Към съдържанието
  • За нас
  • За реклама
  • За автори
  • Етични норми
  • Контакти
  • Политика GDPR
    Количка 0
    Facebook
    GPNews
    • Начало
    • ИзданияРазширяване
      • 2025
      • 2020 – 2024Разширяване
        • 2024
        • 2023
        • 2022
        • 2021
        • 2020
      • 2015 – 2019Разширяване
        • 2019
        • 2018
        • 2017
        • 2016
        • 2015
      • 2010 – 2014Разширяване
        • 2014
        • 2013
        • 2012
        • 2011
        • 2010
      • 2005 – 2009Разширяване
        • 2009
        • 2008
        • 2007
        • 2006
        • 2005
      • 2000 – 2004Разширяване
        • 2004
        • 2003
        • 2002
        • 2001
        • 2000
    • СъбитияРазширяване
      • Предстоящи събития
      • Конгресен календар
    • Новини
    • СтатииРазширяване
      • АГ и неонатология
      • Алергология
      • В света на вирусите
      • Гастроентерология
      • Дерматология и козметика
      • Ендокринология
      • Кардиология
      • Неврология и психиатрия
      • Онкология
      • Офталмология
      • Педиатрия
      • Ревматология и ставни заболявания
      • Тест по клиничен случай
      • УНГ и белодробни болести
      • Урология и нефрология
      • Хранене, диететика, метаболизъм
      • Нашето интервю
      • Природата учи
      • Историята учи
      • Други
    • Абонамент
    Количка 0
    Facebook

      GPNews
      ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
      • На първо четене: Частните болници да провеждат обществени поръчки за лекарства
      • Според анализ на БАПЗГ: Два пъти по-малко от необходимото са медсестрите в болниците ни
      • Ваксина срещу херпес зостер намалява риска от сърдечни заболявания с 8 години
      • Лекари убийци в България няма: БЛС за починалите деца от Пловдив и Ботевград
      • 5 май – Световен ден на хигиената на ръцете
      В къщи / Алергология / Птичият трип

      Птичият трип

      отGP News публикувано на 01.03.200413.09.2022 Алергология

      Брой 3/2004

      Д-р Р. Комитова

      Грипът е висoкoкoнmагиoзнo вируснo заболяване, което oбикнoвенo се разпространява епидемично през зимния сезон. всяка година 100 млн. забoляваm в Eврoпа, Япония и САЩ. Грипните щамoве с живomински произход са потенциал за поредната пандемия.
      Ето защо птичият грип сред хора, който се регистрира във виетнам от декември 2003 г., а от края на януари 2004 г. и в Тайланд, приковава вниманиеmo на медицинската oбщесmвеност. Тези забoлявания съвпадаm с епидемия от висoкoпаmoгенен птичи грип Н5М сред домашните птици в редица страни в Азия.

      Upper dyspeptic syndrome ad

      Птичият грип сред животинския свят
      Освен чoвеk грипният вирус А може да инфектира различни живomински видoве птици,прасета, коне, тюлени и киmoве. Птиците имат изключително важнo значение, защото всички субmиnoве грипен вирус А циркулират сред тях. Досега извесmниmе взривoве от тежки форми на птичи грип са причинявани от субmипoвеmе Н5 и Н7.

      Грипната инфекция сред птиците предизвиква широк спектър от клинични прoяви, вариращ от леко до висoкoкoнmагиoзнo и бързо прогресиращо забoляване. Мигриращите пти­ци, най-често дивиmе патици, са подчертано резистентни на инфекцията, докато домашните птици, особено пилетата и пуйките, боледуваm тежко.
      Директният или индиректният контакт на домашните с мигриращите птици е в oснoвата на епидемиите. живиmе пазари в Азия също имат важна роля за разрастването на епидемиите. Освен при непосредствен контакт птичите вируси се предават между птицефермите чрез контаминирана храна, съоръжения, дрехи, клетки.

      Неотдавнашни изследвания показват, че след краткотрайна циркулация сред домашните птици слабопатогенните грипни вируси могат да мутират във високопатогенни. По време на епидемията от птичи грип в САЩ през 1983-1984 г. слабопатогенният H5N2 само след 6 месеца се превръща в летален. За контрол на епидемията са унищожени 17 млн. пилета на стойност 65 млн. щатски долара.

      Постоянно променящите се грипни вируси – дрифт или шифт
      Всички грипни А вируси са генетично нестабилни и са способни да се изплъзват от защитата на гостоприемника. Непрекъснатите малки промени в антигенния им състав са известни като дрифт. Новите грипни вируси се наричат антигенни варианти. Това налага пос­тоянно да се мониторира глобалната ситуа­ция на грипа и ежегодно да се актуализира съставът на грипната ваксина.

      Друга характеристика на грипните вируси, явяваща се сериозна заплаха за общественото здравеопазване, е способността им за обмяна, или рекомбинация, на генетичен материал. в резултат на този процес на рекомбинация, из­вестен като шифт, се получава нов субтип, различен от двата родителски вируса. Ако новият субтип има способността да се размножава сред хората и да се предава от човек на човек, грипната пандемия е неизбежна. От години се приема, че съжителството на човек в непосредствена близост с прасета и домашни птици е фактор, способстващ появата на антигенния шифт. Прасетата са възприемчиви към инфектиране с грипни вируси на птиците и бозайниците и могат да бъдат смесителен съд на генетичен материал на птичи и човешки вируси. Като резултат се получава нов суб­тип. Напоследък се натрупват дозателства, че за някои субтипове грипни вируси, циркулиращи сред птиците, хората също мо­гат да се явят смесителен съд. Благоприятстващ момент е едновременното инфектиране (коинфекция) с човешки и птичи грипни вируси, при което може да настъпи обмяна на гени между птичия и човешкия грипен вирус. Новополученият вирус вероятно ще има способност за трансмисия от човек на човек и висока патогенност.

      Птичият грип при човека
      Птичите грипни вируси обикновено не инфектират други животински видове освен птиците и прасетата.
      Първото документирано заболяване на човек от птичи грип е в Хонконг през 1997 г. Птичият грип Н5М е причина за тежко респираторно заболяване при 18 човека, от които 6 умират. Заболяването сред хората съвпада с епидемия от силно вирулентен птичи грип, причине­на от същия щам сред птичата популация в Хонконг. Генетични изследвания впоследствие установяват, че вирусът е „прескочил“ директно от птиците на хората.

      При 17 случая е доказа­но значението на живите пазари за възникването на заболяването. Това събитие алармира общественото здравеопазване.

      През 2003 г. се регистрират 2 нови случая на птичи грип H5N1. Заболяват двама жители на Хонконг след пътуване в Китаи, единият от които умира.
      През същата година други 2 птичи грипни ви­руса причиняват заболяване сред хората. Грип H7N7 в Холандия е потвърден при 80 заболели работници в птицеферми с един смъртен слу­чаи. Леки форми на грип H9N2 са доказани при 2 деца в Хонконг през 1999 г. и при един случаи през декември 2003 г.

      През януари 2004 г. светът отново е алармиран, когато лабораторните тестове потвърждават H5N1 като причина за тежки остри респираторни заболявания в Северен Виетнам. Засега в две азиатски страни Виетнам и Тайланд, има заболели хора. Към 10.03.2004 г. заболелите общо са 33, от които са починали 22.

      Епидемията от птичи грип, започнала от средата на декември 2003 г. в Корея, вече обхваща 8 азиатски страни, като 6 някои от тях заболяването се появява за първи път. Предварителните резултати от генетичния и антигенния анализ на H5N1, изолиран от хора и птици във Виетнам, показват значителна разлика от вирусите от предишните взривове през 1997 и 2003 г. Това е безспорно доказателство, че вирусът е мутирал. Засега всички негови гени са с птичи произход. Ако вирусът придобие човешки гени, вероятността за предаването му от човек на човек се повишава. Това би поставило началото на нова пандемия.

      Живите птичи пазари в азиатските страни и страните, където мигрират азиатци, са идеални условия за птичия грип. Там се предлагат живи птици, риба, влечуги и бозаиници от всякакъв вид. Азиатците предпочитат да използват живите птици като източник на прясно месо.

      Контрол на птичия грип
      Бързото елиминиране на грип H5NH1 сред птичата популация е наи-важната мярка за предотвратяване появата на нов грипен суб­тип с пандемичен потенциал. Препоръчва се унищожаване на заболелите птици и кон­тактните с тях, което редуцира възможността човек да се срещне с вируса. Така през 1997 г. в Хонконг са унищожени 1,5 млн. пилета (цялата птича популация) само за 3 дни, а в Hидерландия през 2003 г. 30 млн. пилета за една седми­ца. Според експерти по грипа и в двете си­туации незабавните мерки са предот6ратили грипната пандемия.

      Имунизацията с грипна ваксина на рисковите контингенти може да намали вероятността за ко инфекция на хората с птичи и човешки щамове, а по този начин и възможността за обмяна на генетичен материал.

      Hа този етап СЗО не съветва ограничаване на пътуванията в Азия. Hеобходимо е пътуващите да избягват птицефермите и контактите с животни на живите пазари. Птичият грипен вирус се унищожава от топлина, затова консумацията на достатъчно термично обработени птичи храни е сигурна предпазна мярка. Европеиският съюз и САЩ наложиха временна забрана за внос на птици от засегнатите азиатски страни.

      Две научни лаборатории в света в САЩ и в Обединеното кралство, имат готовност за разработване на грипна ваксина. Те 6ече разполагат с прототип на птичи грипни вируси, изолирани през 2003 г. Получаването на новата ваксина за масова употреба обаче e труден и дълъг процес, изискващ поне 4 месеца. Субтиповете H5 и H7 са летални за кокошите ембриони, а това затруднява получаването на ваксината по класическия способ. Затова за получаването на прототипен вирус за ваксина е необходимо да се използва нова генетична тех­ника. При нея се постига сливане на пределен генетичен материал от вируса, изолиран от заболелите, и от лабораторни вируси. Hовополученият вирус стимулира имунен отговор, без да предизвиква заболяване. Освен това този вирус може да се модифицира генетично и да не е 6ече летален за кокошите ембриони. Получената по този начин ваксина трябва да премине през клинични изпитания, което изисква много време.

      При липса на ваксина перспективни за профи­лактика са някои от новите антивирусни препарати, макар и скъпи и с из6естни ограниче­ния. За о6ладяване на взрива от птичи грип в Холандия е прилаган невраминидазният инхибитор озелтами6ир.

      Грипът е много по-контагиозен от ТОРС и традиционните карантинни мерки няма да са ефективни.

      OCOLUT BANNER
      LIPIBOR BANNER
      OCOLUT BANNER
      LIPIBOR BANNER

      Навигация

      Предишна Предишна
      Ранното приложение на инсулин при захарен диабет тип 2 – продължение
      СледващаПродължаване
      Терапия на рака на маточната шийка
      Търсене
      Имунобор стик сашета
      Lekzema Banner
      Psoralek Banner
      GinGira Banner
      hemorid
      fb like

      За нас

      Списание GPNews
      Връстник на GP практиката у нас
      Единственото специализирано издание за общопрактикуващи лекари
      12 месечни книжки на жизненоважни за практиката ви теми

      Меню

      • Начало
      • За нас
      • Контакти

      Информация

      • За автори
      • Етични норми
      • За реклама

      Copyright © 2025 GPNews. Всички права запазени.

      Уеб дизайн и SEO от Трибест

      • ПОЛИТИКА GDPR
      Плъзгане нагоре
      • Начало
      • Издания
        • 2025
        • 2020 – 2024
          • 2024
          • 2023
          • 2022
          • 2021
          • 2020
        • 2015 – 2019
          • 2019
          • 2018
          • 2017
          • 2016
          • 2015
        • 2010 – 2014
          • 2014
          • 2013
          • 2012
          • 2011
          • 2010
        • 2005 – 2009
          • 2009
          • 2008
          • 2007
          • 2006
          • 2005
        • 2000 – 2004
          • 2004
          • 2003
          • 2002
          • 2001
          • 2000
      • Събития
        • Предстоящи събития
        • Конгресен календар
      • Новини
      • Статии
        • АГ и неонатология
        • Алергология
        • В света на вирусите
        • Гастроентерология
        • Дерматология и козметика
        • Ендокринология
        • Кардиология
        • Неврология и психиатрия
        • Онкология
        • Офталмология
        • Педиатрия
        • Ревматология и ставни заболявания
        • Тест по клиничен случай
        • УНГ и белодробни болести
        • Урология и нефрология
        • Хранене, диететика, метаболизъм
        • Нашето интервю
        • Природата учи
        • Историята учи
        • Други
      • Абонамент
      • За нас
      • За реклама
      • За автори
      • Етични норми
      • Контакти
      • Политика GDPR
      Търсене