Брой 4/2013
“Аз повече предпочитам да ходя през живота, отколкото някой друг да ме влачи през него.” –
Аланис Морисет
В търсене на аналептик, Albert Hofmann синтезира LSD-25 на 16 ноември 1938. Въпреки, че първоначалните експерименти с веществото не дават обещаващи резултати, „пресантиман“, че LSD-25 може да проявява и други ефекти, кара Hofmann да ре-синтезира веществото с цел да произведе достатъчно количество за по-нататъшни фармакологични изследвания. На 16 април 1943, в крайния етап на синтеза, Hofmann е принуден да прекъсне работа, поради „невероятни“ възприятия, които продължават 2 часа. По-късно, връщайки се към случилото се, Hofmann предполага, че по време на кристализацията, минимално количество от разтвора „случайно“ е попаднало на пръстите му и се е резорбирало през кожата. Учуден от мощния ефект на веществото, на 19 април, съвсем съзнателно експериментира върху себе си, като приеме 250 микрограма. Ефектът започва да се проявява след по-малко от час и Hofmann разбира, че е открил психоактивно вещество с невероятна сила.
Из записките на Albert Hofmann
„16.20 ч. – 250 микрограма приети с 10 мл вода – няма вкус
17.00 ч. – замаяност, тревожност, нарушено зрение, парализа, желание за смях
Това са записките от моя лабораторен дневник. Последните думи бяха написани с голямо усилие. По това време вече бях на ясно, че преживяването ми миналия петък се дължи на LSD. Помолих, асистента ми да ме придружи на колело до дома ми. По пътя, състоянието ми започваше да взима плашещи размери. Всичко към което поглеждах се размазваше, сякаш гледам криво огледало. Имах чувство, че не мога да се движа. По-късно асистента ми обясни, че сме се движели изключително бързо. Пристигайки у дома, едвам успях да помоля асистента ми да извика лекар и да намери мляко от съседите. Явно съм имал светли периоди на мислене, щом съм избрал мляко, като неспецифичен антидот. Замаяността и изтощението бяха толкова силни, че трябваше да легна. Всичко около мен изглеждаше ужасяващо. Съседката, която донесе млякото ми изглеждаше като вещица с маска. Изпил съм 2 литра мляко. Имах чувството, че дявола се е вселил в тялото, душата и мозъка ми. Бях обхванат от ужасен страх, че полудявам. Бях в друг свят, на друго място, по друго време. Тялото ми беше странно безчувствено и безжизнено. Сякаш сам се наблюдавах от страни и тогава разбрах трагедията на цялата ситуация. Умирах ли? Та аз дори не бях се сбогувал с жена си и трите ни деца. Моят страх и отчаяние се засилваха, не само заради семейството, но и заради работата ми.
Когато пристигна лекаря, това състояние вече беше почнало да преминава. Опитах се да обясня на лекаря смъртната опасност, в която се намирам, но поради откъслечните думи, които можех да издавам, лекаря предпочете, асистента ми да обясни експеримента, на който се бях подложил. При прегледа той не установил някакви абнормни симптоми, освен изключително разширените зеници. Пулсът, кръвното налягане и дишането са били нормални. Той застана до леглото ми и ме наблюдаваше. Малко по малко, нещата около мен и мислите ми започнаха да връщат реалния си облик. Започнах да виждам играта на невероятни цветове и форми, сякаш гледах през калейдоскоп.
Изумителното беше, как всеки, дори минимален звук, от околната среда, се превръщаше в невероятно зрително възприятие на форми и цветове. На другата сутрин се събудих свеж, с чувство за благополучие. Закуската ми достави голямо удоволствие. Когато излязох в градината, всичко беше прекрасно, сякаш беше създаден нов свят. Всичките ми сетива бяха изострени и това продължи през целия ден. Този експеримент показа, че LSD-25 е психоактивно вещество с изключителна сила, още повече, че аз помнех абсолютно точно всеки детайл от преживяването. Всичко беше толкова реално“.
На 11 януари 2006 г., по случай 100 годишнината на Albert Hofmann, се провежда международен симпозиум по LSD. Точният механизъм на психотропното действие на LSD, все още остава неизяснен. LSD проявява комплексен фармакологичен профил, който включва повлияване на серотониновите, допаминовите и норадренергичните рецептори. LSD не проявява афинитет към хистаминовите рецептори.