае с новостите и научните изследвания в областта на затлъстяването и неговото диетологично повлияване. в заклк)чение най-важните резултати от това проучване показват, че първоначалното тегло, полът на пациента, както и първоначалната редукция на тегло могат да предскажат на лекаря как пациентът ще реагира на предписания му нискокалориен хранителен режим (800-1000 ккал дневно).
Нашият сьвет кьм общопрактикуващите лекари на този етап е: Не забравяйте да препоръчвате на вашите пациенти, които страдат от наднормено тегло и затлъстяване, да консумират нетлъсти меса, варива (леща, боб, грах), зьрнени храни, пълнозърнест хляб, плодове (без много сладките диня, пъпеш, грозде и череши) и зеленчуци (без картофи), които се характеризират с нисък гликемичен индекс.
