За цялостна преоценка и спешни промени в модела за проследяване и лечение на захарния диабет у нас настоява Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването (АПАЗ). В официално писмо до здравния министър Катя Ивкова, и.д. управителя на НЗОК д-р Асен Меджидиев и Надзорния съвет на Здравната каса, организацията застава зад мащабен пакет от предложения за намаляване на административния натиск и осигуряване на съвременна медицинска грижа.
Парадоксът на критериите: Подобряването спира лечението
Сред най-сериозните дефекти на настоящата система АПАЗ посочва абсурдния механизъм, при който постигането на добър гликемичен контрол лишава пациента от терапията, благодарение на която е постигнал това подобрение.
„При спад на гликирания хемоглобин пациентите често спират да покриват формалните административни прагове за безплатна терапия, въпреки че нейният ефект е научно доказан. Това ги принуждава да доплащат около 50 евро месечно от джоба си. Подобен подход не стимулира добрия контрол, а практически го санкционира. Медицинските решения трябва да стъпват върху преценката на лекаря, а не върху сухи таблици“, заявяват от асоциацията.
Срив в отпускането на тест-ленти и лимитиран достъп до технологии
Анализът на АПАЗ, базиран на проучване сред 30 пациенти и 20 ендокринолози в страната, разкрива тревожни тенденции:
- Драстичен спад на осигурените тест-ленти: Броят на пълнолетните пациенти, получаващи реимбурсирани тест-ленти от НЗОК, е намалял от 45 812 през 2023 г. до 33 402 към октомври 2025 г. (срив с 27%). Паралелно с това диспансеризираните лица с диабет тип 2 са нараснали до близо 493 000 души.
- Недостатъчни количества: Лимитът от 150 тест-ленти за тримесечие е крайно недостатъчен за хората на инсулиново лечение и увеличава риска от скрити хипогликемии, усложнения и хоспитализации.
- Символичен обхват на иновациите: У нас около 78 000 души живеят с диабет тип 1. От тях сензори за непрекъснато мониториране на глюкозата през НЗОК ползват едва 1 577 деца и 4 492 възрастни. Още по-критично е положението при инсулиновите помпи, където отпуснатите бройки са едва 16 за пълнолетни и 13 за деца.
Организацията настоява съвременните сензори да станат достъпни и за пациенти с диабет тип 2 при доказана медицинска необходимост.
Финансово бреме и административен натиск над лекарите
Самостоятелното финансиране на сензори, тестове и специфичен хранителен режим коства на пациентите стотици евро месечно (между 300 и 400 евро само за препоръчителната диета). невъзможността да се покрият тези разходи води до 35 835 хоспитализации годишно само за диабет тип 2 – огромен финансов товар за НЗОК, който може да бъде спестен чрез инвестиции в превенция.
В същото време ендокринолозите са блокирани от тежки бюрократични процедури и експертни комисии, които отнемат време от пряката им работа с пациентите и рушат доверието в кабинета.
Ключовите искания на АПАЗ за промяна:
1. Увеличаване на полагащите се тест-ленти и разширяване на достъпа до сензори и инсулинови помпи.
2. Премахване на административните прагове, които спират ефективно лечение при подобрени показатели.
3. Повече свобода за лекуващия ендокринолог при избора и промяната на терапията.
4. Въвеждане на мултидисциплинарен екип за проследяване (ендокринолог, медицинска сестра, диетолог и психолог).
5. Национална програма за скрининг и намаляване на регионалните ножици в достъпа до медицинска грижа.
„Диабетът изисква денонощен контрол, а не реакция едва когато настъпят тежките усложнения. Настояваме за незабавен институционален диалог с МЗ и НЗОК за изготвяне на ясен план с конкретни срокове“, категорична е Анета Драганова, председател на АПАЗ.
