Предлагат консултативен съвет за дигитализация на здравеопазването

Предлагат консултативен съвет за дигитализация на здравеопазването
468×60 – top

Една от причините да има пасивност от страна на институциите е честата смяна на министрите у нас. Това заяви председателят на Националната пациентска организация д-р Станимир Хасърджиев по време на експертния дебат на тема: „Персонализирана медицина, иновации и дигитализация в здравеопазването“, организиран от НПО.

Д-р Хасърджиев предложи, за да се избегне това бавене, да се изгради стратегия, която да бъде постоянно адаптирана спрямо нуждите на държавата. „Затова искаме да се създаде колаборация между институциите като консултативен съвет по дигитализацията. Имаме такъв механизъм даден ни от МС, който бихме могли да използваме“, каза той.

Д-р Росен Димитров от Българския клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването подчерта, че стратегията може да бъде допълнена с изработената от тях рамка за стратегия за дигитална трансформация. „Ние имаме опит, хора, с които да работим и документи, на които да стъпим“, уточни той.

От страна на ARPHarm Деян Денев допълни, че подкрепят предложението, но настояват освен с министъра на здравеопазването да се обсъди и с министъра на информационните технологии, за да е ясно кой носи отговорността.

В срещата участваха Кармен Раал, съветник по дигитална трансформация в е-Естония и Пека Кахри, технически сътрудник към Университетска болница в Хелзинки, които представиха своя опит в областта на дигиталното здравеопазване.  

„Разходите за дигиталните решения растат, вече е време да се мине отвъд пилотните проекти и да има интердисциплинарен подход към различните болести. Дигиталните решения изискват инвестиции в софтуер, инфраструктура, лицензи, обучение на персонал, образование на потребителите и в същото време има обещания за намаляване на оперативните разходи. Всичко опира до инвестициите. В Хелзинки имаме програма, която наричаме „Село на здравето“, чиято цел е да решим проблема как без да се увеличат разходите, да се дигитализира общността. Това не е дигитална система, а е дигитална трансформация. Много от дейностите пък трябва да бъдат делегирани от самите клиники иначе трансформацията на съществуващите процеси няма да се случат. Така че модулите трябва да бъдат стандартизирани“, каза Кахри.

По думите му някои дейности не могат да бъдат напълно дигитализирани като операцията на херния, но други, свързани с нея, могат. „По-сложно е с грижата за хронични заболявания като паркинсон или диализа у дома. 80% от дейностите обаче са сходни – инструменти за самонаблюдения, предписание за лична грижа, записване на час за преглед“, каза още Кахри.

Той допълни, че системата на Университетската болница е част от една екосистема с други болници. „Системата за здравеопазване във Финландия е на общинско ниво. Държавата осигурява централизирания портал и дава формални насоки, но общините са отговорни за това как да изглеждат здравните услуги и инфраструктурата. Изисква се стратегическа ангажираност на ръководството на болниците, нужно е междусекторно сътрудничество. Клиничното ръководство, болничното ръководство – те трябва да бъдат в основата на дигиталната трансформация“, подчерта Пека Кахри.

Кармен Раал заяви, че когато са започвали в Естония, не са имали никакви изградени системи и това е била тяхното предимство. „Заимствахме идеята от Финландия, но направихме задължителни електронните лични карти за всички, защото е прекалено скъпо системата да бъде изградена само за определени групи хора. Публично-частното партньорство се оказа изключително ефективно. Опитваме да сме колкото се може по-отворени, за да направим живота си по-удобен“, каза Раал.
„Изтичане на информация винаги може да се случи, но това, което правим е да сме много прозрачни. Имаме проследяване на данните, мога да видя дали лекар е гледал информацията за мен, дали някой друг е достъпвал до нея. Отчитат се и човешките грешки“, допълни тя. 

750×422
750×422

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

728×90 – bottom