Брой 3/2004
Д-р Р. Комитова
Грипът е висoкoкoнmагиoзнo вируснo заболяване, което oбикнoвенo се разпространява епидемично през зимния сезон. всяка година 100 млн. забoляваm в Eврoпа, Япония и САЩ. Грипните щамoве с живomински произход са потенциал за поредната пандемия.
Ето защо птичият грип сред хора, който се регистрира във виетнам от декември 2003 г., а от края на януари 2004 г. и в Тайланд, приковава вниманиеmo на медицинската oбщесmвеност. Тези забoлявания съвпадаm с епидемия от висoкoпаmoгенен птичи грип Н5М сред домашните птици в редица страни в Азия.
Птичият грип сред животинския свят
Освен чoвеk грипният вирус А може да инфектира различни живomински видoве птици,прасета, коне, тюлени и киmoве. Птиците имат изключително важнo значение, защото всички субmиnoве грипен вирус А циркулират сред тях. Досега извесmниmе взривoве от тежки форми на птичи грип са причинявани от субmипoвеmе Н5 и Н7.
Грипната инфекция сред птиците предизвиква широк спектър от клинични прoяви, вариращ от леко до висoкoкoнmагиoзнo и бързо прогресиращо забoляване. Мигриращите птици, най-често дивиmе патици, са подчертано резистентни на инфекцията, докато домашните птици, особено пилетата и пуйките, боледуваm тежко.
Директният или индиректният контакт на домашните с мигриращите птици е в oснoвата на епидемиите. живиmе пазари в Азия също имат важна роля за разрастването на епидемиите. Освен при непосредствен контакт птичите вируси се предават между птицефермите чрез контаминирана храна, съоръжения, дрехи, клетки.
Неотдавнашни изследвания показват, че след краткотрайна циркулация сред домашните птици слабопатогенните грипни вируси могат да мутират във високопатогенни. По време на епидемията от птичи грип в САЩ през 1983-1984 г. слабопатогенният H5N2 само след 6 месеца се превръща в летален. За контрол на епидемията са унищожени 17 млн. пилета на стойност 65 млн. щатски долара.
Постоянно променящите се грипни вируси – дрифт или шифт
Всички грипни А вируси са генетично нестабилни и са способни да се изплъзват от защитата на гостоприемника. Непрекъснатите малки промени в антигенния им състав са известни като дрифт. Новите грипни вируси се наричат антигенни варианти. Това налага постоянно да се мониторира глобалната ситуация на грипа и ежегодно да се актуализира съставът на грипната ваксина.
Друга характеристика на грипните вируси, явяваща се сериозна заплаха за общественото здравеопазване, е способността им за обмяна, или рекомбинация, на генетичен материал. в резултат на този процес на рекомбинация, известен като шифт, се получава нов субтип, различен от двата родителски вируса. Ако новият субтип има способността да се размножава сред хората и да се предава от човек на човек, грипната пандемия е неизбежна. От години се приема, че съжителството на човек в непосредствена близост с прасета и домашни птици е фактор, способстващ появата на антигенния шифт. Прасетата са възприемчиви към инфектиране с грипни вируси на птиците и бозайниците и могат да бъдат смесителен съд на генетичен материал на птичи и човешки вируси. Като резултат се получава нов субтип. Напоследък се натрупват дозателства, че за някои субтипове грипни вируси, циркулиращи сред птиците, хората също могат да се явят смесителен съд. Благоприятстващ момент е едновременното инфектиране (коинфекция) с човешки и птичи грипни вируси, при което може да настъпи обмяна на гени между птичия и човешкия грипен вирус. Новополученият вирус вероятно ще има способност за трансмисия от човек на човек и висока патогенност.
Птичият грип при човека
Птичите грипни вируси обикновено не инфектират други животински видове освен птиците и прасетата.
Първото документирано заболяване на човек от птичи грип е в Хонконг през 1997 г. Птичият грип Н5М е причина за тежко респираторно заболяване при 18 човека, от които 6 умират. Заболяването сред хората съвпада с епидемия от силно вирулентен птичи грип, причинена от същия щам сред птичата популация в Хонконг. Генетични изследвания впоследствие установяват, че вирусът е „прескочил“ директно от птиците на хората.
При 17 случая е доказано значението на живите пазари за възникването на заболяването. Това събитие алармира общественото здравеопазване.
През 2003 г. се регистрират 2 нови случая на птичи грип H5N1. Заболяват двама жители на Хонконг след пътуване в Китаи, единият от които умира.
През същата година други 2 птичи грипни вируса причиняват заболяване сред хората. Грип H7N7 в Холандия е потвърден при 80 заболели работници в птицеферми с един смъртен случаи. Леки форми на грип H9N2 са доказани при 2 деца в Хонконг през 1999 г. и при един случаи през декември 2003 г.
През януари 2004 г. светът отново е алармиран, когато лабораторните тестове потвърждават H5N1 като причина за тежки остри респираторни заболявания в Северен Виетнам. Засега в две азиатски страни Виетнам и Тайланд, има заболели хора. Към 10.03.2004 г. заболелите общо са 33, от които са починали 22.
Епидемията от птичи грип, започнала от средата на декември 2003 г. в Корея, вече обхваща 8 азиатски страни, като 6 някои от тях заболяването се появява за първи път. Предварителните резултати от генетичния и антигенния анализ на H5N1, изолиран от хора и птици във Виетнам, показват значителна разлика от вирусите от предишните взривове през 1997 и 2003 г. Това е безспорно доказателство, че вирусът е мутирал. Засега всички негови гени са с птичи произход. Ако вирусът придобие човешки гени, вероятността за предаването му от човек на човек се повишава. Това би поставило началото на нова пандемия.
Живите птичи пазари в азиатските страни и страните, където мигрират азиатци, са идеални условия за птичия грип. Там се предлагат живи птици, риба, влечуги и бозаиници от всякакъв вид. Азиатците предпочитат да използват живите птици като източник на прясно месо.
Контрол на птичия грип
Бързото елиминиране на грип H5NH1 сред птичата популация е наи-важната мярка за предотвратяване появата на нов грипен субтип с пандемичен потенциал. Препоръчва се унищожаване на заболелите птици и контактните с тях, което редуцира възможността човек да се срещне с вируса. Така през 1997 г. в Хонконг са унищожени 1,5 млн. пилета (цялата птича популация) само за 3 дни, а в Hидерландия през 2003 г. 30 млн. пилета за една седмица. Според експерти по грипа и в двете ситуации незабавните мерки са предот6ратили грипната пандемия.
Имунизацията с грипна ваксина на рисковите контингенти може да намали вероятността за ко инфекция на хората с птичи и човешки щамове, а по този начин и възможността за обмяна на генетичен материал.
Hа този етап СЗО не съветва ограничаване на пътуванията в Азия. Hеобходимо е пътуващите да избягват птицефермите и контактите с животни на живите пазари. Птичият грипен вирус се унищожава от топлина, затова консумацията на достатъчно термично обработени птичи храни е сигурна предпазна мярка. Европеиският съюз и САЩ наложиха временна забрана за внос на птици от засегнатите азиатски страни.
Две научни лаборатории в света в САЩ и в Обединеното кралство, имат готовност за разработване на грипна ваксина. Те 6ече разполагат с прототип на птичи грипни вируси, изолирани през 2003 г. Получаването на новата ваксина за масова употреба обаче e труден и дълъг процес, изискващ поне 4 месеца. Субтиповете H5 и H7 са летални за кокошите ембриони, а това затруднява получаването на ваксината по класическия способ. Затова за получаването на прототипен вирус за ваксина е необходимо да се използва нова генетична техника. При нея се постига сливане на пределен генетичен материал от вируса, изолиран от заболелите, и от лабораторни вируси. Hовополученият вирус стимулира имунен отговор, без да предизвиква заболяване. Освен това този вирус може да се модифицира генетично и да не е 6ече летален за кокошите ембриони. Получената по този начин ваксина трябва да премине през клинични изпитания, което изисква много време.
При липса на ваксина перспективни за профилактика са някои от новите антивирусни препарати, макар и скъпи и с из6естни ограничения. За о6ладяване на взрива от птичи грип в Холандия е прилаган невраминидазният инхибитор озелтами6ир.
Грипът е много по-контагиозен от ТОРС и традиционните карантинни мерки няма да са ефективни.
