Брой 7/2014
Д-р Д. Мирчева, доц. д-р Г. Матеев, д. м.
Клиника по кожни и венерически болести,
УМБАЛ “Александровска”
Захарният диабет е основна ендокринна причина за заболеваемост и смъртност по целия свят. Честотата му в световен мащаб непрекъснато се увеличава. Очакваният брой пациенти, болни от диабет през 2030г. е 366 млн. Склонността на диабетиците към кожни инфекции е в резултат на хипергликемията и кетоацидозата, водещи до имунен дефицит. Ненавременното и неправилно лекуване на тези инфекции, може да доведе до тежки усложнения, които в някои случаи се оказват фатални. Ето защо познаването на клиничните характеристики и терапевтичното поведение при кожни инфекции, появяващи се по–често, с по–голяма тежест и с по–висок риск от усложнения при пациенти болни от диабет, е от изключително важно значение.
Кожните инфекции се срещат в 20% до 50% от пациентите с диабет (по-често ЗД тип 2) и често се асоциират с лош гликемичен контрол. За развитието им допринасят и сензорната невропатия и атеросклеротичните съдови изменения, както и нарушения клетъчно – медииран имунитет, особено у пациенти с кетоацидоза.
Кандида инфекция
Кандидозната инфекция може да бъде ранен признак на недиагностициран диабет. Perleche е класически белег на диабет при деца, както и кандидозният вулвовагинит при жени. Клиничната картина се представя с еритем и типичните сателитни папули и пустули. Сигнификантна е също паронихията, онихомикозата и кандидозният глосит. При мъже, особено важно е наличието на кандидозен баланопостит и интертриго. Кандидозните инфекции се овладяват чрез добър метаболитен контрол и локални мидазоли или нистатин.
Дерматофитна инфекция
Скорошни проучвания доказват сигнификантна връзка между дерматофитните инфекции и захарния диабет.
Trychophyton rubrum, Trychophyton mеntagrophytes и Epidermophyton floccosum причиняват повърхностни кожни инфекции. При диабетици онихомикозата и tinea pedis трябва да се мониторират и лекуват, предвид възможността да се явяват входна врата за редица инфекции. Този факт е от особено значение при пациенти с невроваскуларни усложнения и интертиго.
Признаци на T. rubrum инфекцията са неинфламирани, белезникави с фина десквамация лезии, засягащи дланите и гънките, често с нокътно въвличане. Т. mentagrophytes асоциираното интертриго, както и интердигиталната форма се представят с мацерация, повърхностна десквамация и активен еритемен ръб. Прилагат се подсушаващи средства и локални имидазолови препарати.
Бактериални инфекции
Диабетиците са с по-висок риск от заразяване с някои бактериални инфекции, включително група А и Б стрептококови инфекции, некротизиращ фасциит и малигнен външен отит.
Бактериални инфекции причинени от стрептококи гр. Б са много чести при диабетици, като най-често се засягат кожата, меките тъкани и костите (целулит, язви по долните крайници и декубитални улкуси). Лечението се провежда с пеницилин G, ампицилин, при необходимост се прави дренаж и дебридмънт на девитализираната тъкан.
Едно проспективно проучване показва, че риска от инфекции на кожата, причинени от стрептококи гр. А, е 4 пъти по-висок при диабетици.
Стафилококовите инфекции (furunculosis, carbunculus) протичат с много по-голяма тежест при диабетици, както и impetigo, folliculitis, carbunculus, furunculosis, ecthyma и erysipelas. Лечението се състои в адекватен диабетен контрол и при необходимост подходяща системна антибиотична терапия.
Еритразма
Еритразмата се причинява от Corynebacterium minutissimum и се проявява по-често при диабетици със затлъстяване. Засегнати са основно интертригинозните полета, където има повишена потливост и триене, съответно и мацерация, Еритразмата се представя като блестящи (лъскави) хиперпигментни петна с активен ръб. С лампа на Ууд се вижда коралова флуоресценция. Лечението включва еритромицин (локално и системно). Предотвратяването на потенето, триенето и мацерацията ограничава развитието на инфекцията.
Некротизиращ фасциит
Установено е, че 10 – 60% от всички случаи на некротизиращ фасциит възникват при пациенти със ЗД. Това е животозастрашаваща бактериална инфекция на меките тъкани с тенденция за разпространяване. В повечето случаи се причинява от факултативна полимикробна грам отрицателна флора – Escherichia coli и анаероби (bacteroids, peptoptreptococcus, clostridium). В 10% от случаите етиологични агенти се явяват стрептококите. Най–често в нея се въвличат перинеум, трункус, абдомен, както и горните крайници. Клинично се представя с еритем, едем, були и некроза. Лечението включва дебридмънт и системна антибиотична терапия.
Заключение
Кожните инфекции при пациенти със захарен диабет са много по–чести, в сравнение с недиабетици. Много от тези инфекции изискват бърза диагностика и незабавно лечение, с цел предотвратяване на тежките усложнения, както и фаталните изходи.
