Имуностимулация с ехинацея – мит или реалност

Имуностимулация с ехинацея  – мит или реалност
468×60 – top

Брой 3/2014

В последните години за много продукти от растителен произход се твърди, че притежават имуностимулираща активност. Изследванията през последните десетилетия показват, че нарушенията в имунната система се дължат на в някаква степен на загуба на вътрешния контрол. Имунния процес представлява сложен, динамичен, регулиран процес от молекулярни и клетъчни процеси. Повишена активност на имунната система се наблюдава при редица патологични процеси, включващи автоимунни, хронични възпалителни заболявания, системна вазодилатация, карциногенеза, сепсис и анафилактичен шок. От друга страна, имуносупресията води до повишена податливост към инфекциозни заболявания и също се свързва с водеща роля при тумурогенезата. Затова и фармакологичното повлияване на имунната система е актуална тема при лечението на редица патологични състояния.

Във фитотерапията се използват медицински растения, под форма на екстракти, които главно се приемат пеорално. Имуностимулиращ ефект, обаче е наблюдаван при ин витро експерименти, при интраперитонеално приложение или експерименти с животни, третирани перорално с нереално високи концентрации 500 mg/kg.

Класически пример за недоразумението растителен продукт-имуностимулация, е широко разпространеното твърдение в цял свят, че ехинацея е имуностимулатор. До момента няма нито едно научно доказателство, че ехинацея приета перорално, активира имунната система. Ехинацея, традиционно се е използвала от индианците за лечение на ухапвания от змии, зъбобол и повишена температура. В края на 19ти век, тинктура от ехинацея добива широка популярност в САЩ, като „чудотворно лекарство-тоник“, за лечение на невралгия, ревматизъм и ухапвания от змии. През 50те години на миналия век, стартират редица изследвания за обясняване на биохимичните и фармакологични свойства на растението. Много от тези изследвания са проведени целенасочено към маркетирането на продуктите за профилактика и лечение на настинка и белодробни заболявания.

Първоначално са били доказани, както ин витро, така и ин виво имуностимулиращи свойства. В последствие обаче е установено, че ехинацея съдържа потенциолни противовъзпалителни вещества, които инхибират TNF-alpha и IL-1β експресията и индуцират TH1–TH2 цитокините. Това означава, че ин виво, продуктите съдържащи ехинацея проявяват противовъзпалителни, а не имуностимулиращи свойства.

В настоящият момент, в света няма нито едно научно доказателство за нито един растителен продукт, че приет перорално проявава имуностимулиращ ефект. Въпреки това, трябва да се отбележи, че в научната литература съществуват стотици публикации за имуностимулираща активност на редица растителни продукти, главно в ин витро модели и липса на доказателства за бионаличност на активния принцип. Това не отхвърля твърдението, че растителни екстракти приложени инжекционно или ин витро проявяват имуностимулиращ ефект, но остава въпросът да ли такъв ефект може да се наблюдава при перорално приложение или просто се дължи на плацебо ефект.

750×422
750×422

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

728×90 – bottom