До 20% от случаите на язвен колит се бъркат с хемороиди

До 20% от случаите на язвен колит се бъркат с хемороиди
468×60 – top

Брой 7/2016

Проф. д-р Зоя Спасова
Клиника по гастроентерология, Университетска болница „Св. Иван Рилски“;

Хроничните възпаления на червата не могат да се излекуват, но се контролират с адекватна терапия

От края на 1950 до 2016 г. пет пъти са се увеличили европейците, които страдат от хронични възпалителни чревни заболявания. Честотата на болестта на Крон е 50 човека на 100 000 души, а на язвения колит е 160 на 100 000 души. В България статистиката е приблизително същата. По данни на Националния център по обществено здраве и анализи хоспитализираните с болестта на Крон и с язвен колит през 2012 г. са 2363, а през 2013 г. – 2700 пациенти. По данни на НЗОК броят на лекуваните през 2014 г. с болест на Крон е 1100 души, а с язвен колит – 2515.

Какво представляват болестта на Крон и язвеният колит?

Това са сериозни страдания. Диария със слуз и кръв най-често води пациента при лекаря. Болестта на Крон и язвеният колит се смятат за имуномодулирани болести, които се отключват от комплекс фактори – от средата на живот, от вируси и бактерии, но при генетично предразположени хора. При тях имунната система реагира в началото с изразено възпаление на червата, след което имунитетът пада и това възпаление продължава, за да доведе до тежки последици.
Възпалението на чревната лигавица може да се отключи от неадекватно хранене в заведения, където, за да получим сандвича си само след минута, продуктите са предварително обработени, което означава използване на много консерванти.
Вирусите и бактериите също могат да послужат за пусков механизъм на болестта. Но е погрешно да държим децата си в стерилна среда, в която не могат да се срещнат с дразнители на имунната система. Стресът не участва в отключването на болестта, но е фактор, който поддържа възпалението.

С какви заболявания може да се обърка диагнозата?

Язвеният колит като първа изява се бърка с кървящи хемороиди – това се случва при 10 до 20% от пациентите. Ако пациентът е над 60 г. и е забравил за пристъп в по-млада възраст, болестта може да се сбърка с химичен колит (получава се след прилагане на клизми). След това се бърка с всякакви бактериални инфекции с проява диария. Кръвениста диария може да има и при рак на дебелото черво, и при дивелтикули по червата.
Обикновено общопрактикуващият лекар дава лекарства за болките в корема и приключва на ниво амбулаторен преглед, но проблемът остава.
При болестта на Крон диагностиката е по-сложна, защото дълго време може да има само болка в корема. Имали сме пациент, обикалял година лекарите само с оплакване, че го боли в дясната коремна половина. Жените пък попадат в гинекологичните кабинети, заради болка в яйчниците. Гинекологът вижда киста, на операционната маса се маха единия яйчник и по време на операцията се вика хирург за десностранна хемиколектомия. Това се случва с около 10% от болните. Защото болестта, която най-често е локализирана в терминалния илиум и в цекума, възпалява и десния яйчник по съседство. След като махне десния яйчник гинекологът вижда една голяма туморна формация, която също трябва да отреже. Други от пациентите с болест на Крон лягат по спешност за операция, заради перфорация на цялата тази туморна формация. Или пък постъпват за стеснение на червата, което води до болки и повръщане. Така при самата операция може да се поставя и диагнозата.

В каква възраст започват тези заболявания?

Болест на Крон и язвен колит може да започнат в детска възраст и да доведат до изоставане в ръста, до неадекватно развитие, проблеми с храненето.
Това са трудно контролиращи се заболявания, които поразяват основно млади хора в активна възраст. Така, вместо да стигнат върха на кариерата си, те се превръщат в страдалци. Пациентите са принудени да се срещат често с личен лекар, с гастроентеролог и често да пребивават в болница, за да се контролират заболяванията им. В един момент нашите пациенти стават наши приятели, влизат в личния ни кръг, защото това е единственият начин да контролираме адекватно тяхната болест. Добре е, че в нашата малка страна с почти 7,5 милиона население разполагаме с центрове с обучени гастроентеролози, които перфектно диагностицират тези болни и назначават адекватната терапия.
Само в София имаме шест центъра за диагностика и контрол на хроничните възпалителни чревни заболявания, а общо за страната са осем. Ние, гастроентеролозите, обменяме информация помежду си за болните, имаме диалог и между нас няма конкуренция. Освен това, пациент, който е избрал даден център, е свободен да отиде за съвет при гастроентеролог в друг център, без това да наруши добрата терапевтична практика.

Кое е по-тежкото от двете заболявания?

И двете са изключително тежки, и двете са инвалидизиращи, нарушават възможността на младите хората да създават контакти, променят им социалната позиция. Част от болните губят работните си места, когато имат постоянно активна и лошо контролирана болест. Но ако са добре лекувани, тези хора може да станат родители, да не губят връзките си, семействата си, работата си, да имат своето място в обществото.

Каква е терапията на тези заболявания?

На практика това са нелечими заболявания, но са контролируеми. В България имаме всички условия за диагностика и за адекватна терапия, включително най-висшата – биологичната терапия, според стандартите на Европейската асоциация за язвен колит и болест на Крон. Грижата за тези болни е комплексна и се осъществява от екип специалисти. Включва задължително гастроентеролог, нерядко хирург, понякога и гинеколог. В хода на заболяването може да възникнат проблеми с много други органи и системи – например стави и кожа, което още повече травматизира нашите болни. Тогава ревматологът и дерматологът стават част от общия екип. Специалистите по вътрешна медицина трябва да работим заедно.
В съвременната грижа за тези болни влиза също диетолог и психолог, но у нас те липсват в екипа. Пациентите ни имат различни типове хранителна непоносимост. В пациентската общност се използват безглутенната диета и строгата веганска диета. Отстраняването само на проблемната храна обаче не води до контрол на заболяването. Това е само част от многослойната и многоетапна терапия. Започваме с базисна терапия с различни медикаменти под формата на таблетки, на свещички, на клизми. Варираме с дозировката, правим допълване с кортикостероиди. Третата стъпка е включване на имуносупресията, а най-високо на пирамидата стои биологичната терапия.

750×422
750×422

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

728×90 – bottom