Д-р В. Велев, д-р Н. Ценова, д-р В. Дамянова
Катедра по биология, МФ, МУ – София
Фармацевтичен факултет, МУ – София
Природа на соланина и механизъм на действие
Соланина е гликоалкалоидна отрова, срещаща се в множество растителни видове, най-популярни сред които са картофите, доматите и патладжаните. Среща се освен в плодните им части и в листата. Соланина има фунгицидно (убиващо гъбичките) и инсектицидно действие, доказани лабораторно. Открит е през 1820 г. най-напред в т. нар. Европейски черни картофи. Производството му е естествен механизъм на растенията да се предпазят от вредители (насекоми, други членестоноги, някои хищници). В доматите, освен соланина е открит и друг токсичен алкалоид с подобни свойства – томатин. Тези отровни субстанции обаче може да предизвикат симптоматика и у човека.
Соланина започва да се произвежда още с образуването на подземния плод на картофа и надземните плодове на доматите. При остаряване на плодовете на картофовите и излагане на светлина, синтезата на соланин се повишава. Познатият ни зеленикав цвят по кората на картофите всъщност е безвреден признак, дължащ се на натрупване на хлорофил, но според много автори, това е един от сигналите, че нивата на соланина са започнали да се покачват. Принцип е, нивото на соланина в картофите да се следи, като за норма се приемат до 0,2 мг/г. Според много проучвания, когато имаме изразено зеленеене на кората на плода, концентрацията на алкалоида се доближава до 1 мг/г. При такова ниво се приема, че и един необелен картоф, консумиран суров, може да причини сериозни симптоми на отравяне у човека. Беленето е важна предпазна мярка, тъй като до 80% от соланина се съдържа в корите на картофите, а при доматите, около 30-40%. Силно горчивия вкус на плодните части и при картофа и при доматите, също е индикатор за високи нива на токсина.
Според последните проучвания относно механизма на токсично действие на соланина, той химично взаимодейства с митохондриалните мембрани, като увеличава техния мембранен потенциал и отваря калиевите канали. Така се увеличава концентрацията на калциевите йони в клетъчната цитоплазма, а те действат като неспецифичен сигнал за начало на клетъчна увреда и програмирана клетъчна смърт – апоптоза.
Симптоми и диференциална диагноза на солнаниновото отравяне
Оплакванията започват около 8 – 12 часа след консумация на храни с повишена концентрация на соланин. При поглъщане на извънредно големи количества – началото може да е и около 30-40 мин. след консумацията.
Отравянето дава най-рано симптоматика от страна на храносмилателната и нервната система. Основно се включват: гадене, повръщане, диария и стомашни болки, съчетани със силни спазми. Много чест и патогномоничен симптом е паренето по хода на хранопровода. В по-редки случаи има главоболие със световъртеж, много рядко – аритмия. От страна на нервната система се добавят безпокойство и тремор, лекостепенни промени в съзнанието и халюцинации, анестезии и/или парестезии по крайниците. Задължителни симптоми са субфебрилна (до 38 °С) до умерено фебрилна температура от (38 до 39 °С), често с треска, леко иктеричните лигавици, говорещи и за чернодробна увреда, зениците са разширени. В редки случаи, вместо повишена температура, болния е с хипотермия, която говори за неспецифично протичане и може да обърка клинициста. Атипичното протичане с хипотермия е характерно за възрастни пациенти.
Дози 2-5 мг/кг телесна маса дават изявената описана по-горе симптоматика, а при дози над 6-7 мг/кг телесна маса може да се стигне до летален изход. Смъртните случаи са казуистика, по-застрашени са децата с ниско тегло и недохранване.
Пърженето на посочените храни има сравнително добър ефект, тъй като токсините се отделят в мазнината. Ползването на микровълнови фурни и варенето оказват слабо влияние върху соланина.
При експерименти е доказано, че соланина и томатина действат силно токсично на плода, като при експерименталните животни най-често са настъпвали спонтанни аборти и мъртви раждания. При хора има чести съобщения за вродена spina bifida.
В последното десетилетие случаите на соланиново отравяне при консумация на картофи или домати почти липсват в световната литература, освен в случаите на умишлено консумиране на сурови картофи. Чести са обаче случаите на отравяне при приготвяне на отвари от листата на картофови растения.
Диференциална диагноза трябва да се направи на първо място с отравяне от гъби, заради сравнително дългия инкубационен период. Обсъждат се инфекциозен гастроентерит, отравяне от други дроги, хепатит. При инфекциозните гастроентерити симптоматиката започва внезапно, остро, грипоподобно, често е съпроводена с бързопреходен кожен екзантем. Отравянето с гъби съдържащи фалоидин (мухоморки) дава късна клиника, обикновено 12-48 ч. след приема, като симптоматиката е основно от страна на гастроинтестиналната система. При вирусните хепатити началото е пролонгирано, симптоматиката е бедна или се владее от грипоподобно начало. Силното повишаване на трансаминазите, понякога и хепатохолестазните показатели, и етиологичното доказване на вирусния причинител решава диагнозата.
Специфична (етиологична) терапия няма. Максимално бързо трябва да се направи стомашна промивка, да се приемат повече течности и водно-солеви разтвори, пер ос или парентерално, в зависимост от тежестта на клиниката. Останалата част от терапията е симптоматична. Повечето случаи могат да отшумят сами.
Библиографията е на разположение в редакцията.
