Scabies

Брой 9/2001

Д-р А. Цветанова
Доц. Д-р М. Трашлиева

Определение: Заразно паразитно забо­ляване, което се предава по директен и индиректен път. Протича с характерен полиморфен обрив с предилекционна ло­кализация и силен, предимно нощен сър­беж.

Разпространение: Повсеместно. Ха­рактерно е за хора, живеещи в лоши соци­ално-битови условия, индивиди с ниска лична хигиена, чистоплътни, но сменящи често леглото си, а също и за детски колективи. Скабиесът може да протича атипично при болни с намалени защитни сили на имунната система (HIV, левкози, цитостатици, злокачествени заболявания и т.н.).

Етиология: Заболяването се причинява от кър­лежа Acarus scabiei v. hominis s. Sarcoptes scabiei. Причинителят на човешката краста показва по­лово обусловени морфологични различия. Мъжкият кърлеж е с по-малки размери, умира след акта на копулация и няма пряко отношение към разпрост­ранението на заболяването. Женският кърлеж е с по-големи размери (0,3 0,4 мм) и живее по-продъл­жително (3 4 седмици). След като бъде оплодена от мъжкия кърлеж, женската пробива роговия слой на епидермиса и образува в него тунелчета (с дължина 10 15 мм), където прави „отвори за аерация“ и снася по 3 4 яйца дневно. От яйцата се излюпват първоначално шесткраки лаври, кои­то се превръщат в осемкраки нимфи. Половата им зрелост настъпва след 2-3 седмици.

Разпространението на заболяването става чрез пренасяне на женски акари и/или на техните яйца. То е предимно при директен контакт със заразени и по-рядко индиректно чрез контаминирано лич­но и спално бельо, дрехи, общи тоалетни принад­лежности и др. По тази причина крастата може да се счита и за заболяване, предавано при полов контакт.

Иминология: в резултат на алергизирането към акара и неговите метаболитни продукти, в орга­низма се стимулира антитялообразуване и се раз­виват реакции на свръхчувствителност, особено у индивиди с атопично предразположение.

Клинична картина: Заболяването се проявява след инкубационен период от около две до чети­ри седмици.

Кожната ерупция при скабиеса е полиморфна. Ед­новременно се наблюдават папули, милиарни до лентикуларни везикули, пустули, крусти и линеарни „ходове“. Папулите са локализирани в края на скабиозния ход, там където се на­мира самият акар. Скабиозните ходове са малки ивички (до 10 15 мм), с непра­вилна форма, локализират се в str. согпеит на дермата и се възприемат като „повърхностни драскотини“ по кожата. При огледа на чистоплътни индивиди, скабиозните ходове могат да бъдат пропуснати. Акарът „предпочита“ учас­тъци с по-тънък, фин епидермис. Затова обривите се локализират най-често в гънките (аксили, гениталии, около пъпа, пе­ниса), при бебета по дланите, стъпалата и лице­то, при новородени под ноктите. Обриви по ли­цето и гърба се наблюдават изключително рядко при възрастните индивиди.

Най-характерният симптом за заболяването е силният до непоносим сърбеж, който обикновено довежда пациента при лекаря. Сърбежът се появява предимно вечер, при затопляне в леглото. При работещите нощна смяна той е по-силен съ­що през нощта, но може да персистира и през де­ня. Обективен белег за наличието на сърбеж са екскориациите, „полираните“ нокти и импетигинизацията. При някои пациенти сърбежът може да липсва (при лепрозно болни, възрастни хора, при имуносупресия и т.н.).

Силният пруритус и екскориирането на кожата могат да предизвикат бактериално инфектиране на обривите Scabies impetiginisata s. complicata.

При пациенти, при които заболяването не е било своевременно диагностицирано и адекватно леку­вано, се появяват и персистират керемидено-червени/кафеникави плоски лентикуларни до нумуларни папули, които сърбят и изпъкват особено вечер. Те са разположени предимно в аксиларните и ингвиналните гънки и са по-чести у деца и мъже. Най-вероятно се касае за хиперергична проява на организма, който формира грануломна тъкан тип „чуждо тяло“ (хистиоцитен и еозинофилен инфил­трат). Това води до съмнение в ефективността на терапията у болните и в някои случаи и до са­моволно продължение на лечението, акарофобия и невроза.

Клинични варианти:

• Scabies impetiginisata
• Scabies norvegica
• Scabies eczematisata
• Scabies animalis (при заразяване c животински акар)
• Scabies apruriginosa
• Scabies tritica (житна краста)
• Scabies incognita (завоалиране на клиничната картина и на основните белези на заболяването, например при кортикостероидна терапия).

Усложнения:

• Екзематизация
• Импетизинизация
• Палмо-плантарна пустулоза у кърмачета
• Dermatitis contacta medicamentosa
• Еритродермия
• Акарофобия
• Хипохондрия и депресия.

Диагноза:

• анамнестични данни за контакт с болни от Scabies, нощен сърбеж и/или при затопляне на тя­лото
• обективно-предилекционно разположение на обривите, скабиозни ходове (ductuli hemelles) патогномоничен белег
• изолиране на акара.

Използват се следните методи.

• директно изолиране на акара с игла чрез проникване в скабиозния ход
• импрегниране на скабиозния ход с мастило (мастилен тест) и последващо изолиране на съ­държимото му
• метод с Acidum lacticum
• „изстъргбане“ на скабиозния ход, поставяне на детрита в минерално масло и микроскопиране
• облепване със скоч на суспектните лезии и микроскопиране, с цел търсене на кърлежи без предварителното им оцветяване

Изолорането на причинителя осигурява най-си­гурна диагноза при Scabies

В диференциалната диагноза се дискутират следните възможности:

• Urticaria acuta
• Pyoderma
• Dermatitis herpetiformis Duhring
• T-cell lymphoma
• Eruptio medicamentosa
• AIDS
• Eczema dyshidroticum
• Hypereosinophilic dermatitis
• Strophulus
• LRP bullosus
• Lues secundaria
• Miliaria rubra
• Trombidiasis
• Furunculosis. Лечението на скабиеса се извършва ам­булаторно и е предим­но локално; трае 3 дни.

Използват се:

• Benzoil benzoat
  (30% и 10-20% при де­ца) в мазен вехикулум (OI. Ricini, Axungiae porца), прилага се 2 пъти дневно
• Scabin спрей
• Sulfur paecipitatum (30% и 10-20% при деца и индивиди с no-нежна кожа), един път дневно
• Sol. Acidi muriatici 6%
• Sol. Na-hyposulfurosi 60%

Последните gBa разтвора се аплицират локално, последователно по тялото и крайниците. Бол­ният се изкъпва след два часа. Лечението се пов­таря на следващия ден.

Скабиесът може да се лекува и системно чрез прием на Ivermectin.

При наличие на екзематизация, атопичен дерматит, псориазис и други състояния, при които ба­риерата на Str. согпеит е нарушена в една или дру­га степен, се налага хоспитализация в дерматологична клиника.

Общи терапевтични и профилактични мерки

• Успешното лечение предполага едновременно изследване и профилактична терапия на всички контактни в епидемиологично отношение лица, дори и при липса на клинична картина и на субек­тивни оплаквания.
• Болният не се къпе и преоблича по време на ле­чението; това се прави 12 часа след последната му апликация, след което личното и спалното бельо се изпират, изваряват и изглаждат.
• Връхните дрехи, одеала и други, които не мо­гат да бъдат изпрани, се поставят на открито, без контакт с топлокръвни за седем до десет дни.
• При ексикирана и/или иритирана кожа (в резул­тат на антискабиозната терапия), се прилагат индеферентни унгвенти, маслени бани и други средства.
• При екзематизация на крастата (след антискабиозно лечение) се прилага локална (кортико­стероидна) терапия.
• При наличие на силен сърбеж е уместно й при­ложението на антихистамини (per os).