Към съдържанието
  • За нас
  • За реклама
  • За автори
  • Етични норми
  • Контакти
  • Политика GDPR
    Количка 0
    Facebook
    GPNews
    • Начало
    • ИзданияРазширяване
      • 2025
      • 2020 – 2024Разширяване
        • 2024
        • 2023
        • 2022
        • 2021
        • 2020
      • 2015 – 2019Разширяване
        • 2019
        • 2018
        • 2017
        • 2016
        • 2015
      • 2010 – 2014Разширяване
        • 2014
        • 2013
        • 2012
        • 2011
        • 2010
      • 2005 – 2009Разширяване
        • 2009
        • 2008
        • 2007
        • 2006
        • 2005
      • 2000 – 2004Разширяване
        • 2004
        • 2003
        • 2002
        • 2001
        • 2000
    • СъбитияРазширяване
      • Предстоящи събития
      • Конгресен календар
    • Новини
    • СтатииРазширяване
      • АГ и неонатология
      • Алергология
      • В света на вирусите
      • Гастроентерология
      • Дерматология и козметика
      • Ендокринология
      • Кардиология
      • Неврология и психиатрия
      • Онкология
      • Офталмология
      • Педиатрия
      • Ревматология и ставни заболявания
      • Тест по клиничен случай
      • УНГ и белодробни болести
      • Урология и нефрология
      • Хранене, диететика, метаболизъм
      • Нашето интервю
      • Природата учи
      • Историята учи
      • Други
    • Абонамент
    Количка 0
    Facebook

      GPNews
      ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
      • Частните болници отново ще провеждат обществени поръчки за лекарства по НЗОК
      • Близо 100 млн. лв. е заплатила НЗОК за скъпоструващи лекарства за деца през 2024 г.
      • На първо четене: Частните болници да провеждат обществени поръчки за лекарства
      • Според анализ на БАПЗГ: Два пъти по-малко от необходимото са медсестрите в болниците ни
      • Ваксина срещу херпес зостер намалява риска от сърдечни заболявания с 8 години
      В къщи / Други / Нобеловата награда по медицина за 2020 бе присъдена за откриването на Хепатитния С вирус

      Нобеловата награда по медицина за 2020 бе присъдена за откриването на Хепатитния С вирус

      отGP News публикувано на 04.01.202112.12.2022 Други
      Нобеловата награда

      Брой 12/2020

      Проф. д-р Х. Одисеев, д.м.н.

      Нобеловата награда бе присъдена на Харви Алтър , Майкъл Хоутън и Чарлс Райе эа откриването на хепатитния С вирус (HCV). Това откритие е най-високото постижение в многовековното проучване на вируса. Техният принос
      ще опишем в текста.

      Upper dyspeptic syndrome ad

      Обща характеристика на хепатитите

      Понятието хепатит е съчетание от гръцките думи черен дроб и въ3паление. Първото описание датира прибли3ително 400 г. преди н.е и се приписва на гръцкия лекар Хипократ. Той пише: “ Жлъчката, съдържаща се в черния дроб е пълна с храчки и кръв и често изригва. След изригването пациента скача, ядосва се , говори глупости и лае като куче.“(Вероятно от болки. ав.)

      Основните признаци на хепатита са пожълтяване на кожата и еклерите, стомашни разстройства: лош апетит, повръщане и отпадналост. Болшинството от заболелите оздравяват, но в зависимост от вируса причинител, някой болни развиват хронична
      форма, с лоши последици: цироза и рак. Следва да се отбележи,че съществуват и безсимптомни форми, но и те развиват хронични хепатити и усложнения.

      Факторите засягащи функцията на черния дроб са много:
      метаболитни, исхемични автоимунни, генетични, токсични, злоупотреба с алкохол, инфекциозни агенти. С развитието на
      медицината е доказано, че първо място заемат последните. Това се потвърждава с предаването на заразата от лице на лице, груповото появяване и след кръвопреливания. Впоследствие, се възприе становището че основните причини са вирусите. И започват усилени проучвания за потвърждаването му. С развитието на вирусологията, снабдяването с модерна апаратура и създаването на молекулярно­ биологични методи, в продължение на няколко десетилетия започват да се откриват, един след друг, вируси причиняващи заболявания на черния дроб. И накрая се стигна до откриването на 5 вида вируси. Следва да отбележим, няколко факта.
      1. По тяхната морфология всички се различават помежду си и принадлежат към различни семейства, но поради увреждането на черния дроб, носят общото име хепатитни вируси.
      2. Развиват жълтеница с различен интензитет и продължителност.
      3. При всички има и безсимптомни форми.
      4. Степента на увреждането на черния дроб е различна за отделните видове.
      6. Различни са и последиците, едни оздравяват напълно, други развиват хронични хепатити, цирози и рак.

      Хронология на вирусните хепатити

      Хепатит А вирус (HAV)
      Хепатит А вирус е открит първи. Идентифициран пре3 1973 г. Принадлежи към семейство пикорна вируси. Геномът му е РНК. Големината му е около 30 nm. Разпространен е широко. Описани са епидемии още от древността, с милиони заболели. 3аразяването е фекално-орално, с консумиране на замърсени с него хранителни. Получена е убита ваксина, която дава висок и траен имунитет.

      Хепатит Е вирус (HEV)
      Макар че е открит последен, преэ 1980 г., представяме го предварително, след хепатитния А вирус, защото характеристиката му е подобна на него. С еднаква форма и големина геном (РНК), но с различна генетична структура, поради което е прибавен към семейство хепевируси. Разпространен е и сред животинския свят. Заразяването е също фекално-орално. Причинява епидемии главно в страните на Южна Африка и Южна Азия.
      Големи епидемии се развиват при наводнения. В Северното полукълбо вирусът е вносен, без развитие на епидемии. Клиничната картина е също подобна на хепатит А без последици за черния дроб, с изключението, че протича тежко при бременните, със смъртност до 300/0, факт необясним до сега. В процес е създаване на убита ваксина.

      Хепатит Б вирус (HBV)
      Хепатит Б вирус принадлежи към семейството Хепадна вируси.
      Геномът му е ДНК. Характерното за него е високата му стабилност. На 30° С се запазва до 6 месеца. Познат е от древността, но едва в края на 19-ия век е идентифициран и е документирано предаването от човек на човек чрез преливане на кръв от заразен. В последствие е доказано, че заразени бременни инфектират децата си по време на раждане. В миналото е бил широко разпространен. Например през 2015 г., 257 милиона жители на планетата са живели с хроничен хепатит Б. Източник на вируса е само човека. Заболяването има дълъг инкубационен период, до 3 месеца. Развива остра инфекции, но има и безсимптомни форми. И двата вида могат да премина в хронична форма с опасности за развитие на цирози и рак.

      Преэ 1967 г Барух Блумберг, от Националния Институт за здравето, САЩ, съобщава че открива в кръвта на австралиец с хроничен хепатит, обвивки на вируси и ги нарича „Австралийски антиген“. След това ги открива и в кръвта на един от лаборантите си , заболял от жълтеница, а в последствие и на заболели лица след преливането им на кръв. Счита, че са обвивки на вирус, причиняващ хепатит. Препоръчва отстраняването на донори, чийто кръв съдържа антигена. Разработва имунни и генетични тестове за получаване от тях на ваксина срещу хепатит В, заради която получава Нобелов награда в 1976 г. От 1982 г е създадена плазмена ваксина. Настоящите ваксини са рекомбинантни. Ваксината е внедрена в имунизационните календари с трикратно приложение : Първата непосредствено след раждането или до 24-ия час, втората на 1-ия месец, третата на 6-ия. Това доведе до рязко намаление на болестта. Що се касае за трансфузионните форми след операции, въпреки щателния контрол на прилаганата кръв, ги намали едва в 20 %. Това дава основание на изследователите да предполагат, че съществува и друг вирус, който се предава чрез кръвопреливане. Затова търсенето на предполагаемия втори вирус продължават с упорита настойчивост.

      Хепатит Д Вирус (HDV)

      Ще го изнесем след хепатит Б, понеже е тясно свързан с него.
      Характерното эа него е, че е дефектен, непълноценен. Не може да създава собствено поколение размножава се само в присъствие на хепатит В. Сам не създава заболяване, а само когато в организма има хепатит Б вирус.
      Хепатит не А – не Б вирус (HNANBV} Като млад лекар Харви Алтър работи в лабораторията на Блумберг и допринася за откриването на австралийския антиген. След това се премества в Кръвната Банка в Националния институт за здравето, разкрива лаборатория и продължава изследвания върху трансфузионните хепатити. Колективът, който ръководи, потвърждава че приливането на кръв, чиста от хепатит Б, намалява появата на хепатит само в 200/0 от оперираните. значи останалите 80 % хепатити не са свързани с хепатит Б. И още един факт: появата на заболяването от хепатит Б вирус има дълъг инкубационен период, а хепатит не- А и не Б кратък и протича с много по-лека клиника. Един от пациентите на Алтър развива лека форма на хепатит с кратък инкубационен период, а по късно развива хепатит Б с дълъг инкубационен период. Той заключва, че за причинител след кръвно прелиания хепатит освен Б има и друг вирус. След откриването и идентифицирането на хепатит А вируса, съмнението, че той може да бъде втория вирус, отпада. През 1975 Алтър съобщава, че е изолирал от кръвта на болни, развили след­ оперативен хепатит, огромен брой вируси, които не са А, не са и Б. Допълнителните проучвания дават основание да предположи, че неизвестния вирус причиняващ 80 % от кръвно преливните хепатити е втория вирус. Оказва се, че този вирус понякога дава и безсимптомни инфекции.

      При липсата на тестове эа доказване на не А- не В, той става опасен за здравните работници по кръвопреливането, пациентите получаващи кръв и за интравенозните наркомани. Още повече, че голям процент от заразените не показват клинични симптоми. В края на 70-те години колективът на Алтър успя да докаже, че заразяването на шимпанзета с този вирус предизвиква хепатити. Експериментирайки с тях, той доказаха също, че предполагаемият вирус не А – не Б съдържа липиди, съставка, притежавана от всички вируси с повърхностни обвивки. Определя и неговата големина, с диаметър от 3О до 60 nm. И го кръщава НЕ А – НЕ Б (NANB} вирус.

      Изолиране на Хепатит С Вирус (HCV}

      Въпреки този напредък, идентичността на вируса NANBV остана отчайващо неясна. В продължение на 10 години, изследванията с използване на всички традиционни методи не доведоха до резултат. Майкъл Хоутън, работещ в Широн Корпорацион, успя да хвърли светлина върху вируса в 1982 година, изполэвайки молекулярен подход, базиран на скрининг на сбирка от РНК фрагменти, изолирани от заразени шимпанзета. Първоначал­ните скрининги идентифицирали само генетичен материал от гостоприемника. Опитите за обогатяване на вирусните последователности на РНК, които също са открити в инфектиран контролен черен дроб, също са били неуспешни. Хоутън решава да изпробва нов имунен скрининг. Изолирани РНК от плазми на заразени с не А-не Б хепатит, са прехвърлени в бактерии, иэползвайки специална високоактивна ламбда бактериофажна
      система. След това търси експресия на вирусни антигени, като неизвестния вирус. Скринмигът на един милион бактериални
      колонии, с иэполэване на тоэи подход довежда до идентифициране на една колония от нуклеотиди, която не съдържа последователности от РНК на шимпанзе и човек. Това бе вирусния сигнал който се търсеше. Последователността на тази колония се намира на 3′ край на нуклеиновата верига, наречен клон 5-1-1, която хибридизира (клонира) огромен брой РНК , с около 10 ООО нуклеотида, които нямат прилика с РНК на нито един познат вирус. От своя страна всяка РНК копира протеини. Това показва, че вирусът има положителна ( +) РНК. Това поэволи класифицирането на вируса и бе наречен хепатит Ц вирус (HCV) като нов член на семейство Flaviгide. Последващите проучваня показват, че новата последователност кодира протеин, който реагира със серуми от заразени с не А -не Б вирус шимпанзета, но не и със серуми на заразени с HAV и HBV. След идентифициране на вируса, екипът на Хоутън бързо разработи имуноанализ за откриване на специфични на HCV антитела и показа наличието на такива в донор на кръв, предал болестта на десет различни пациенти и при пациенти заразени от не А – не Б от Италия, Япония и САЩ. Тези открития доказха, че NANBV и HCV са един и същ вирус.

      Последно доказателство

      Алтър и Хоутън установиха връзката между NANBV и HCV инфекция.
      Това обаче не представлява окончателно доказателство за причинна-следствена връзка, тъй като предаването на болестта чрез инфектирана кръв не може да изключи участието на други съществени фактори. Необходимо е да се изолира вирус способен да възпроизведе клиничните симптоми на заболяването, включително и хроничното увреждане на черния дроб и продължително присъствие на инфекциозен вирус в кръвта на заразения приемник. Първа стъпка към постигане на тази цел беше направена, когато колективът, под ръководството на Чарлс Райе, работещ във Вашингтонския университет Сейнт Луис, идентифицира кодиращ регион в 3′ края на РНК на HCV, за който предполага, че може да играе важна роля в размножението на вируса. Райе конструира изкуствен РНК геном, в които включва 3′ регион и ги инжектира в черния дроб на шимпазета и започна да търси доказателства за размножение на HCV, но не откри ново произведени вируси в кръвта им. След това направи следващата решителна стъпка. знаейки, че при размножението на РНК вирусите се явяват много често грешки и че много вирусни последователности носят неактивни мутации, той създава набор от голям брой вирусни последователности изкуствени РНК гени, които нямат свойство да мутират и включва в тях изкуствен 3′ регион, за да изключи потенциалните неактивни мутации на региона (изкуствените гени не мутират). Той инжектира инженерните РНК в черния дроб на шимпанзетата и този път експеримента се оказа успешен. Установена е продуктивна инфекция: животните развиват клинични признаци на хепатит и е открит инфекциозен вирус в кръвта им в продължение на няколко месеца. Скоро след това опита бе потвърден и от други колективи. С тези опити Райе представи убедителни доказателства, че HCV може да причини хепатит, да продължи дълго време в черния дроб и да стимулира специфичен отговор на антитела, ефективни лекарства срещу него, които осигуриха напълно излекуване на болни, заразени от него.

      Заслугите на тримата нобелисти

      Откриването на хепатитния С вирус е резултат на дългогодишни изследвания , извършвани в тясно сътрудничество между колективите на тримата Нобелисти. Техните резултати са фундаментално постижение в борбата срещу вирусните заболявания. Благодарение на тяхното дело, сега медицината разполага с високочувствителни тестове за откриване на HCV, които на практика елиминираха хепатит С вирусната инфекция, предизвиквана чрез кръвопреливане, в много райони на света. А
      новите лекарства осигуряват пълно излекуване на болните.
      За втори път в човешката история се появи въэможността да се предвиди в бъдеще, таэи вирусна инфекция да бъде елиминирана, подобно елиминирането на вариолата.

      София, 16.11.2020 г.

      КупиАбонамент

      OCOLUT BANNER
      LIPIBOR BANNER
      OCOLUT BANNER
      LIPIBOR BANNER

      Навигация

      Предишна Предишна
      Имунопрофилактика с лиофилизирани бактериални лизати
      СледващаПродължаване
      До какво води стресът?
      Търсене
      Имунобор стик сашета
      Lekzema Banner
      Psoralek Banner
      GinGira Banner
      hemorid
      fb like

      За нас

      Списание GPNews
      Връстник на GP практиката у нас
      Единственото специализирано издание за общопрактикуващи лекари
      12 месечни книжки на жизненоважни за практиката ви теми

      Меню

      • Начало
      • За нас
      • Контакти

      Информация

      • За автори
      • Етични норми
      • За реклама

      Copyright © 2025 GPNews. Всички права запазени.

      Уеб дизайн и SEO от Трибест

      • ПОЛИТИКА GDPR
      Плъзгане нагоре
      • Начало
      • Издания
        • 2025
        • 2020 – 2024
          • 2024
          • 2023
          • 2022
          • 2021
          • 2020
        • 2015 – 2019
          • 2019
          • 2018
          • 2017
          • 2016
          • 2015
        • 2010 – 2014
          • 2014
          • 2013
          • 2012
          • 2011
          • 2010
        • 2005 – 2009
          • 2009
          • 2008
          • 2007
          • 2006
          • 2005
        • 2000 – 2004
          • 2004
          • 2003
          • 2002
          • 2001
          • 2000
      • Събития
        • Предстоящи събития
        • Конгресен календар
      • Новини
      • Статии
        • АГ и неонатология
        • Алергология
        • В света на вирусите
        • Гастроентерология
        • Дерматология и козметика
        • Ендокринология
        • Кардиология
        • Неврология и психиатрия
        • Онкология
        • Офталмология
        • Педиатрия
        • Ревматология и ставни заболявания
        • Тест по клиничен случай
        • УНГ и белодробни болести
        • Урология и нефрология
        • Хранене, диететика, метаболизъм
        • Нашето интервю
        • Природата учи
        • Историята учи
        • Други
      • Абонамент
      • За нас
      • За реклама
      • За автори
      • Етични норми
      • Контакти
      • Политика GDPR
      Търсене