Работя като психоаналитик и диетолог – така получавам много по-добри резултати

Работя като психоаналитик и диетолог – така получавам много по-добри резултати
468×60 – top

Брой 8/2012

Д-р Енджи Касабие
диетолог

Д-р Касабие, бихте ли се представила на нашите читатели?

На 28 години съм. Завърших медицина в края на 2005 г. в Медицинския университет в София. Преди това учих в американското училище в София и усъвършенствах българския език в Института за чуждестранни студенти. Когато завърших медицина бяха спрели специализациите и нямаше как да кандидатствам, затова започнах да правя докторантура в САЩ. На следващата година отново не бяха отпуснали места за специализация и реших да вляза платено обучение, за да не губя повече време. Записах се в Медицинска академия, Катедра по хигиена и хранене, за специалност Хранене и диететика. Трябва да завърша тази година. Докторантурата върху хранене при групи деца приключих наскоро. Правя и втора докторантура в НСА – Хранене и възстановяване при ръгбисти. Би трябвало до края на годината да я завърша.
Била съм на много курсове – в САЩ, в Бейрут, в Египет. Преподавам в Медицинска академия в Катедра по хранене и диететика вече 4 години – на български и английски, на медици, стоматолози и фармацевти.

И бизнеса си успявате да развивате?

Повече от 3 години вече работя сама. И преди се занимавах – помагах на приятели и познати. Имаше ефект, хората започнаха да ме търсят и така станах известна.
В момента имам собствени клиники в България – в София, Варна и Пловдив. В Кипър и Дубай работя с колеги. Така беше и в Бейрут, но сега открих голяма собствена клиника там.

Какво правите, че добихте такъв бърз успех и преборихте доста големи авторитети?

Може би, слушам хората малко по-внимателно и повече гледам на нещата от психологична гледна точка. За мен психиката има голямо значение, не само при храненето, но във всеки от навиците ни в ежедневието. Както настройваме психиката, така реагира организма ни. Следователно, аз гледам първо да намеря причината, поради която някой човек е напълнял, или отслабнал. Това за мен е 50% от успеха. Щом разбера причината и успея да обясня на пациента какъв е проблема, почваме постепенно да работим, защото човек не може да промени навиците си изведнъж на 360 градуса. Всичко трябва да стане постепенно, хем да му действа добре на психиката и да няма допълнително стресиране на организма, хем да няма допълнително наваксване след това, да не се чувства човек като на диета. Може да се каже, че аз съм противник на диетите.

Работите и като психоаналитик?

Да, повече като психоаналитик, отколкото диетолог. Защото по този начин мога да получа много по-добри резултати.
Както знаем всички, животът става все по-напрегнат, качеството на храната – все по-лошо. Затова гледам да се храним с удоволствие, максимално да приемаме от всичко, което би ни помогнало поне малко за намаляване на този ежедневен стрес. За да може да няма допълнително нарушаване на храненето или реванширане след спиране на съответния режим.
Стресът за мен е на първо място, като причина за напълняването, на второ е психиката. Ако го няма стреса от други неща, той идва от самата ни психика, от самото ни лишение от храна и от спазването на много диети. Защото колкото повече диети спазваме, толкова ни е по-трудно да признаем какви храни хапваме. Гледаме да се лишаваме до крайност. И след това реваншираме. Лишаваме се 5 часа, тъпчем се като невидели 2 часа, и после казваме, че цял ден нищо не сме яли. Не само сме яли като за пет дни, но и организмът е стресиран и всичко, което е приел го складира. Затова по-добре да приемаме това, което ни харесва в умерени количества, колкото и да е вредно, отколкото да не го приемаме известно време и след това да го наваксаме с двойни количества. Защото то хем вече не е познато на организма и той много по-трудно го обработва, хем се страхува да не го сложим на същия режим наново и гледа да го складира до максимум.
Когато храната е непрекъснато разнообразна , организмът няма нужда да се адаптира. Не хапваме само плодове, само зеленчуци, или само месо – хапваме от всичко. Яде ни се дюнер, ядем дюнер, торта – ядем торта. Но не изяждаме цялата торта. Не изяждаме три порции макарони. Ядем умерено количество. И самото вкарване в режим, не в диета, ни кара да приемаме храна често. Следователно приемаме храната преди глада. А когато човек не е гладен, той никога не прекалява. Тогава порциите стават по-малки и организмът успява да ги обработи.

Как стигнахте до тези истини толкова млада? От къде почерпихте идеи – от Изток или от Запад?

Нали знаете Пинокио какво е. Аз съм от хората, които обичат да знаят всичко. Не мога да подмина нещо, независимо дали е от моята специалност или не, без да го разбера. Не ме е срам да кажа, че не разбирам. Не съм от хората, които влизат в книгата и не излизат. Опитвам да разбера нещата. Ако не разбирам нещо, и да го науча наизуст, никога няма да го предложа. Също, ако не обичам да правя нещо, никой не може да ме накара. Но ако нещо ме интересува, то обикновено интересува всички хора. Всички искаме да ядем всичко и всички искаме да отслабнем.
Поводът, който ме накара да разбера как да се намаляват количествата, беше една случка с приятелка, когато бях на 13-14 години. Похапвахме шоколад. Тя беше доста по-пълна от мен, взе едно парче шоколад и го изяде. Поканих я да вземе още едно парченце, но тя каза – не мога, стана ми сладко. Аз изядох останалото и можех още един да изям. Тогава си казах – щом някои хора получават удоволствие от едно парче, би трябвало и аз да го имам. Но как да го постигна. И реших да свиквам организма, да го адаптирам към съответните количества. Защото сладките, солените и лютите храни ни дават удоволствие, но те са като наркотик. Колкото повече приемаме от тях, толкова повече искаме. Следователно когато ядем, без значение каква е храната, ако примерно приемем едно парченце шоколад или цял, е едно и също. Разликата е къде да спрем. Преди ядях 3 шоколада. След втория започнах да пия по една голяма чаша вода. Водата измива устната кухина, „вкусния“ вкус изчезва и моментално спира да ни се яде шоколад. Освен, ако сложим пак едно парченце в устата. По този начин успяваме да ограничим количеството. Както аз успях да не ям толкова много шоколад, реших, че всичко може да се постигне по този начин. И започнах да правя опити. Всичко съм пробвала върху себе си. Не мога да предложа на някого нещо, ако самата аз не съм доволна от него и не съм видяла резултат. Щом аз получавам резултат от съответния режим, значи и някой по-пълен ще има, и който е колкото мен – също ще има.
Опитвала съм всякакви различни рецепти, храни , комбинации – колкото по-разнообразно се храним, толкова по-доволен е организмът, толкова по-малко складира.

Виждате ли някаква разлика в навиците на българите и други народности по отношение на храненето?

Напоследък в България навиците много се промениха. Преди 15 години рядко можеше да се срещне пълен човек, а в момента вече са много. Защото стресът се увеличи, хората вече имат много, много отговорности. Хубавата храна стана много по-малко и финансите станаха много по-малки. Не се храним редовно, максимално си стресираме организма, не се храним качествено и се натъпкваме с всякакъв вид храна вечер. Някои прекаляват с хляб, други с алкохол. Основната причина за напълняването е еднократното хранене.

При този бум на диетите в цял свят, как успявате да защитите тезата си „ не на диетите“?

Това пак е част от психиката. В момента, в който кажем диета, хората разбират глад. И казват- утре съм на диета, днес ще изям хладилника. Затова им казвам – няма диета, започвай от сега режим. Всъщност мразя думата диета. Диета не е нищо повече от начин на хранене, това е навик. Даже хората, които са с нарушен хранителен режим също пазят диета, само че друга. Някои хора ядат много малко и имат нарушена диета, други ядат много и също са с нарушена диета и хора, които ядат нормално са с нормална диета.
Аз много обичам работата си. Преди го правех за удоволствие, за приятели и познати. Мисля, че съм много добра в това, което правя. Винаги търся нещо ново. Естествено, както при всеки от колегите, и при мен, при един процент от хората, които идват, няма никакъв ефект. Но това са хора, които не искат да отслабнат и не искат да опитат. Мога да кажа, че успехът ми, с който съм много горда, е над 50%. Хората продължават да идват да ме видят и след приключване на терапията. И всяка година изглеждат по-добре. Аз успявам не само да им променя хранителния режим, карам ги да обичат себе си. Защото човек, като обича себе си, гледа да му дава максимално. Господ ни е подарил тялото да внимаваме и го обгрижваме. Тялото не ни е виновно, че е пълно, или слабо, стегнато или отпуснато. Ние сме тези, на които Господ е дал подарък и той вече е в нашите ръце. Или го правим хубав /защото няма грозно дете/ и продължава да става все по-хубав, или го разваляме и отпускаме. Аз се опитвам да накарам хората да се харесват така както са, когато идват при мен. За да могат да уважават това, което получават и все повече да се обичат. И да вярват, че те настина могат да направят чудеса. Няма грозен човек, всеки от нас има някаква красота – скрита или не. Въпросът е да се намери тази красота и да се изрази.

Следите ли здравословното състояние на пациентите и промените при сваляне на килограми?

Със затлъстяването се увеличават рисковите фактори за сърдечно- съдови заболявания, холестерол, триглицерид, захар, появяват се проблеми с костната система, ставите, кръста.
За всеки пациент, който идва при мен, трябва да знам статуса му като цяло, за да мога да се съобразя с това. Независимо, че имат висока захар, понякога им давам захари да приемат. Защото ако човек е с наднормено тегло /естествено, ако няма фамилна обремененост/ проблемът идва най-вече от килограмите. Когато качваме теглото, ние увеличаваме рисковете.
Следя състоянието им, естествено. Имах, например, пациентка с желязодефицитна анемия, която успях да излекувам без никакви допълнителни хапчета. Не ядеше месо, накарах я да яде, в минимални количества. И в момента хем изглежда добре, хем няма здравословни проблеми.
Мога да кажа, че 40% от хората са с високо кръвно. Повечето от тях го нормализират и спират лекарствата. Сред примерите са и известни личности. И Стефан Данаилов си оправи кръвното и много други. Най-много пациенти съм получила от кардиоложката на г-н Данаилов, защото след като той си стабилизира здравето, много нейни пациенти поискаха да дойдат при мен.

Други колеги пращат ли хора при Вас?

Аз нямам връзка с тях, но доста хора ми споделят – лекарката ми каза, че вие сте помогнали на нейн пациент. Имам лекари, които са при мен на режим и като получат добри резултати, също насочват техни пациенти.
Доста от пациентите ми са лекари с наднормено тегло, или повече килограми, отколкото са нужни.

Вие правите порциите на тези, които искат. Имате ли случаи те да си похапват нещо допълнително и какво правите тогава?

Има много. Аз го разбирам винаги, но не съм против, че са похапнали умерено. Защото никой не спазва диетата на 100%, винаги има 20% с грешки – похапване, малко шоколад. Въпросът е когато вече прекаляват, защото има и такива хора. Така, че когато е в умереност не ми пречи.
Има хора, които са доволни да свалят и 2 кг. на месец, но искат допълнително да хапват и постепенно да свикват. Така са доволни и на мен не ми пречи. Има хора, които спазват нещата на 100% и свалят много. Като казвам много – в зависимост от това колко килограма са. Може да се сваля нормално между 0.5 до 2 кг на седмица. Това са горе-долу максимума килограми мазнини, които могат да бъдат свалени. Всичко над това вече не е мазнина. Не бива да се правят екстремни диети, защото особено когато са под стрес, първото нещо, което свалят са мускулната маса и водата. Най-накрая мазнини минимално количество. Мускулната маса не се възстановява, наваксва се с мазнина. Затова връщаме същите килограми, но в по-голям размер, защото мазнината е обемна.

Карате ли ги да спортуват?

Движението е важно не само за отслабването, а за здравето въобще. Но не мога да накарам някой, който цял живот не е спортувал, да почне да тренира. При младите винаги се опитвам, защото по този начин те запазват младостта по-дълго време и имат много повече енергия. За мен не е важно този човек да отслабва, а да изглежда добре. Когато отслабва и изглежда болен не е хубаво. Трябва да изглежда добре, да се чувства добре, да има сила, всичко е свързано. Трябва да му запазим кожата, не може да яде само протеини, трябват и въглехидрати за мозъка, трябва да има витамини, минерали.

Вие работите и с деца. Ако родителите ги тъпчат вкъщи и имат такива навици, как се справяте?

Да, имам много деца. В повечето случаи проблемът е не, че родителите ги тъпчат, а че ги комплексират. Затова първото нещо, което казвам – това е неговия живот. Децата са много по-умни от нас. Когато се обяснява правилно, то ще слуша, но кагото го комплексираме – ще яде скрито. Много деца идват плачейки при мен и си тръгват усмихнати. Връщат се отслабнали и с гордост ми показват, че вече спазват режима. Признават си, че са грешили, но ние трябва да говорим с детето като с възрастен, то е умно. Не може докато е станало на 7 години да сме му давали шоколади и чипсове, за да не плаче, а след това да му ги спрем и да му се караме. Всичко е навик, постепенно го вкарваме в режим, даваме му вкусното, докато му даваме и полезното.

Имате ли контакти с колеги диетолози?

В България не съм се срещала с диетолози, но в чужбина – да. Естествено, аз имам много да уча, защото, колкото и да знам, няма как да се сравнявам с хора, които вече са работили години преди мен. Аз мога да съм по-близка с пациента, защото им отдавам повече внимание и гледам максимално да обяснявам. Затова ставам по-близка. Но като знание за мен е удоволствие и чест всеки път, като седна с някой диетолог, който има повече опит от мен. По този начин аз уча все повече и повече. Така, че винаги когато ми е възможно, гледам да се срещна с тях и да се науча от тях. Всяка една гледна точка ни учи. Дори и да не съм съгласна с всичко, което казва съответния професионалист, винаги ще има нещо, което ще науча от него. За да прилага някакъв начин на хранене или режим, значи има причина и със сигурност има полезни неща в тях. Това, че няма ефект или не могат да го спазят много хора, е може би защото не всеки изпълнява изискванията му. Затова при всеки един метод научавам повече и повече. С колкото повече хора се срещам, толкова повече уча. Стига да искат да ме учат.

А достъпни ли са вашите менюта за един средностатистически българин?

Мисля, че всеки би могъл да спазва моя режим, защото не е задължително да си вземат храната от мен. Храната от мен е не повече от глезотия и не повече от удобство, защото някои хора се хранят навън, работят и дават тези пари само на обяд. Като се хранят при мен им излиза много по-евтино и храната им е премерена, точна.
Но на други хора това не им е възможно. Ние сме направили няколко варианта на хранене, за да са достъпни за максимален брой желаещи. Имаме храна за цял ден за 19, 22, 25 и 35 лева. Има хора, които не могат да си позволят дори тези храни от 19 лв. Аз гледам максимално да ги улесня и те да си го приготвят или закупят от място, където може да им излезе по-евтино, без да има разлика в резултатите. Имам много пациенти и клиенти, които са при мен само на хранителен режим, и това не им струва нищо освен прегледа ми /и не всеки път вземам пари и за преглед/, които са получавали същия резултат. А при някои, понеже са по-стриктни, и резултатите са по-големи, отколкото при тези, които се хранят при мен.

Какво искате да кажете на колегите джипита, които първи поемат хората с проблеми в теглото?

Първо искам да кажа на всички лекари да бъдат по-внимателни към себе си. Да почнат да се хранят правилно. Защото натоварването им е огромно – особено при хирурзите, джипитата, срещат се с много хора през деня и не им остава време за храна. Да оставят през 2 часа поне 10 минути и да хапнат малко, каквото и да е, да могат да раздвижат метаболизма, да свикват организма да не е гладен и да развиват и обмяната на веществата.
А за техните пациенти – те си го знаят. На първо място е храненето, след това всички заболявания. За съжаление някои неща не можем да ги избегнем, защото цялата храна е замърсена вече, но поне максимално да се стремим да даваме на организма нещата, които са ни нужни. Да не се храним само с пържени картофки, да има и полезна храна.

Разговора води:
Валя Колева

750×422
750×422

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

728×90 – bottom