Заболявания на конюнктивата

Заболявания на конюнктивата
468×60 – top

Брой 7/2018

Доц. д-р Р. Христова, д.м.н.
Българо-американски очен център „ProLIGHT”

Конюнктивата е тънка мукозна мембрана, която покрива задната повърхност на клепачите и предната повърхност на очната ябълка. Нормалната конюнктива има розов цвят, който на някои места е по-блед. Тя е прозрачна и поради това през нея се виждат подлежащите тъкани /бялата склера, отводните канали на Мейбомиевите жлези на тарза/. Конюнктивата има гладка повърхност, с изключение на прехода между тарзовата и орбитната част, особено в назалните и темпоралните части на клепачите. Там има известна неравност, дължаща се на наличието на папили върху нея. Освен това, конюнктивата е лъскава. Нормално върху нея няма секрет, освен сълзите. Тя се отнася към защитния апарат на окото.

Заболяванията на конюнктивата и специално възпалителните заемат важно място в очната патология. Тя е изложена на множество и разнообразни дразнители и различни вредни външни фактори – механични, физични, химични и инфекциозни. Въпреки разнообразието от етиологични фактори, конюнктивата реагира с едни и същи морфологични промени, които в различно съчетание правят характеристиката на конкретна конюнктивна патология.

При различните заболявания на конюнктивата в една или друга степен се развиват хиперемия, оток, инфилтрация, кръвоизливи, изменения на кръвоносните съдове, патологични образувания/фоликули, папили, фликтени и други/, появява се патологичен секрет. След някои заболявания се появяват и цикатрикси.

ХИПЕРЕМИЯТА може да се дължи на локални и общи причини. В случаите, когато хиперемията се дължи на възпалителен процес на очните тъкани, съдовете на конюнктивата се разширяват и тя има яркочервен цвят. В случаи на циркулаторни смущения, където хиперемията е пасивна, тя има синкав отенък. Хиперемията, наричана още инекция, е особено ясна в областта на видимата част от склерата. Различаваме три вида инекция – конюнктивна, перикорнейна /цилиарна/ и смесена.

Конюнктивната инекция се дължи на разширение на съдовете на конюнктивата. Тя е най-силно изразена във форниксите и по вътрешната повърхност на клепачите, съставена е от широки видими съдове, които се придвижват заедно с конюнктивата. Конюнктивната инекция има тухленочервен цвят и намалява по посока на роговицата. Тя се развива при заболявания на конюнктивата и някои заболявания на клепачите.
Перикорнейната или цилиарна инекция е най-силно изразена около роговицата и постепенно намалява по посока към сводовете. Тя се образува от разширението на съдовете на еписклерата и склерата, които идват от предните цилиарни артерии и са във връзка със съдовете на ириса и цилиарното тяло. Цилиарната инекция има виолетов цвят /в тежките случаи по-тъмен/ и се вижда като виолетов пръстен около корнеята. Отделни съдове в тази инекция не се различават, тъй като се много тънки. При изместване на конюнктивата те не се изместват заедно с нея. Цилиарна инекция се развива при болести на корнеята, ириса и цилиарното тяло, т.е. при патология извън конюнктивата.

Смесената инекция се дължи на едновременното развитие на цилиарната и конюнктивна инекция. Развива се при много тежки патологични процеси в очната ябълка.

Хиперемията на конюнктивата се идентифицира с тъй нареченото „ЧЕРВЕНО ОКО”. За клиничната практика е изключително важно да се познават случаите, при които може да установим „червено око”, тъй като терапията е коренно различна от лечението на конюнктивит. Кои са тези заболявания в диференциално диагностичен план?

1. Конюнктивит
2. Сухо око и кератоконюнктивитис сика
3. Ирит или увеит
4. Блефарит
5. Възпалителен процес на птеригиум или пингуекула
6. Субконюнктивална хеморагия
7. Дакриоцистит или канаконлит
8. Пристъп на закритоъгълна глаукома
9. Еписклеритис
10. Склеритис

ОТОКЪТ на конюнктивата може да бъде изразен в различна степен. Поради хлабавото залавяне за подлежащите тъкани конюнктивата е склонна към значителен оток-състояние, което е известно като хемозис. При новородени и кърмачета хемоза не настъпва, понеже не е развита добре в този възрастов период субконюнктивалната тъкан. Хемозата на конюнктивата се проявява с набъбване и помътняване, лъскавината се губи, рисунъкът на Мейбомиевите жлези се заличава и изчезва. Хемозис се развива при възпалителни заболявания на конюнктивата или други очни тъкани /хордеолум, абсцеси, флегмон на орбитата и клепачите, склерити, травми, туморни процеси и др./, при циркулаторни смущения /тромбоза на синус кавернозус/ и др.

КРЪВОИЗЛИВИТЕ в конюнктивата могат да бъдат точковидни /откриват се само при биомикроскопия/, на петна или обширни /ecchymosis subconjunctivalis/. Освен при заболявания на конюнктивата, се проявяват и при общи заболявания като: коклюш, болести на кръвта, атеросклероза, диабет, хипертонична болест, травма, тежко прoтичащо раждане, запек и др.
Освен кръвоизливи, в редки случаи може да бъдат установени на биомикроскоп изменения на кръвоносните съдове.

КОНЮНКТИВНИЯТ СЕКРЕТ, който се отделя при възпалителни заболявания на конюнктивата, може да бъде серозен, слузест, слузесто-гноен, гноен, фибринозен или хеморагичен.

ФОЛИКУЛИТЕ са дребни зърнести образувания, които хистологично се състоят от лимфоцити със зародишен център и епителоидни клетки. Те се развиват при деца в долния форникс на конюнктивата с компрометиран имунитет.
ПАПИЛНАТА ХИПЕРТРОФИЯ представлява всъщност задебеляване на конюнктивата при алергични конюнктивити, като пролетен конюнктивит
При тази патология папилите са развиват в тарзовата конюнктива на горния клепач една до друга като паважни павета. В по-тежки случаи те хипертрофират и проминират, при което могат да причинят механична травма на роговицата, ерозии и помътнявания.

ФЛИКТЕНИТЕ представляват сивкави ограничени възелчета на роговицата или на конюнктивата. При локализацията на конюнктивата след възелчето се вижда снопче кръвоносни съдове. Фликтените са патогномоничен симптом при алергични заболявания и скрофулозен кератоконюнктивит.

ЦИКАТРИКСИ на конюнктивата – имат вид на тънки белезникави линейни ивици. Когато са повече придават на конюнктивата сухожилен блясък. Ако цикатриксиалният процес прогресира, форниксите постепенно изчезват и се образуват тежки сраствания /синехии/. Патологичните процеси, при които се образуват цикатрикси са възпалителни заболявания на конюнктивата, изгаряния на очите, очна травма и други.

Цялата тази обективна симптоматика в различни съчетания се среща при голям брой заболявания на конюнктивата като: остър епидемичен конюнктивит на Кох Уикс, остър пневмококов конюнктивит, стрептококов конюнктивит, гонороичен конюнктивит, хроничен катарален конюнктивит, трахома, остър фоликуларен конюнктивит, кератоконюнктивитис епидемика, алергични конюнктивити, пролетен конюнктивит и други.
Всеки един от тези конюнктивити изисква адекватно етиологично лечение, поради факта, че при някои от тях може да се развият корнеални усложнения. Тъй като в някои случаи симптоматиката е сходна и диагностиката може да не е поставена точно, съответно и лечението е неадекватно. В подобни казуси компликациите не само, че се появяват, но и се задълбочават.

Поради изложените съображения по-горе, е препоръчително всеки пациент с т.нар. синдром на „червено око” да бъде насочван за консултация с офталмолог, който има по-голям набор от диагностични методики, респективно по-точна диагноза и по-адекватно лечение.

КупиАбонамент

750×422
750×422

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

728×90 – bottom