Брой 9/2000
Проф. Тодор Патрашков
Уролог, ДЦ „Лечител“, София
Поведение на общопрактикуващия лекар
Усукването на семенната връв (торзио) на тестиса е заболяване, което е познато отдавна. Въпреки това в клиничната практика продължават да се допускат диагностични и лечебни грешки, някои от които с фатално последствие за тестиса.
Заболяването се среща предимно в детска възраст, но не се изключва възможността да се яви и по-късно. Причините за появата и развитието са най-често вродени аномалии на скротума и скроталното съдържимо (висока облитерация на processus vaginalis peritonei, несрастване на tunica vaginalis peritonei със задната страна на скротума, високо разположение на тестиса и епидидима, неправилна инсерция на влакната на т. cremaster за кордона и др.). Освен това значение имат още и внезапните контракции на мускулатулата и носенето на тесни панталони.
Клинически истинското торзио, при което кордонът се усуква повече от 180°, се проявява винаги с остра и внезапна болка в областта на скротума, която се разпространява към слабинния канал. Когато се прибави и възпалителен процес, тя се увеличава, а температурата се покачва до 38-39°С. При обективното изследване съответната скротална половина е подута, зачервена и болезнена. Тестисът и епидидимът са обхванати в една обща маса и не могат да се разграничават.
За разлика от истинското торзио, при субторзиото завъртването на кордона е помалко от 180°. Болката е по-слаба, без оток, възпаление и температура. И при двете форми в изправено положение тестисът се намира разположен по-високо, най-често в хоризонтално положение.
Резултатите от проучването на въпроса за навременното разпознаване и лечение на заболяването показват, че в началото диагнозата се поставя погрешно и болните се лекуват неправилно в около 50%, като болните се лекуват най-често за възпаление на тестиса и епидидима (орхиепидидимит).
От причините за поставянето на погрешна диагноза и провеждане на неправилно лечение най-голямо значение има обстоятелството, че в началото на заболяването малко се мисли, че може да се касае за торзио на тестиса. От друга страна, локалната находка със своя едемно-възпалителен характер и болезненост наподобява картината на епидидимит или орхиепидидимит.
Практически, когато един болен се яви на преглед и анамнестично съобщава, че заболяването е започнало остро и внезапно, при обективното изследване се установи подуване и по-високо разположение на съответната скротална половина, без да може да се отграничи епидидимът от тестиса, когато болката се увеличава при повдигане на тестиса (при епидидимит, орхиепидидимит тя намалява), на първо място трябва да се мисли за торзио. Когато диагнозата се постави до 6-7 час след началото на заболяването, болният трябва по спешност да се оперира.
Съдбата на торквирания тестис зависи от времето, което е изминало от момента на появата на торзиото до извършването на операцията. По правило тестикуларната тъкан възстановява своята функция и морфология до 5-8 часа след появата на заболяването. По-късно настъпва некроза и възможно абсцедиране или фиброзиране и атрофия на тестиса. Подобни промени, макар и в по-слаба форма и степен, се наблюдават и при рецидивиращо субторзио.
Най-лоша е прогнозата при болните с усукване над 360° и давност над 24 часа.
Добре е общопрактикуващият лекар да си припомни и да знае, че:
– Торзиото на тестиса е заболяване в детска и юношеската възраст, но не рядко и в по-напредналата.
– При по-голяма част от болните диагнозата в началото се поставя погрешно и се провежда неправилно лечение.
– Прогнозата на заболяването зависи от момента на операцията. Тя трябва да се направи до 5-6 часа след началото на заболяването, преди още да са настъпили необратими промени в паренхима на тестиса.
– При едностранно торзио или субторзио профилактично се налага едностранна или двустранна орхидопексия.
– Профилактичните прегледи и здравната просвета в предучилищната и училищна възраст имат голямо значение за ранното откриване на предразполагащите фактори и провеждането на навременно лечение.
– Дори само при съмнение за торзио семейният лекар следва незабавно да насочи пациента към болнично заведение за верифициране на диагнозата и съответното хирургично лечение.
