Брой 11/2007
Д-р Евгения Бързашка
педиатър и токсиколог, гл. ас. в Клиника по детски болести, УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД, МУ Плевен
А. Превантивни мерки за деца с ОЕИ
Превенцията е работа с мисъл напред във времето. Тя отразява способностите на човека да бъде подготвен с информация и знания, за да посреща нарастващата в цял свят опасност от острите екологични проблеми, химически травматизъм и свързаните с динамичния живот нервно-психични сътресения.
Превантивните мерки имат два аспекта:
1. Предпазване от възникване на дадена ситуация, свързана с болестно явление първична превенция.
2. Предпазване от рецидиви на негативните явления и ситуации, предизвикващи болестни промени вторична превенция.
Превантивните мерки не могат да бъдат еднозначни за всички възрастови групи, както и за всички видове интоксикации.
Те изискват комплекс от дейности за осигуряване на възможно най-добри условия за отглеждане, възпитание и развитие на подрастващите.
Това включва:
1. Опазване и засилен контрол върху рисковите фактори на околната среда.
2. Адекватно разпространение на подходяща информация.
3. Повишаване ангажираността на обществото към децата.
Тези постановки обединяват най-съществените елементи на успешната профилактика на детските отравяния.
Превенцията трябва да бъде насочена в различни посоки, в зависимост от възрастовата структура на ОЕИ и да се осъществява от мултидисциплинарен екип.
Изхождайки от това, при децата се формират четири превантивни направления.
А.1. Превенция на случайните отравяния (злополуките)
♦ те са характерни за възрастта от раждането до 6 години;
♦ екип, работещ по проблема: ОПЛ, педиатри, клинични токсиколози, педагози;
♦ превенцията е насочена към децата чрез:
– родителите, от момента на раждането на детето;
– законодателните и изпълнителните органи, с цел да се ограничи безразборната продажба на лекарства от аптечната мрежа;
– изработване на добри предпазни опаковки и специална маркировка на препарати за битови нужди, селскостопански отрови, промишлени токсични вещества;
♦ опазване на околната среда и ограничаване до минимум рисковите й фактори;
♦ осъществява се чрез разпространение на информация и законови разпоредби.
А.2. Превенция на злоупотребата с алкохол и психоактивни вещества
♦ превенцията трябва да бъде насочена към възрастта от 6 до 18 г.;
♦ екип, осъществяващ Превантивните мерки: ОПЛ, педиатри, психиатри, клинични токсиколози, психолози, педагогически съветници, учители, социални работница;
♦ превенцията е насочена към децата от тази възраст, директно или чрез родителите , законодателните и изпълнителните органи;
Първичната превенция се осъществява чрез разпространение на информация, личен пример, лекции, беседи и законодателни разпоредби, включващи ограничаване на разпространението и достъпа на алкохол и психоактивни вещества сред децата; както и държавна политика срещу разпространението на наркотици;
– вторичната превенция изисква индивидуален подход към всяко дете за предпазване от рецидив или преодоляване на зависимостта. Тя е насочена към засилване на контрола и самоконтрола чрез изучаване на негативните последици, изграждане на стратегия за спиране на проблема и социална интеграция.
За тази цел са необходими специалисти: психиатри, психотерапевти, психолози и социални работници.
А.З. Превенция на суицидните опити чрез самоотравяне
♦ тя обхваща възрастта 6-18 години;
♦ екип: ОПЛ, като най-близо до пациентите, психиатри, психолози, педиатри, клинични токсиколози, педагогически съветници, учители, социални работници;
♦ превенцията е насочена основно към подрастващите от възрастта, рискова за суицидно поведение 6-18 години;
– Първичната превенция се осъществява чрез: създаване на добри взаимоотношения между членовете на семейството, формиране на когнитивни умения (добри социални контакти, положителна самооценка, увереност в себе си, търсене на помощ и съвет при вземане на решения);
♦ за целта се използват: беседи, разговори, брошури, филми и социална ангажираност на младежите;
– вторичната превенция е насочена към предотвратяване на побторни суицидни опити. Тя се осъществя8а от специалисти: психиатри, психотерапевти, психолози и социални работници;
♦ изисква индивидуален подход към всяко дете и всяка ситуация;
♦ цели се чрез оценка на ресурсите на детето да се иззради механизъм за справяне с критични ситуации, отхвърляне на незативните фактори, подтикнали го към суициден опит. Най-важният момент при вторичната превенция е социалната интеграция на децата чрез подобряване психоклимата в училище и социалната среда, в която живее.
А Превенция на терапевтичните отравяния
♦ насочена към всички възрастови групи от раждането до 16 години;
♦ екип: преподаватели от Медицинските университети;
♦ насочена към: здравните работници;
♦ осъществява се чрез: повишаване квалификацията на кадрите.
Б. Модел за терапевтично поведение при деца с остри отравяния
Б.1. Особености на диагностично-терапевтичното поведение при ОЕИ в детска възраст
♦ за 00 се мисли, когато при пълно здраве у детето се появи клинична симптоматика от страна на различни органи и системи;
♦ веднъж появило се съмнение за отравяне или поставена диагноза 00 при дете налага спешни терапевтични мерки, с оглед свеждане до минимум проявите на интоксикацията и усложненията б хода на заболяването;
♦ динамичното мониториране на детето по отношение на интоксикацията и точната преценка на клиничните прояви, трябва да дaдe информация, в каква степен те се дължат на токсично увреждане или са израз на друга патология.
Б.2. Доболнична помощ при дете с 00
Б.2.1. в домашна обстановка
♦ Предизвикване на повръщане по механичен път, ако детето е б съзнание, като пърбо му се gage да изпие около 500 мл бода или мляко;
♦ Ако кожата е входна врата на ТН събличане на дрехите и измиване обилно на тялото с вода и сапун;
♦ Ако ТН е постъпила в организма инхалаторно пред дихателните пътища е необходимо бързо извеждане на детето на свеж въздух;
♦ Ако детето е погълнало киселина или основа, трябва да му се дaдe вещество, което да я неутрализира: например, ако е приело киселина, се дава сода бикарбонат, ако е приело основа да се дaдe оцет или лимонена киселина. Прясното мляко е противоотрова както за киселините, така и за основите, стига те да не са мастноразтворими;
♦ Повикване на лекар или транспортиране незабавно до най-близкото лечебно заведение.
Б.2.2. в условията на амбулаторна здравна помощ, в най-близкото лечебно заведение
♦ да се направи СП чрез гастрална сонда, вода и медицински въглен;
♦ да се вземе материал от промивни боди за токсикохимичен анализ;
♦ при инхалаторни отравяния осигуряване проходимост на дихателните пътища, подаване на сбеж въздух и кислород;
♦ при корозивни отравяния даване на неутрализира-
що вещество и млечно-белтъчна смес;
♦ да се постави периферен венозен източник и да се започне вливане на водно-солеви разтвори;
♦ контрол на артериалното налягане, дишане и пуле;
♦ транспортиране до съответното болнично заведение за хоспитализация.
Б.З. Поведение в болнична обстановка
Б.3.1. Обработка на пациента преди започване на лечението задължителни мероприятия
♦ извършване на СП чрез гастрална сонда, с разтвор на медицински въглен, независимо дали е правена така6а преди това, както и независимо от времето, изтекло до момента, в което е приета ТН;
♦ вземане на промивни води за токсико-химичен анализ;
♦ поставяне на салинно очистително или течен парафин през сондата след приключване на стомашната промивка;
♦ очистителна клизма, с оглед депурация на долните отдели на храносмилателната система от ТН;
♦ ако детето е с нарушение 6 съзнанието, СП се пра6и чрез назогастрална сонда след ендотрахеална интубация;
♦ при инхалаторни отравяния осигуряване проходимост на дихателните пътища, при нужда интубации и подаване на кислород;
♦ корозивни отравяния до 24-тия час, фГС, директна или индиректна ларингоскопия;
♦ осигуряване на необходимия минимум изследвания в зависимост от токсичната нокса и състоянието на болния.
Б.3.2. Консултация с лекар-специалист по клинична токсикология, ако няма такъв в лечебното заведение
Б.3.3. Терапевтичен подход
♦ ФД с водно-солеви разтвори и монозахаридни разтвори в обем 10 мл на килограм телесна маса на час, не повече от 500 мл на час (при по-големите деца);
♦ контрол на диурезата лечението цели повишаването й от 0,5-2 мл на 3-6 мл. на килограм телесна маса на час;
♦ повторни стомашни промивки и очистителни клизми, поради наличие при преобладаващата част от ТН, на ентерохепатален и гастроинтестинален кръговрат;
♦ мониториране на болното дете и проследяване на жизнено важните показатели;
♦ специфично антидотно лечение, при сигурно доказана токсична нокса, което трябва да започне още в ранните стадии, преди да е разгъната цялостната клиничната картина и преди да са се насложили допълнителни соматични прояви върху токсикологичната симптоматика;
♦ точно прецизиране на антидотната доза на килограм телесна маса според тежестта на отравянето, за да се избегне риска от възникване на нежелани ефекти при предозиране или индивидуална чувствителност, както и готовност за копиране на тези прояви;
♦ неспецифично антидотно лечение чрез ноотропни средства с биохимичен антидотен ефект;
♦ симптоматично лечение, насочено към всяка органна проява;
♦ при нужда, след прецизна преценка на състоянието може да се приложи екстракорпорална депурация;
♦ органопротективна терапия.
