Суровоядството

Брой 4/2000

Природосъобразен начин на хранене

Д-р Виолета Кънева
диетолог

Природата ни е осигурила всичко, от което се нуждаем. Далеко преди появата на земеделието, човекът е бил силен и здрав и то при жестоки лишения, като се е хранел с плодове и зеленчуци , които е намирал в заобикалящата го природа.

Историята на суровоядството започва едновременно с история­та на човешкото развитие. И днес сред някои племена и народи е запазен обичаят да се консумира както сурова храна от растите­лен произход, така и сурова риба, например.

Безспорен е фактът, че голяма част от съвременните болести се дължи на дисбалансираното хранене на човека.

Храната ни става все по-рафинирана, консервирана и концентрирана, и все по-обеднена на целулоза, пектин и други баластни вещества.

Баластните вещества са съставките, които почти не се смилат и не се усвояват в храносмилателния тракт на чове­ка. Повечето от тях имат влакнест строеж и затова се наричат влакнини. Те са много необходими за храносмилането, за нормалните функции на тънкото и дебелото черво. Те влияят на механорецепторите на интестиналната лигавица и стимулират перисталтиката. Богати на влакнини храни са триците, пълнозърнестият хляб, варивата, стафидите, суровите плодове и зеленчуци.

Научните изследвания все повече потвърждават високата хранителна стойност на растителната храна, приемана в нейния ес­тествен, суров вид. Според големия нутриционист д-р Франклин Бирхер „…плодовете и зеленчуците фиксират в себе си сльнчевата енергия, за да я предадат на животните и хората“.

Суровоядството най-естествената форма на хранене включва консумиране на плодове, зелен­чуци, житни храни, семена, черупчести плодове (орехи, лешници, бадеми, кестени) във вида, в който ни ги предоставя природата, естествени и непреработени. Захарта се заменя с мед. Млякото е неварено и непреработено. Научно е доказано, че при кулинарната обработка се намаляват или поч­ти изчезват доста голяма част от ценните хранителни ингредиенти.

Мнозина смятат, че суровоядството е начин на хранене за дълги периоди от време, но това схващане е погрешно. Режимите на суровоядство се прилагат само като дозирано лечение при много заболявания. Повечето съвременни нутриционисти сьветват преминаването към суровоядство да става постепенно и то не в пълен обем, а частично. Времетраенето на такъв режим хранене се решава индивидуално от лекуващия лекар, от диетолог или гастроентеролог.

Кога общопракикуващият лекар може да насочи своя пациент към суровоядство.

При подагра могат да се консумират всякакви плодове и зеленчу­ци в суров вид, като се ограничават бобовите храни.

При диабет при възрастни, наднормено тегло и затлъстяване се назначават т. нар. „зелени дни“ консумират се само пресни зеленчу­ци с добавка на растителни масла.

При заболявания на сърдечно-съдобата система декомпенсация, тежки форми на хипертоничната болест, атеросклероза се назнача­ват разтоварителни млечни дни (диета на Карел), плодови и зеленчукови диети.

При остри и хронични бъбречни заболявания се препоръчват прес­ни плодови и зеленчукови сокове, пресни плодове и зеленчуци в умерени количества. По същия начин добре се повлиява и черния дроб.

Масова болест в днешно време е хроничният запек и свързаните с него хемороиди, а и редица други заболявания като дивертикулоза на червата, полипи, колон-карцином. Тези заболявания основателно се свързват с консумацията на рафинирани и консервирани храни, лишени от влакнини. Важна роля се отделя на баластните вещест­ва, като профилактика на рака на колона и ректума.

Нека не забравяме, че големите количества целулоза в суровата растителна храна могат да влошат храносмила­нето при някои хора и болести и да засилят гнилостните и ферментативните процеси в интестиналния тракт. Неподходящо е суровоядството при язва на стомаха и дуоденума, остър ентероколит, хроничен колит, ня­кои чернодробни и жлъчни заболя­вания. Когато се назначава режим на суровоядство, трябва да се вземе в съображение и състоянието на дъвкателния апарат.

Урбанизацията, автоматизацията в бита и труда, хиподинамията водят до спадане на енергийния ни разход. В същото време съвременният българин е в хрони­чен стрес и психичен дискомфорт. Това налага поне храненето му да бъде по-природосъобразно с по-ниска калоричност, но с високо съдържание на биологично активните хранителни съставки вита­мини, ензими, минерални соли, т.е., с т. нар. допълнителни хра­нителни вещества.

Лятото е най-подходящият се­зон за провеждане и привикване към здравословното хранене на здравия човек зеленчукови и пло­дови салати, пресни зеленчукови и плодови сокове, студени супи, изо­билие от зелени подправки, растителни храни, на които толкова е щедра нашата земя.