Брой 2/2001
Dr. J. Landegren
Dr. H. Mobacken
Псориазата е широко разпространено заболяване: боледуват около 2% от хората, с вариации в зависимост от географското разположение. Например в държава като Швеция, с население 8.4 милиона, при около 4000 души годишно се проявяват за първи път симптомите на болестта. Ето защо, всеки общопрактикуващ лекар има шанса и възможността неочаквано да се срещне и да диагностицира нови случаи на псориаза, което важи и за специалистите-дерматолози.
Много други кожни заболявания могат да изглеждат като псориаза, и тя също е възможно да наподобява на различни кожни промени. Очевидно, не е рационално и е скъпо да се започне специфично медикаментозно третиране въз основа на неправилна диагноза. Понякога сме срещали пациенти с псориаза, неправилно третирани като „микоза“, „контактен дерматит“ или „екзема“. Диагнозата на псориазата в различните й форми се базира изключително на клиничните симптоми на заболяването и най-вече на вида на кожните лезии. Не съществуват лабораторни тестове, потвърждаващи тази диагноза. Хистопатологичната картина е достатъчно специфична при случаите с изразена клинична симптоматика, но в ранните фази на заболяването, както и при атипичните случаи, липсват специфични хистологични белези.
Целта на настоящата публикация, предназначена за общопрактикуващите лекари, е да се подобри тяхната квалификацията при разпознаване на симптомите, характерни за болестта псориаза и нейните разновидности. Така ще се облекчи диагностичното им заключение при „рубросквамозните дерматози“. Същевременно се коментират и случаи, които трябва да бъдат насочени с предимство към специалистдерматолог.
Псориазата често започва с появата на кожни лезии (с диаметър от няколко сантиметра), локализирани над нивото на кожата. Наричат се обикновено плаки. Терминът произлиза от гръцката дума plax или френската plaque, означаващи пластинка. Типичната псориазна плака е червена, инфилтрирана и добре отграничена. Характеризира се с люспеста повърхност. Плаките могат да бъдат дебели и груби, но от друга страна те не винаги се забелязват лесно. Появата на нетретирана псориазна плака може да варира значително.
Системната процедура за поставяне клинична диагноза на псориазата включва четири етапа и обикновено създава възможност за позитивно идентифициране или изключване на заболяването. Използва се много евтин диагностичен подход с помощта на парче тънък вълнен плат. Трябва да се подбере свежа, но добре развита кожна лезия, за предпочитане с червена повърхност, но без значително лющене. Повърхността на плаката се остъргва неколкократно, с леко притискане. в случай на псориаза биха възникнали следните белези:
1) Остъргването на предимно гладката и често зачервена плака доказва наличие на хиперкератоза (усилено вроговяване) под формата на люспеста повърхност. Лющенето е много по-значително, отколкото би могло да се предположи при първичния оглед на кожната лезия.
2) Появяващите се в изобилно количество фини люспи имат характерен сребрист отенък („феномен на восъчна свещ“). Разбира се, че за коректното и правилно интерпретиране на този феномен е необходим известен опит на клинициста.
3) След продължително олющване (остъргване), слоевете от люспест материал често се изчерпват и се появява гладка (гланцирана) червена повърхност. Това означава, че се наблюдава подлежащият жизнен слой на епидермата (epidermis), означен като „мембрана на Bulkley“. Очевидно не се отнася за истинска биологична мембрана, а в този случай терминът „мембрана“ отразява визуалното впечатление, което създава кожната (епидермалната) повърхност.
4) По-нататъшното леко олющване води до отстраняване и на тънкия епителен покривен слой и в резултат до появата на множество малки точки на кървене (белег на Auspitz), обусловено от увреждане на повърхностните капиляри в дермалните папили.
Размерът на псориазните кожни лезии варира значително и в някои ръководства псориазата се класифицира в различни клинични типове, в зависимост от размера на лезиите. Болестта обикновено не причинява сърбеж, въпреки че симптомът е налице при незначителен брой пациенти: например палмо-плантарната пустулоза на ходилата понякога предизвиква силно чувство на сърбеж. Освен описанието на болестта, информацията за нея включва и такива съществени факти като: псориазата не е заразна, съществува спонтанна ремисия, обикновено болестта може да бъде под добър контрол чрез регулярно лечение, както и дискусия относно алтеративни терапевтични методи и странични ефекти. На пациентите трябва да бъдат внушавани реалистични очаквания от лечението и знания относно влошаващи заболяването фактори като стреса, инфекциите, кожните травми и злоупотребата с алкохол.
