Брой 2/2013
Работата е не в това, да бягаш бързо, а в това да стигнеш по-рано.
Франсоа Рабле
На 28 февруари се навършват 60 години от определянето на двойно-верижната структура на ДНК. Заслугата за това е на James Watson и Francis Crick. Но пътят на това откритие е прокаран благодарение на дългогодишния и всеотдаен труд на много други брилянтни учени. Историята на ДНК учи на колаборация, много труд, четене, експериментиране и публикуване на резултатите.
Ето някои от основните открития, довели до откритието на двойно-верижната структура на ДНК, представени в хронологичен ред:
|
1866 |
Gregor Mendel публикува резултати от експерименти с грахови растения. Основоположник на законите на генното онаследяване. |
|
1869 |
Friedrich Miescher открива „нуклеин“ – слабо кисела субстанция с неизвестна функция от ядрото на левкоцити. Тази субстанция по-късно е наречена дезоксирибонуклеинова киселина (ДНК). |
|
1903 |
Wilhelm Johannsen въвежда понятията генотип и фенотип. |
|
1912 |
Сър William Lawrence Bragg изобретява рентгеновата кристалография. |
|
1919 |
Phoebus Levene установява, че ДНК е изградена от дезоксирибоза (означена с буквата Д в ДНК), фосфатна група и четири бази – тимин, аденин, гуанин и цитозин, които се бележат съответно с буквите Т, А, Г и Ц. |
|
1928 |
Franklin Griffith установява, че генетичната информация може да бъде предавана от убита, чрез нагряване бактерия, на жива бактерия. Този феномен, наречен „трансформация“ е първото доказателство, че генетичният материал е термично-устойчива субстанция. |
|
1937 |
William Astbury извършва първата рентгенова дифракция на ДНК. |
|
1941 |
George Beadle и Edward Tatum установяват, че гените контролират синтеза на белтъците. |
|
1944 |
Oswald Avery, Maclyn McCarty и Colin MacLeod идентифицират нуклеиновите киселини като носител на генетичната информация. |
|
1949 |
Erwin Chargaff открива, че количеството на тимин е равно на аденин и съответно това на гуанин е равно на цитозин, както и че съотношението пуринови/пиримидинови бази е специфично за всеки вид. |
|
1951 |
Rosalind Franklin изнася лекция в Лондон за структурата на ДНК. Maurice Wilkins стига до извода за спираловидната структура на ДНК |
|
1951 |
Linus Pauling – автор на идеята за алфа-спиралата на протеиновата структура, предполага, че ДНК е тройна спирала. Идеята за алфа спиралата помага в голяма степен на James Watson и Francis Crick в последствие. |
|
1952 |
Alfred Hershey и Martha Chase потвърждават генетичната роля на ДНК. |
|
1952 |
Месец май, Raymond Gosling, млад учен, работещ в лабораторията на Rosalind Franklin и Maurice Wilkins прави ключовата снимка № 51, получена след 100 часа експозиция. |
|
1953 |
Без знанието на Rosalind Franklin, през януари 1953 г. Gosling показва снимката на Wilkins, който от своя страна я показва на Watson. Тази снимка се счита за ключовия момент, благодарение на който, James Watson и Francis Crick стигат до извода, че ДНК представлява двойна спирала от две комплементарни вериги ДНК, усукани в противоположни посоки. |
|
1962 |
Watson, Crick и Wilkins получават Нобелова награда по физиология и медицина. |
