Толерантност към барбитурати

Брой 9/2000

Доц. д-р Анета Хубенова
Секция по клинична токсикология МБАЛСМ „Пирогов“, София, Национален консултант по токсикология

Острите отравяния с барбитурати продължа­ват да представляват интерес въпреки многобройните проучвания за тях в многостранен ас­пект. Такова едно проучване, извършено в Токсико­логичния център в София, за период от Юг. вър­ху 640 възрастни болни, представя клиниколабораторен паралел в зависимост от кръвната барбитурова концентрация и изяснеността на кли­ничната картина.

Интерес представлява VI група болни тези с по­вишена барбитурова толерантност. Целенасочено­то ни наблюдение върху 14 от тях установи:

1. Нееднократно постъпване за остро отравяне с барбитурати.
2. Редовен прием при част от тях на барбитуров препарат за лечение на епилептична болест.
3. Продължително използване на сънотворни средс­тва от барбитуровия ред в терапевтични дози.
4. Липса на корелация между високата барбитурова кръвна концентрация и изявеността на клиничната картина.
5. Сравнително бързо възстановяване на нарушено­то съзнание.
6. Поява на гърчове при възстановено съзнание ка­то израз на епилептичната болест /намалява терапевтичната барбитурова концентрация от лечени­ето на острото отравяне/.
7. Изписване от стационара в задоволително състо­яние при концентрации на барбитурат между 3-5 мг%.

Острото отравяне при групата болни с повишена толерантност към барбитурати поставя следните въпроси:
1. Трябва ли да се приема за достоверен резулта­тът от химикотоксикологичния анализ, показващ висока барбитурова концентрация в кръвта при лип­са на клинична картина, съответстваща на нея.
2. Трябва ли висока концентрация на барбитурат над 1 мг% да се приема като основна причина за коматозно състояние или да се търси съпътстващо или предхождащо заболяване, или да се касае за ком­бинирано остро отравяне.
3. Трябва ли при епилептично болни пациенти с ви­соки стойности на барбитурат в кръвта да се пред­приемат методи на екстракорпорално очистване и кога, и до кога до каква концентрация.
Отговорът на тези въпроси е в добре снетата анамнеза, динамичното клинико-лабораторно наблю­дение на болния и индивидуална оценка за всеки паци­ент при всеки случай на остро отравяне.

Пациентите с повишена барбитурова толерант­ност, в основата на която стоят особеностите в процесите на метаболизма на барбитуратите, съз­дава възможност за диагностични грешки.