Банални инфекции вече много трудно се лекуват, поради масовото изписване на антибиотици за щяло и нещяло

Банални инфекции вече много трудно се лекуват, поради масовото изписване на антибиотици за щяло и нещяло
468×60 – top

Брой 12/2016

Проф. д-р Венцислав Цветков д.м.н.
Национален консултант УНГ
Началник на УНГ клиника към ВМА – София


Проф. Венцислав Цветков е началник е на УНГ клиника към ВМА – София от 2002 година.
Роден е на 5 септември 1961 г. в Кърджали. Завършва медицина в София (1987 г.). Има призната специалност по УНГ болести (1992 г.). Работи като: лекар-интерн в хирургична клиника – ВВМИ (1987-1988 г.); ординатор в УНГ отделение към Военна болница – Русе (1988-1990 г.); клиничен ординатор в УНГ клиника на ВМА (1990-1992 г.) и ординатор в клиниката (1993-1998 г.). Придобива образователна и научна степен “Доктор” (2002 г.).
Проф. Цветков е водещ специалист в областта „Оториноларингология и хирургия на глава и шия” с дългогодишен опит и множество специализации в страната и чужбина.
Автор е на множество научни трудове и на над 100 публикации в наши и чужди издания, свързани с риносептопластика, кохлеарна имплантация, микролазерхирургия на ларинкс, лазерхирургия на ухо, функционална ендоскопска хирургия на околоносни кухини.
Под негово ръководство в УНГ клиника на ВМА се въвеждат иновативни методи и техники за лечение на дисфункция на Евстахиевата тръба (балонна дилатация на Евстахиева тръба), лечение на хроничен синуит (балонна синупластика) и др.
Членува в „Българско национално сдружение по оториноларингология, хирургия на глава и шия”, „Софийско сдружение по оториноларингология”, „Европейско дружество по ринология”, „Българско ринологично дружество”.

–––-
Проф. Цветков, какво ново при Вас? Вие често информирате за иновативни методи и техники на лечение, които прилагате в клиниката?

Трудно е в тези времена да се стремим да изкарваме нови методи, просто защото действително има едно забавяне в медицината в България, или поне в някои области на медицината. Изключително много се развиват областите, където Здравната каса дава някой друг лев в повече. В специалността „Уши, нос и гърло“ има някаква просветляване от новите пътеки, но за съжаление е далеч от това, което бихме желали да бъде. И оттам вече се завърта един порочен кръг – с по-малко вложения, по-малко пари за апаратура, за изследвания, така че е трудно да искаме и да внедряваме това, което е необходимо.
Например, отдавна имаме желание за навигационна система при операциите на синусите, което е много хубаво нещо, много по-прецизно се работи, по-спокойно, по-свободно. Ние тези операции вече няколко години ги правим с ендоскопска техника. Вече има и други центрове, които работят с такава ендоскопска техника, но бих казал, че сме едни от водещите и правим наистина много сериозни неща и много качествено.
Сега като че ли малко повече сме се насочили към реконструктивните операции на ухо, които да подобряват слуха. Ние от години извършваме кохлеарна трансплантация, но говоря за тези слухоподобряващи операции на хора, които са оперирани по старите методи. В България има страшно много такива хора и много може да се направи за подобряване на техния слух.
Имаме интересни постижения в областта на хъркането и сънната апнея. С радиочестота – по-безкръвни методи, по-щадящи, с добър ефект. На пръв поглед този проблем изглежда малко смешен, но съвсем не е така, защото води до много сериозни проблеми със сърце, с кръвно.

Как пристигат пациентите при Вас, навреме ли, ориентират ли се общопрактикуващите лекари къде да ги насочат?

Единият от сериозните проблеми на така наречената реформа в здравеопазването е това, че с въвеждането на лимитите до известна степен се изравняват лекарите като качество на предложената лекарска помощ. На лекаря, който е ходил в чужбина, специализирал е, умее, знае как, знае какво, много бързо му се свършват тези лимити и след това хората щат не щат биват изпращани на лекар, където вече няма лимит, просто защото той не е толкова търсен, толкова известен. Което, според мен е много лошо, защото изключително много понижава качеството на здравните услуги.
Иначе ние работим и с джипита и със специалисти, общо взето не сме върнали човек, имаме и кешови заплащания, които са без Каса, има и по Каса. Просто не връщаме хора.

Т.е., впечатлението Ви е, че джипитата знаят за вашите възможности, какви съвременни методи прилагате?

До известна степен е обратното според мен. Повечето джипита, за съжаление, много, много не знаят. Естествено, има някои, които са по-близо тук до нас, или се познаваме по някаква причина. Но има и много джипита, които знаят за специалността „Уши, нос и гърло“ малко и то за доста остарели методи. Защото дори и по-близки често се учудват: “Ама вие и това ли правите!“. Много често го чуваме това „Ама вие и това ли правите!“. Това показва,че информацията какви са способностите било на специалността „Уши, нос и гърло“, било на отделни специалисти, като че ли не е достатъчна.

А какво се прилага по света, но не можете тук все още да реализирате?

Тази навигация, за която споменах е едно от нещата, които биха ни донесли сигурност в тези операции на синусите. Но така или иначе ние се справяме и без нея. По-скоро пак се връщам на Здравната каса с така направените пътеки и така направените лимити. Когато специалистът е по-водещ, т.е. прави операции на по-високо ниво, почти винаги се налага колаборация с други специалисти, с лицево-челюстни, особено с нервохирурзи, тъй като ние вече започнахме да махаме доста тумори в тази област на базата на черепа. Колегите с готовност биха ни помагали, но ние не можем да използваме такива междинни звена, междинни пътеки . Трудно се дава предложение, трудно се одобряват, заради тези обеми на дейност и пак пари, естествено. Здравната каса много сериозно трябва да помисли за някакви по-други правила.
Сега ние правим ларинкси, карциноми на ларинкса, реконструкции на трахея, трахиостомии, усложнения, примерно след операция на щитовидна жлеза, направена някъде, а ние трябва след това да ги оправяме. А от друга страна, на нас не ни е позволено да правим щитовидна жлеза. Защо? Това е смешно. А ако се замисля и други примери ще изредя.

Като национален консултант поставяте ли тези проблеми? Имате ли въобще възможност за влияние?

Има възможност, поставяли сме ги, но малко е като поговорката, че като си пееш Пенке ле… Казват ни – да, напишете го. Отнема много дълго време да се напишат едни обосновани искания, с примери, с изчисления какви резултати се очакват, естествено винаги и финансовата страна на нещата. Хвърляш едни доста големи сили и след това в крайна сметка резултатът почти винаги е забравяне на това, което е някъде си.

Има ли и при вас увеличение на случаите на тумори, както при колегите ви от много специалности?

Аз не мога да кажа дали има увеличение, но във всички случаи има забавяне на диагностиката на тези тумори на ушите, носа и гърлото като цяло. Първо, защото много често тази област, в която те започват да се развиват, е невидима. И второ – комуникацията с джипита, специалист „Уши, нос и гърло“, за да се види вече в тази невидима област е затруднена. Иначе казано, хората идват с доста напреднали туморни образувания, което поставя България на едно от най-последните места по навременна диагностика. Оперират се случаи, които сигурно в нормалните държави ще се чудят как е възможно до такава степен да са се развили. И естествено, при тях резултатите във всички случаи са много по-лоши и трудно се лекуват.

А има ли някаква тенденция на увеличение на някои заболявания, нещо което Ви прави впечатление и ви притеснява? Подмладяване на болестите?

Не мога веднага да кажа нещо да ме е фрапирало като подмладяване. Масово обаче се изписват антибиотици за цяло и нещяло. Нов вид антибиотик от доста години не е излизал на пазара. Тези, които сега се използват, имат вече тотално резистентни щамове, поради тази причина – масовото им използване. И оттам вече има някои болести, които преди време се лекуваха сравнително по-лесно, а сега са с изключително трудно, затегнато протичане. Наглед банални инфекции вече много трудно се лекуват.

Какво например?

Например една обикновена ангина, остър тонзилит преди време с пеницилинов препарат се лекуваше за 5-6 дни абсолютно задоволително. Сега пеницилиновите препарати антибиотици изобщо не действат на стрептококите, минава се на цефалоспорини. Пациентът сменя вече по 2-3 антибиотика и се лекува по-продължително време. Това е един от най-елементарните примери, но във всички инфекциозни случаи е така. Да не говорим пък за ухото. Там се лекуват с месеци от отити, възпалителни проблеми на ухото и много гъбични инфекции, пак поради тези причини.

Какви идеи искате да осъществите като национален консултант?

Аз не знам точно от къде да започна. Вече доста документи имам за преглед и за становища, но това не е кой знае какво като проблем. Може би отношенията на лекарите и Здравната каса, съответно и пациентите в България не вървят според мен в правилната посока. Здравната каса в този си вид е абсолютен монополист, просто защото е само една. Това е голям парадокс. Не знам защо, макар че се досещам за единия от отговорите – естествено финансовия въпрос. Но така или иначе, ето сега в енергетиката, в петрола говорят за антимонопол, ще ги наказват, обаче за Здравната каса тотално мълчание. И оттам вече са всичките проблеми, които възникват. Защото един монопол никога не може да взима само правилни решения. Каквито и да са решенията, монополистът си ги преценява по други причини. И затова много неща има, които според мен трябва да бъдат променени за добро.

Налага ли се да давате становища за лечение на деца в чужбина?

Почти ежедневие е такива становища да се дават. Мисля, че от 10 становища, 9 са такива, за които оперативно или някакво друго лечение съвсем спокойно може да бъде направено в България. Имаше парадокси при кохлеарните имплантации на децата. Аз не искам да се хваля, но при нас няма нито едно върнато дете или несполучлива операция. Но има доста деца, които за много пари са изпратени в чужбина да се кохоимплантират. А има и за други проблеми, които в България, в един или друг център биха могли да бъдат решени. Някак си колаборацията е по-трудна в това отношение.
Примерно за много онкологични заболявания хората искат да бъдат изпратени в чужбина за операции само защото в специализиран онкологичен център не могат да бъдат направени, или пък там някой от специалистите не желае да ги направи. Но има други центрове, в които такъв тип заболявания се оперират. За проблеми с трахеята скоро имахме тук човек, на който трябваше да му дадем становище за една операция в Мюнхен. Тя беше остойностена финансово за десетки хиляди евра, като подобно нещо тук се прави със стентове в трахеята и то много успешно.

Тези пари не могат ли да се пренасочат, за да не изтичат навън?

Те могат да се пренасочат, но въпросът е много деликатен. Първо, защото пациентите вече са изнервени от ходене по мъките натам-насам по инстанции. Второ – те вече са загубили доверието дори в това звено, което би могло да направи тази операция, да речем или каквото и да е лечение. И аз ако им откажа, те започват да си мисля какво ли не. Предлагат се естествено пари, отправят се заплахи, или някакви други средства се търсят, юристи. Нещата започват да се изкривяват тотално. Т.е., те мислят че по-скоро ти не желаеш да им помогнеш, а не да ги вкараш в правия път. Това е голям проблем.

Може би най-вече е въпрос на доверие?

Въпрос на доверие е, защото те след като са минали няколко инстанции, където са ги убеждавали, или пък по някаква причина не са искали да ги лекуват както трябва адекватно, вече естествено че няма да имат доверие и искат да отидат в чужбина. Интересно е, обаче, когато те отидат в чужбина и се отпуснат да речем примерно едни 50 000 евро за такава операция, но ако същият проблем се реши в България, съответното звено или специалист не получават дори 1000 евро, а само средствата по клиничната пътека. Тук също се получава страшно разминаване и пътеката като не е дооценена съответният лекар, който е специализирал в някаква такава област, си казва – аз това защо да го правя. Отива в някоя частна болница, ако му трябва нещо да прави.

Има ли изтичане към частните болници от вашата?

Изтичане винаги ще има към частните болници. Всеки пациент иска по-добре да бъде обгрижван, по-добре да го обслужват, да знае точно при кого отива. И като има този лимит, за който говорихме, при добрия специалист в еди коя си болница, пациентът отива и си плаща при него вече без Каса. Което не е редно, след като Касата би трябвало да му заплати за това лечение.

А при вас може ли да се заплаща?

Почти всички лекари имат договори и работят на няколко места. И това е всеобща практика. Аз също ходя в медицински център, където давам платени прегледи. Не виждам нищо нередно в това, важно е човек добре да си свърши работата.

Има ли разлика между пациентите – тези които идват в болницата и в частния център?

Не бих казал. Има много хора, които биха дали абсолютно всичко, въпреки че си личи, че не са добре финансово. И даже някой път за елементарни неща идват и си плащат прегледа, само и само да се доберат до добрия специалист. Което пак казвам, че е жалко, защото от друга страна те са осигурени. Но това им осигуряване е малко мнимо. Защото те се осигуряват, обаче не могат да отидат точно при специалиста, при който би трябвало и искат да отидат. Тук пак има парадокс със Здравната каса и законодателството, тъй като по закон пациентът има право да отиде където си пожелае да се лекува. Обаче, пациентът не може да го изпълни това нещо, защото има лимити.

Вашите свършват предполагам много бързо? И какво правите, връщате ли хора?

Ами да, свършват много бързо. Записваме ги както са инструкциите, в прословутите листи на чакащите, които е до известна степен бих казал даже срамно, не само, че е неправилно. От друга страна, преди малко коментирахме, че трябва по-рано да се диагностицират, че диагностиката ни е зле. Е, как по-рано. Той идва и ти му казваш: Ще те запишем да чакаш 3 месеца. Защо? Защото не е инфаркт или инсулт, или не му изтича кръвта пред очите ти. И той трябва да чака. Да, ама това чакане води точно до тези проблеми с напредване било на тумори, било на други хронични болести.

Нещо специално за нашата аудитория да кажете?

Джипитата са много основно звено в здравеопазването. Аз не откривам Америка като го казвам. Те, доколкото знам, единствено май са си позволявали /изключвам Пирогов/ някакви форми на стачна дейност, за което мога само да кажа браво. Просто да се чуди човек защо другите съсловия всички си седим, всички си негодуваме, но си работим.
А като пожелание за джипитата мога да кажа това – просто да се информират. Те са нещо като митничари, или като диспечери, които ако насочат пациента по правилния път, той ще бъде добре, ще има резултат.

Разговора води: Валя Колева

750×422
750×422

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

728×90 – bottom