Брой 6/2000
Доц. А. Хубенова
Гъбните отравяния са хранителни отравяния от небактериален произход. Настъпват след консумация на диворастящи гъби, съдържащи разнообразни по химичен състав токсични вещества. Латентният период (времето от консумацията до първите клинични признаци на отравяне) и уврежданията, които гъбните токсини предизвикват, определят двете основни групи отравяния:
♦ с дълъг латентен период и
♦ с кратък латентен период.
ФАЛОИДНО гъбно отравяне
– с най-голямо значение за клиничната токсикология от отравянията с дълъг латентен период. Причинява се от групата фалоидни гъби зелената, бялата и жълтата мухоморка (Amanita phalloides, A. verna и A. virosa), които по ботанически белези, местонаходища и сезонност наподобяват ядливите и с добри вкусови качества неотровни гъби ливадна и полска печурка. Токсичното им действие се определи от две групи токсини аманитотоксини и фалотоксини, които проявяват избирателна токсичност спрямо черния дроб и бързо довеждат до т. нар. химическа хепатектомия, поради острата чернодробна некроза. Тежко протичане на отравянето и висок леталитет.
Латентен период от 8 до 48 часа след гъбната консумация, протичащ безсимптомно!
Клинична картина.
Два основни синдрома: гастроинтестинален
– с гадене, повръщане без облекчаване на стомашната тежест, диария с холериформени изпражнения, които явления придобиват хеморагичен характер към третий ден от отравянето; хепатален с болка в чернодробната област, хепатомегалия, иктер, хепатален дъх от устата, замъгленост на съзнанието, лабораторни показатели за остра чернодробна некроза; висок серумен билирубин за сметка на директната фракция, високи трансаминази, лактатдехидрогеназа (ЛДХ) с четирицифрени стойности, хипопротеинемия, нарушен хемостазен баланс с протромбиново време до 0%, повишение на лактат, пируват, урея и креатинин. Метаболитна ацидоза, дехидратация и диселектролитемия.
Хепатална кома.
Възстановителен стадий.
Ако болният преживее отравянето, този период е продължителен и завършва с хронично чернодробно увреждане.
Поведение: стомашна промивка с разтвор на медицински въглен, независимо от времето на гъбната консумация и началото на отравянето, висока очистителна клизма (по възможност с разтвор на медицински въглен), адсорган през устата 3-4 пъти по 1-2 кафени лъжички, стабилизиране на нарушена хемодинамика, инфузионна реанимация за корекция на дехидратацията и диселектролитемията и текущите загуби, алкални разтвори, форсирана диуреза, хемоперфузия и частично обменно кръвопреливане след нея, плазмафереза като метод на избор за детоксична депурация на хуморална среда.
Антидот пеницилин до 3-ия ден от началото на отравянето в доза 24-48 млнЕ/24 часа i.v., силибинин (легалон) i.v. или перорално, органопротективно лечение с глюкокортикостероиди, ензимни препарати, витамини от група В, високи дози вит. С (до 2000 тд), тиоктова (липоева) киселина, оротова киселина или ороцетам (комбиниран препарат), заместително-коригираща терапия с аминокиселинни разтвори, плазма, фактори на съсирване, прясна едногрупова кръв, тромбоцитна маса и др. Хипербарна оксигенотерапия във възстановителния стадий.
