Брой 12/2024
Доц. д-р Д. Паскалев, д.м.
Медицински университет – Варна
Марчело Малпиги (Macello Malpighi) е роден на 10.03.1628 г. в Кревалкоре, недалеч от Болоня, в заможно семейство на земеделци. Годината на неговото раждане съвпада с тази, в която Уилям Харви (William Harvey, 1578-1637) публикува своето знаменитото произведение за кръвообращението „De motu cordis“. Това вероятно е знак от съдбата, защото именно M. Малпиги по-късно (1661) открива капилярите – липсващото звено в циркулацията между артерии и вени. През 1646 г. младият Малпиги постъпва в Университета на Болоня и започва да изучава философия. Преждевременната смърт на родителите му прекъсва неговото следване; той се завръща у дома и поема грижите за останалите братя и сестри. Получил подкрепа от чичо си, Малпиги се завръща в Болоня и през 1653 г. се дипломира едновременно като „доктор по медицина и по философия“. Неговото обучение е оспорвано от академичната общност, тъй като Малпиги не е родом от града Болоня.
По време на следването си той се включва в малък кръг, т.нар. „Choro Anatomico“ („Анатомичен хор“), организиран от неговия учител Бартоломео Масари (Bartolomeo Massari, 1603-1655). Сбирките се провеждат в неговия дом, като участниците извършват анатомични дисекции и вивисекции на животни. Масари умира през 1655 г. и младият учен се отправя да оглави Катедрата по теоретична медицина в Пиза по лична покана на Великия тоскански херцог. Тук Малпиги се включва с ентусиазъм в „Accademia del Cimento“ („Експериментална академия“), в която се провеждат разнообразни опити в духа на великия Галилей.
Той попада под благотворното влияние на Джовани Алфонсо Борели (Giovanni Alfonso Borelli, 1608-1679), именит учен и убеден привърженик на ятромеханиката (учение за човешкото тяло, за което се приема, че е изградено от различни малки механизми). За Борели ръководно начало е мисълта на Галилей, че „природата е написана на езика на математиката, а буквите представляват геометрични фигури“. Увлечен от своя учител и следвайки неговата философия, Малпиги се насочва към непознатите „микромеханизми“, заложени в тялото и започва да ги изучава с новия уред, наречен от Джовани Фабер (Giovanni Faber) „микроскоп“. Фабер (1574-1629) е немски лекар на служба при папата в Рим и през 1625 г. дава съвременното наименование на оптическия уред; микроскоп се състои от гръцките думи „micron“ („малък“) и „skopein“ („гледам, наблюдавам“).
Малпиги е сред първите учени, които осъзнават огромните възможности на микроскопа за невидимите с просто око биологични микроструктури. В Пиза той изучава и усъвършенства различни оцветителни методи, позволяващи по-детайлно изобразяване на финото устройство на органите. По същото време в него се заражда особен интерес към структурата на бъбреците, които по думите му „са сред най-важните органи“ [3,4,5,9,11,12,13].
През 1659 г. Малпиги се завръща в своята Аlma mater в Болоня. Оттук той пише през 1661 г. две писма до Борели, които са включени в неговия важен труд „De pulmonibus observatione anatomicae“ („За анатомичното изучаване на белите дробове“). В тях за първи път Малпиги описва капилярното русло в препарат, изготвен от бял дроб на жаба: „Ясно се виждаше как кръвта се разделя и тече по разклонените кръвоносни съдове и че тя не се излива в кухините (т.е. алвеолите), а преминава по малки тубули (т.е. капиляри) и се разпределя в множество лъкатушещи съдове“ (писмо №2).
Той пръв дава наименованието „капиляри“ (capillaries), тъй като те наподобяват косми (от лат. capillus). Така четири години след смъртта на Harvey кръгът на кръвообращението е „затворен“ от Малпиги. Освен това той отхвърля старото схващане за белия дроб като „плътен“, паренхиматозен орган. Малпиги пише, че белия дроб представлява „съвкупност от много кръгли балончета и кухини, каквито виждаме в пчелна пита“ (писмо №1). Като наблюдава богатата мрежа от кръвоносни съдове, разположена по стените на „балончетата“, Малпиги изказва становище, че „белите дробове са създадени от Природата, за да размесват кръвта“, мисъл, доста близка до идеята за газообмена в алвеолите, но той не достига до това заключение [3,9,11].
В периода 1662-1666 г. той е професор в Университета на Месина, Сицилия, където продължава своите анатомични проучвания. През 1665 г. Малпиги публикува три нови научни труда: „De linqua“ („За езика“), в който дава описание на вкусовите папили на езика и тяхната инервация; „De cerebro“ („За мозъка“), където описва сивата мозъчна субстанция като гландуларна структура и периферните нерви („снобчета от фибри“), които навлизат в гръбначния и главния мозък; „De externo tactus organo tractus“ („За външния орган за допир“), посветен на тактилния рецептор. През 1666 г. в „De polypo cordis“ („За полипа на сърцето“) той описва тромб в сърцето и пръв прави връзка между червения цвят на кръвта и наличието на еритроцити в нея [4,10,12].
През 1666 г. М. Малпиги се завръща в Болоня, а през 1668 г. получава покана от Хенри Олденбург (Henry Oldenburg, 1618-1677), секретар на Кралското научно общество (Royal Society) в Лондон, да представи свои морфологични изследвания. Х. Оледнбург е родом от Бремен, Германия като Хайнрих Олденбург (Heinrich Oldenburg), но от 1653 г. живее и работи в Лондон. Той е богослов, дипломат и естественик, въвел в практиката предварителното рецензиране (peer review) на научните публикации. В отговор на предложението Малпиги изпраща манускрипт, посветен на устройството и развитието на копринената буба: „Dissertatio epistolica de bombyce“ („Писмо-изложение за копринената буба“). През 1669 г. М. Малпиги е приет за редовен член на Кралското научно общество, най-престижното научно сдружение по това време и през следващите години неговите трудове се публикуват редовно в Лондон [9,12,13].
През 1687 г. Марчело Малпиги публикува „De renibus“ („За бъбрека“), част от неговия по-голям труд „Opera Omnia“ („Събрани трудове“). Той отбелязва, че реналният паренхим е с лобуларен строеж и описва бъбречните пирамиди – структури, които също носят неговото име. За по-добро изучаване на финия строеж на органа Малпиги инжектира черно багрило в a. renalis и описва бъбречните гломерули, които нарича glandulae minimae, т.е. жлезички: „…в действителност във всички бъбреци – животински и от човек, които са ми били на разположение (за изследване), аз винаги съм отбелязвал наличието на мънички телца. За да се видят тези телца, е необходимо бъбречната артерия да се инжектира с черно багрило, разтворено в спирт, докато бъбрекът се уголеми и по-голямата част от неговия външен слой (кора) се оцвети в черно. След премахване на бъбречната капсула се виждат дори с просто око… много малки телца (жлезички), които са разположени сред тубулите и интерстициума; те висят като ябълки („veluti poma“) на кръвоносните съдове и така изпълнени с черно багрило, изглеждат като едно чудно дърво…“ [7]
Малпиги приема, че тези „жлезички“ са терминалните окончания на малките кръвоносни съдове, за които те са „закачени“, и че секретират урина във вече известните „тубули на Белини“, а останалата кръв се връща чрез бъбречните вени в циркулацията [9]. За своето откритие Малпиги „скромно“ отбелязва, че то се дължи не на усилено четене на книги, а на дълги наблюдения под микроскопа, понеже той е с „ниска интелигентност и небрежен ум“! [7]
През 1673 г. той публикува „Dissertatio epistolica de formacione pulli in ovo“ („Писмо-изложение за зараждането на пиленцето в яйцето“), където описва възникването на отделните „микрооргани“ в ембриона и тяхното обединение в единен организъм. Привърженик на рационалната ятромеханика, Малпиги пише: „Природата-творец първоначално създава микромеханизмите поотделно, преди да ги съедини в едно цяло“. Особено интересни са неговите наблюдения върху ембрионалното сърце, което започва да бие преди още кръвта да е придобила червен цвят [11,12,13].
Малпиги е един от малкото учени по това време, който насочва своя микроскоп към флората и илюстрира собственоръчно различни части на растения, както и стадиите на тяхното развитие. Неговите ботанически проучвания са високо оценени от големия шведски учен Карл Линей (Carl Linnaeus, 1707-1778), който дава името му на род и вид тропически и субтропически растения (genus Malpighia, typus Malpighiaceae). Малпиги е признат, заедно с английския учен Н. Грю (Nehemia Grew, 1641-1712), за основател на микроскопските изследвания в ботаниката. Техните трудове се печатат едновременно в Лондон и между тях възникват приятелски отношения. След оттеглянето на Х. Олденбург от поста Н. Грю става секретар на Кралското научно общество [10,11,12].
През целия си живот М. Малпиги е не само забележителен учен, но и авторитетен лекар. За това свидетелстват неговите писма-консулти, типични за духа на епохата. Тези т.нар. „consulta“ са издадени след неговата смърт и представляват особен вид медицинска литература, която няма съвременен аналог. Практикуващи италиански лекари писмено се обръщат към виден лекар (в случая Малпиги), излагайки историята на заболяването на свои пациенти, най-често от висшето общество. След задълбочен анализ Малпиги отговаря, като посочва своята диагноза, прогноза и лечение. Най-често епистоларната връзка се води на латински, но понякога тя е на говорим италиански език. В своите отговори Малпиги цитира и други известни автори, например Белини (описал събирателните каналчета в бъбрека).
В писмата-консулти са разгледани различни клинични случаи: плеврални изливи с отоци по крайниците; асцит; обща хиперхидратация на тялото; бъбречни заболявания, свързани с конкременти в пиелона и пикочния мехур и др. [3,8]. В случаите с конгестия Малпиги приема, че вените не са в състояние да поемат обема кръв, постъпващ от артериите и в резултат на тази диспропорция от „серозната компонента“ на кръвта се излива течност по невидими „пори“ в интерстициума. Разбирането на ролята на хидростатичното и онкотичното налягане в патогенезата на отоците преминава по-късно през знаменитите опити на Стивън Хейлс (Stephen Hales, 1677-1761) от 1733 г. и достига своята кулминация с класическите проучвания на Е. Х. Старлинг (E. H. Starling, 1866-1927) [3]. Разглеждайки случаите с уролитиаза, Малпиги посочва като възможни причини за възникване на заболяването неправилната диета, заседналия начин на живот и фамилната наследственост, т.е. унаследяване на т.нар. „fermenta morbosa“, което на съвременен език означава превалиране на литогенните вещества в организма, водещи до образуване на конкременти [8].
Научните постижения на Малпиги, приети с адмирации от мнозина както в родината му, така и зад граница, срещат упорита съпротива от негови италиански колеги; те признават единствено познанията от античността и отхвърлят нуждата от анатомични проучвания на микроскопско ниво. „Академичната опозиция“ се оглавява от лекарите Джовани Джироламо Сбаралия (Giovanni Girolamo Sbaraglia, 1641-1710) и Паоло Мини (Paolo Mini, 1642-1693). Приемайки, че медицинското знание е чисто прагматично, те пишат, че „ако Гален бе жив, той направо би осъдил микроскопската анатомия“; освен това, според тях, „морфологията на насекоми и растения… е ненужно познание в наше време“, защото „с нищо не допринася за лечението на болния“ [4]. Допълнителен фактор за нагнетяване на критиката е едно нещастно събитие: по време на свада братът на Малпиги, Бартоломео фатално наранява най-големия син на Д. Сбаралия. Така научният конфликт прераства в доживотна кръвна вражда [4,12,13].
Самият Малпиги отбелязва, че „с напредването на времето започнах да чета книги, написани срещу мен; книги с обидни заглавия и пълни с хули…“. Той прави задълбочен прочит на древните авторитети в медицината и изтъква, че още Гален е оценявал голямото значение на анатомията за медицинското изкуство и сам е провеждал дисекции на животни. Обстойният отговор на Малпиги, написан приживе, е публикуван след неговата смърт в “Opera posthuma“ („Посмъртни творби“) през 1697 г. в Лондон.
Личният живот на Малпиги невинаги е спокоен. През 1682 г. той си купува къща в околностите на Болоня, но пожар през 1684 г. унищожава неговите ръкописи и микроскопи. От Кралското научно общество в Лондон му изпращат лещи за конструиране на нови микроскопи и той продължава своята работа. М. Малпиги сключва брак с Франческа (Масари Francesca Massari, 1654-неизв.), сестра на неговия учител в Болоня – Бартоломео Масари, но тя умира наскоро след това.
През 1691 г. кардинал Пиетро Антонио Пинатели (Pietro Antonio Pignatelli, 1615-1700), личен приятел на Малпиги, е избран за папа под името Инокентий XII (Innocentius ХІІ). Той е запомнен като папа-реформатор, обявил се против църковния непотизъм и симонията, както и с думите си, че „бедните са негови племенници“. Новият папа настойчиво кани Малпиги в Рим за да бъде негов личен лекар. Там, вече на възраст и независимо от почестите, той живее скромно и пише дълъг трактат за своите проучвания; произведението е подарено на Кралското научно общество в Лондон [4,9,10,13].
Марчело Малпиги умира от мозъчен кръвоизлив (апоплексия) на 29.11.1694 г. в Рим. Съществуват данни, че фаталният инцидент е предхождан от поредица мозъчни инсулти, започнали на 25.07.1694 г. [10]. Допълнителни данни дава Джорджио Баливи (Giorgio Baglivi, 1668-1707), асистент на Малпиги, в своята „История на заболяването на Марчело Малпиги, лекар на папата, с описание на неговата аутопсия“ (1704). Баливи пише за Аутопсията на Малпиги: „При дисекцията на тялото установих, че десният бял дроб бе с малко грапава повърхност и ливиден, по-специално от задната му страна. Сърцето бе по-голямо от обичайното, особено стената на лявата камера, която бе задебелена на 2 пръста (т.е. 39 mm, при норма 8-12 mm, б.а.). Жлъчката в жлъчния мехур бе много тъмна. Левият бъбрек бе с нормална големина, но десният бе наполовина по-малък от левия. Дясното легенче бе толкова разширено, че в него можеха да поместят два пръста. Вероятно това разширение е било причина конкременти бързо да се отделят от бъбрека и да попадат в пикочния мехур. В мехура се откри малък камък, спуснал се 4 дни преди апоплексията и засилил с болката неговия световъртеж (вертиго).
Останалата част от вътрешните органи бяха в добро състояние. При отваряне на главата открих в десния мозъчен вентрикул екстравазат от около 2 пинти (1 пинта ~ 560 ml) тъмна, съсирена кръв, който бе причина за неговата апоплексия и смърт. В левия вентрикул открихме около 5 унции (1 унция ~ 28,3 ml) жълтеникава течност с малко количество зрънца от пясък в нея. Кръвоносните съдове на мозъка бяха дилатирани и разкъсани двустранно. Цялата dura mater беше силно прилепнала (адхезирана) ненормално към черепа“ [6]. От съвременна гледна точка и post mortem може да се предположи, че при Малпиги е съществувало стеснение (стеноза) на десния пиелоуретерален преход. Тази аномалия е довела до формиране на бъбречни конкременти и дълго време той е страдал от калкулозен пиелонефрит. Бъбречната патология е довела до вторична (симптоматична) хипертония, за която по това време не се знае нищо; високото кръвно налягане е предизвикало мозъчен хеморагичен инсулт.
След неговата смърт, съгласно собственото му желание, тялото му е пренесено и погребано в църквата „Св. Св. Григорий и Сир“ („Santi Gregorio e Siro“) в Болоня, където и до днес е неговият мемориал. Загубата на учен като М. Малпиги отеква в научните среди на Европа и в своето съболезнователно писмо прочутият Херман Бурхаве (Hermann Boerhaave, 1668-1738) отбелязва, че Малпиги е „основоположник на науката за живота“ [7].
През 1965 г. кардинал Джакомо Леркаро (Giacomo Lercaro, 1891-1976), епископ на Болоня, произнася слово при откриването на надгробието на Малпиги. Запознат с житейския му път, той го сравнява с идеалния образ на лекар и учен, създаден от Свети Бернар (Bernard de Clairvaux; 1091-1153), който е завещал: „1. Ако разширяваш познанието си, това е любознателност; 2. Ако жадуваш слава, това е суета; 3. Ако се домогваш до пари, това е позор; 4. Ако създаваш ново лекарство (лечение), това е хуманизъм; 5. Ако усъвършенстваш себе си, това е мъдрост“. Според кардинал Леркаро, между живота на Малпиги и думите на Свети Бернар има пълно покритие [4].
На надгробния камък на големия учен е написано на латинки: „Summum ingenium / integerrimam vitam / fortem strenuamque mentem / audacem salutaris / artis Amorem“ (Велик гений / честен живот / силен и упорит дух/ дарил любов на медицинското изкуство) [5].
Други епоними, свързани с името на М. Малпиги [1,2,7,11]
1. Пирамида на Малпиги (Pyramis Malpighii) – епоним на pyramis renalis, бъбречна пирамида, част от бъбречната медула (medulla renalis). Основата на пирамидата е обърната към кортикалната част, а върхът е насочен към реналния синус, вдава се в него като образува бъбречната папила (papilla renalis).
2. Чудна мрежа на Малпиги (Rete mirabile Malpighii) – представлява капилярната мрежа на гломерула, започваща от входящата артериола (vas afferens) и завършваща в отводящата артериола (vas efferens), т.е. тя е затворена между две артерии, а не между артерия и вена, както е обичайно.
3. Везикули на Малпиги (Vesiculi aereae Malpighii) – стар епоним на alveoli pulmones, белодробни алвеоли, елементи на респираторната част на белия дроб.
4. Слой на Малпиги (Stratum Malpighii) – епоним на stratum germinativum s. basale на епидермиса; базалният слой е съставен от 4 вида клетки, базалните от които се делят митотично и осигуряват регенерацията и растежа на епидермиса.
5. Капсула на Малпиги (Capsula Malpighii) – епоним на tunica fibrosa lienis s. splenica, фиброзна капсула на далака.
6. Телца на Малпиги (Folliculi Malpighii) – епоним на folliculi lymphatici splenici, лимфни фоликули в слезката.
Литература:
1. Балтаджиев Г, П Атанасова, И Коева, С Сивков, А Балтаджиев. Анатомия на човека, 4 изд., Лакс бук, Пловдив, 2016, 484-514; 742-749
2. Самусев РП, НИ Гончаров. Эпонимы в морфологии, Медицина, Москва, 1989, 190-191
3. Andreae L, L Fine. Unraveling dropsy: from Marcello Malpighi’s discovery of the capillaries (1661) to Stephen Hales’ production of oedema in an experimental model (1733). Am J Nephrol 1997; 17:359-368
4. Campieri C, E Persici, S Stefoni. Marcello Malpighi and his academic opponents in Bologna. J Nephrol 2004; 17:625-628
5. Ghosh SK, A Kumar. Marcello Malpighi (1628-1694): pioneer of microscopic anatomy and exponent of the scientific revolution of the 17th century. Eur J Anat 2018; 22(5):433-439
6. Ficara BJ. Eleven famous autopsies in history. Ann Med Hist 1942; 4(6): 504-520
7. Fogazzi G. The description of the renal glomeruli by Marcello Malpighi. Nephrol Dial Transplant 1997; 12:2191-2192
8. Marinozzi S. Imaging kidneys: Unknown documents in the history of nephrology. Five consults by Marcello Malpighi. J Nephrol 2003; 16:945-948
9. Mezzogiorno A, V Mezzogiorno. Marcello Malpighi (1628-1694). Am J Nephrol 1997; 17:269-273
10. Pears JMS. Malpighi and the discovery of capillaries. Eur Neurol 2007; 58:253-255
11. Piccolino M. Marcello Malpighi and the difficult birth of modern life sciences. Endeavour 1999; 23(4):175-179
12. Reveron RR. Marcello Malpighi (1628-1694), Founder of microanatomy. Int J Morphol 2011; 29(2):399-402
13. West JB. Marcello Malpighi and the discovery of the pulmonary capillaries and alveoli. Am J Phisiol, Lung Cell Moll Phisiol, 2013; 304:L383-L390
Ключови думи: Марчело Малпиги, капиляри, гломерули, микроскоп
Адрес за кореспонденция:
Доц. д-р Добрин Паскалев, д.м.
Медицински колеж,
Медицински университет – Варна
ул. „Марин Дринов“, 55
9000, Варна
тел.: +359 887 765 313
e-mail: dobrinpaskalev@yahoo.com
