Брой 3/2000
Проф. Ил. Попилиев,
Д-р Искра Ангелова
Кардиогенният шок е състояние на хиподебитна сърдечна недостатъчност с намаляване на перфузията на тъканите на мозъка, сърцето, бъбреците, белите дробове и др. и артериална хипотония.
Хемодинамика. Хемодинамично кардиогенният шок се изразява със:
• Систолно артериално налягане под 80 mm живак. За хипертоници – под 90 mm.
• Диастолно артериално налягане под 50 mm живак, сърдечна честота над 100/min, сърдечен индекс под 1,8 I/min.
• Централно венозно налягане над 10 cm воден стълб.
• Теледиастолно налягане на лявата камера – повишено над 20-25 mm живак.
• Повишено периферно съдово съпротивление над 200 kPa/I.
Клиника. Клинически болният е с хипотония, тахикардия, блед, изпотен, със студена кожа, при инфаркт – с продължаваща болка, с нарушение на зрението – еуфория, дезориентация, потиснатост. Дишането е ускорено, часовата диуреза спада под 25 ml. Според причината за възникване на шока могат да се установят различни патологични промени при физикалното изследване на пациента – белези на левостранна или десностранна сърдечна недостатъчност, перикардно триене, различни новопоявили се шумове, ритъмни или проводни нарушения.
Лечението започва незабавно, още преди и по време на транспортирането. Хоспитализацията се извършва в отделение за интензивно лечение.
Лечебни мероприятия:
1. Положение в леглото – с повдигнати крака, но при съчетание с белодробен оток се повдига горната част на тялото (затопляне при нужда).
2. Кислород с маска, назален катетър, при нужда интубация.
3. Обезболяване.
4. Премахване на възбудата и неспокойствието.
5. Корекция на хиповолемията. Могат да се вливат кристални разтвори (физиологични, глюкозни), декстран, плазма, човешки албумин.
6. Вазопресори – използват се главно симпатикомиметиците допамин и в по-редки случаи (главно при инфаркт на миокарда) добутамин. Лечението започва с малки дози, най-добре с инфузионна помпа, но може и с венозна инфузия. Дозата се увеличава постепенно до постигане на задоволителен ефект върху артериалното налягане и тъкънната перфузия. Лечението продължава толкова време, колкото е необходимо. При липса на допамин би могло да се използват мефентермин, изопреналин и други налични симпатикомиметици.
7. Натриев нитропрусид може да се използва при случаи с леко повишено, нормално или леко понижено артериално налягане при подчертано повишено съдово съпротивление едновременно с допамин и при непрекъснат контрол на артериалното налягане и налягането в белодробната артерия.
8. Дигиталисът не дава ефект при кардиогенен шок, освен при комбинация с остър белодробен оток или десностранна сърдечна недостатъчност.
9. Диуретици. В условията на кардиогенен шок има нарушен бъбречен кръвоток, което прави диуретиците неефективни до осигуряването на добра перфузия на бъбреците било чрез корекция на хиповолемията, било чрез симпатикомиметични амини.
10. Корекция на метаболитната ацидоза.
11. Хепарин се прилага венозно за подобряване на тъканната микроциркулация.
12. Кортикостероиди. Смята се,че те не са ефективни при кардиогенен шок, причинен от остър инфаркт на миокарда. При некоронарен кардиогенен шок са отлични вазодилататори.
13. Антибиотици – за профилактика на възпалителни усложнения.
14. При остри нарушения на сърдечния ритъм се провежда лечение по общоприетите правила.
15. Интраортната балонна контрапулсация се прилага при липса на ефект от обичайното лечение (очаква се добър ефект до 6-я час от началото на шока).
*От кн.: Практическа спешна кардиология. Знание, С., 1999.
