Защитната система на организма срещу свободните радикали

Брой 6/2002

Д-р Жасмина Ангелова

Кислородът е най-важният фактор за поддържане живота на човека, но той може и да навреди на човешкия организъм. Кисло­родни фрагменти и други свободни радикали влияят деструктивно върху тъканите и предизвикват редица заболявания.

Човешкият организъм притежава комплексна за­щитна антионсидантна система от ензими, ви­тамини, микроелементи и други биологичноактивни вещества, които се синтезират от клетките му или се набавят чрез храната. Антиоксидантите възпрепятстват образуването на сбободни радикали, или ги свързват и неутрализират.

Много микроелементи като селен, мед, манган, цинк, се смятат за антиоксиданти, тъй като влизат в състава на редица окислителни ензими. Тези ензими предпазват организма от увреждане чрез включване и използване на свободните ради­кали в основни биохимични реакции, при което те се променят в по-малко вредни за организма субс­танции. Антиоксидантните ензими не се синтезират или са неефективни при недостатъчно ко­личество или липса на съответните микроеле­менти. Например, селенът е необходим за синтезата на ензима глутатионпероксидаза, който предпазва еритроцитите и клетъчните мембра­ни от вредното въздействие на свободните ради­кали. Мед и манган са важни компоненти на ензи­ма супероксиддисмутаза, който оказва протективно антиоксидантно действие както върху клетъчните мембрани, така и по отношение на вътреклетъчното съдържимо.

Други хранителни съставки (нутриенти), като например витамините С, Е и (3-каротинът, функционират като антиоксиданти, независимо от действието на ензимите.

Витамин С участва в клетъчния метаболизъм като преносител на водород при окислително-редукционните процеси. Активира ензима аконитаза в цикъла на Кребс, потиска окислението на ад­реналина.

Витамин Е притежава значителна антиоксидантна активност и „предпазва“ редица хормони, клетъчни ензими, липиди, както и други витами­ни, от т. нар. „окислително разрушаване“. Антиоксидантната му активност се проявява и по отно­шение на простагландиновата синтеза. Участва в процесите на клетъчно фосфорилиране, пречи на разрушаващото действие на молекулния кис­лород, способен е по неензимен път „да атакува“ двойните връзки на полиненаситените мастни киселини, влизащи в състава на тъканните липи­ди.

Р-каротинът предпазва липидния слой на кле­тъчните мембрани от въздействието на свобод­ните радикали.

Функционално, отделните антиоксиданти могат да се допълват взаимно и да потенцират своите защитни (антиоксидантни) ефекти.

Човек не може „да избяга“ от въздействието на свободните радикали, но за щастие природата е осигурила „антидот“ хранителни съставки (нутриенти) с антиоксидантно действие.