Брой 7/2013
Д-р Р. Цонев
Клиника по гастроентерология и пулмология, МБАЛ „Токуда” – София
Хроничните вирусни хепатити са едни от най-честите заболявания в Гастроентерологията, което ги прави социално значими, поради големия процент инвалидизация, както и поради това, че често водят до развитието на цироза и първичен рак на черния дроб.
Хроничен вирусен С-хепатит
В момента 180 000 000 души са с хроничен вирусен С-хепатит, като от С-хепатит умират 8000 до 10 000 души годишно.Това поставя тези заболявания сред групата на една от най-опасните видове пандемии (дори преди СПИН). В нашата страна броя на хроничните вирусни хепатити не е точно установен, но като се има предвид, че се увеличава процентът на наркозависимите, това заболяване ще нараства в пряка корелация с броя на зависимите от наркотици.
Хроничен С-хепатит
Хепатит С е нарастващ здравен проблем. По данни на СЗО общо броят на инфектираните само с вируса на С-хепатит надхвърля 180 млн., за Европа над 8.9 млн., а за България – честотата е 1.5%.
От всички пациенти, инфектирани с вируса на С-хепатит, около 15-20% изчистват спонтанно вируса, 80-95% развиват хронично заболяване с различна тежест. При 20% от тези болни заболяването прогресира до чернодробна недостатъчност и цироза. Приблизително 4-5% от пациентите с напреднала чернодробна цироза развиват хепатоцелуларен карцином. Познатия до 1989г. нито А, нито В-хепатит бе преименуван в С-хепатит след откриване на вируса.
Основен начин на заразяване е кръвния, който нараства непрекъснато с нарастването на броя на наркоманите, тук трябва да бъде включено и смъркането на наркотици, което се подценява, а то също е врата за проникване на вируса на С-хепатита. Половия път на предаване до скоро беше оспорван, но по най-нови данни на него се отделят 15% от начина на заразяване (по-груб секс), което налага да бъдат съветвани пациентите да спазват необходимите предпазни средства (кондоми). Вертикален начин на заразяване от майка на бебе не е регистриран, както при В-хепатита. Кръвопреливанията до 1989г бяха една от най-честите причини за заразяване. Хемодиализните пациенти са също рисков контингент, дори и без хемотрансфузия. Ендоскопските манипулации, стоматологичните манипулации крият риск при недобра стерилизация. Татуировките, пиърсингът и ходенето на маникюрист също крият рискове.
Клиниката на хроничния С-хепатит е нехарактерна, поради това, че е малък процента на клинично изявен остър С-хепатит, което го прави особенно коварен. Всеки от нас може да бъде носител на болестта.
Най-важният лабораторен показател, който първи алармира за чернодробно увреждане и е използван в клиниката са чернодробните ензими – трансаминази.
Лечение:
от 1999 г. с интерферон и рибавирин като утвърдена в световен мащаб практика.
Лечението с пегелиран интерферон и рибавирин от 2001г. доведе до по-успешен траен вирусологичен отговор над 55%.
Лечението с тройна комбинация от пегелиран интерферон, рибавирин и боцепревир и телапревир от 2012 г. очертават повишаване на трайния вирусологичен отговор до над 90%.
Лечението е напълно безплатно и се покрива от НЗОК на 100%.
Хроничен вирусен В-хепатит
Над 380 млн. хора в световен мащаб са инфектирани с HBV, като HBV е 100 пъти по-инфекциозен от HIV
HBV e един от най-важните инфекциозни агенти в световен мащаб – 9-ти по честота като причина за смърт, над 1 млн.души годишно, над 2 млрд.са се срещали с HBV. 70% от новите случаи на HBV са между 15 – 39 г. 90% от заразените новородени развиват хроничен хепатит, 30% от децата инфектирани между 1 и 5 г., 10% от възрастните. При население около 7 млн. в България инфектираността с HBV е около 5% или 350 000. 10% от тях развиват хроничен хепатит B или около 35 000 души.
Пациентите с хроничен хепатит В-HBeAg/+/полож. прогресират до чернодробна цироза в около 2 до 5.5% годишно или това са около 1400 болни, годишно 5% или 8/100 000 от болните с чернодробна цироза причинена от HBV развиват чернодробен рак.
Начини на предаване: по кръвен път, полов път, вертикален начин при раждане от болната майка на бебето, чрез слюнка при високо вирулентни болни.
50% от хората, заразени с HBV нямат симптоми.
Когато един болен пожълтее, случаят е ясен – най-често го поемат инфекционистите, след което той подлежи на диспансеризация и проследяване на чернодробните ензими с цел да се следи дали хепатита няма да хронифицира. Но когато болният е изкарал безсимптомна форма на хепатит и се появи при лекаря с данни за цироза, асцит или кръвоизлив от варици на хранопровода, обикновено е твърде късно. Най-често безсимптомните (аниктерични) форми имат по-лоша прогноза от изявените.
Оплакванията на тези болни са дискретни – астеноадинамия, сънливост, нежелание на работа, тежест в дясно подребрие, разкършеност, както при вирозите, периодично потъмняване на урината. Обикновено диагнозата започва да се „избистря“след анамнеза за прекаран хепатит или наскорошни хемотрансфузии, посещения при зъболекар, венозен прием на дрога с обща игла, сексуални контакти със серопозитивни за НВV.
Лечението с антивирусни средства е индивидуално и зависи от степента на виремията, от хистологичната активност, от наличие или отсъствие на НВеАг, от чернодробните ензими. То се извършва с пегилиран интерферон или нуклеозидни/нуклеотидни аналози. Всички тези лекарствени средства се реимбурсират на 100% от НЗОК.
