Брой 6/2016
Проф. А. Куртев, д.м.н.
Клиника по педиатрия, болница „Лозенец”, МФ, СУ ”Св. Климент Охридски”
УВОД
Тиреотоксикозата /ТТ/ е част от Автоимунното Тиреоидно Заболяване /АТЗ/, най-честата причина за хипертиреоидизъм у децата. Първото наблюдение на това заболяване е от английския лекар и фермер Caleb Hillier Parry, 1786 г.
ЕТИОЛОГИЯ
Причините за нарушение на имунния толеранс при пациентите с ТТ не са напълно разгадани.
Редица гени, предразполагащи към АТЗ, са идентифицирани: CD40, CTLA-4, ТГ, ТСХР и PTPN22. Някои от тях са специфични за ТТ или за АТ, докато други и за двете заболявания.
Фамилното срещане на заболяването подсказва за генетична връзка, много по-силно изразена от НLA асоциацията.
ПАТОФИЗИОЛОГИЯ
При ТТ е повишено, в сравнение със здрави контроли, превръщането на мононуклеарните клетки от периферната кръв в CD34+ фиброцити. Това играе роля при възникване на офталмопатията чрез натрупването им в тъканите в орбитите и продукцията на възпалителни цитокини, вкл. TNF-alpha и IL-6.
При ТТ B и T, Ly-преизвикания автоимунитет е насочен главно срещу 4 /от известните 8/ добре познати тиреоидни антигени: тиреоглобулин /ТГ/, ТРО, Натриево-йоден симпортър /NIS/ и ТСХР /ТСХ Рецептор/. ТСХР играе основна роля за възникване на заболяването. Останалите 3 антигена са повече маркер на тиреоидния автоимунитет. ТСХР антитела са главно имуноглобулини G1 субклас. Те са 4 вида – стимулиращи, блокиращи, неутрални и комплексни. Стимулиращите ТСХР антитела имитират действието на ТСХ, но за много по-дълъг период от време, предизвикват отделяне на по-голямо количество ТХ /тиреоидни хормони/ и ТГ чрез цикличния АМР, стимулират йодния внос, белтъчния синтез и тиреоидния растеж. Болните с ТТ произвеждат също антитела – имуноглобулини срещу гореспоменатите антигени, особено с/у thyroperoxidase (anti-TPO) and thyroglobulin.
Поради нарушен имунен толеранс се образуват антитела срещу различни тиреоидни антигени и срещу протеини с възможни подобни антигенни места в други тъкани, особено подкожните тъкани и околоочните мускули.
Щитовидната жлеза е уголемена, поради постоянната ТСХ рецепторна стимулация и наличието на активирани Т лимфоцити и плазмоцити. Тази свръхстимулация води до повишена васкуларизация и трил синхронен със систолата при аускултация върху жлезата. При значима тиреомегалия се явяват симптоми на компресия, вкл. затруднено преглъщане и дрезгав глас.
Повишената лимфоцитна тиреоидна инфилтрация обикновено корелира с титъра на тиреоидните антитела /ТА/. Освен автоантигени, тиреоидните клетки излъчват молекули, които предизвикват Т клетъчна адхезия и регулация на комплемента/Fas и цитокини, които участват в имунната система. В тези пациенти пропорцията на тиреоидните CD 4 Ly е по-ниска от тази в периферната кръв.
Е П И Д Е М И О Л О Г И Я
ЧЕСТОТА
САЩ около 0.2-0.4%/ от децата са с ТТ /не съвсем точни данни/. Десет процента от децата, родени от майки с ТТ, имат повишени тиреоидни хормони, но само 1-2% имат клиника на ТТ.
В Дания с ТТ са 0.79 случая на 100000 деца от 0-14 години годишно. При момчетата в тази възраст честота е 0.48, а при момичетата – 3.01 случая на 100000 души годишно.
РАСА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
При кавказката популация АТЗ е свързано със следните локуси : AITD1, CTLA4, GD1, GD2, GD3, HT1, and HT2. При болни от други раси се съобщават други локуси, свързани с АТЗ. Възприемчивостта се влияе от гените в човешките левкоцитни антигени /HLA/ в 6 хромозома и в CTLA4 зона 2q33. В различните етноси асоциацията със специфични HLA хаплотипове е различна.
Заболеваемостта нараства с възрастта като при децата пикът е по време на юношеството. Под 5-годишна възраст заболяване от ТТ е много рядко.
Момичетата боледуват много по-често от момчетата – 4-7 момичета на всяко заболяло момче.
При възрастните пациенти най-често засегнатата възраст е 20-40 години, а при жените заболяването е между 30-60 години.
