Брой 10/2024
Д-р И. Гетова, Д-р Д. Гунев, Д-р В. Йоцова, Д-р П. Боранов
УСБОБАЛ – Варна,
Медицински университет – Варна
1. Въведение
Глаукомата е хетерогенна група от заболявания, характеризиращи се с прогресираща оптична невропатия с последващи дефекти в зрителното поле, и ако не се лекува може да доведе до трайна слепота. Заболяването е водеща причина за необратима загуба на зрение в световен мащаб, с изчислено глобално разпространение от 2,4–3,5% при хора на възраст над 40 години и по-високо разпространение в популациите от африкански произход [1,2]. Въпреки че намаляването на вътреочното налягане (ВОН) е единственият доказан модифицируем рисков фактор за намаляване на прогресията на глаукома [3], 30 –57,1% от пациентите с първична откритоъгълна глаукома (ПОУГ) имат нормално ВОН (глаукома с нормално напрежение, NTG) [4– 7]. Освен това, пациентите с очна хипертензия може никога да не развият глаукоматозно увреждане [8]. Съществуват и други рискови фактори като по-тънки роговици, високо късогледство, генетична предразположеност и съдови фактори, които допринасят за развитието и прогресията на глаукома [8–10].
От биомеханична гледна точка стресът (приложената сила) на ВОН не причинява самото глаукоматозно увреждане, а по-скоро полученото напрежение (деформация) на очните тъкани, по-специално на перипапиларната склера и главата на зрителния нерв, където ганглийните клетки на ретината (RGC ) аксоните са най-уязвими. По този начин определянето на модула на еластичност (т.е. устойчивост на тъканна деформация при приложен стрес) е от решаващо значение за разбиране въздействието на ВОН върху очните тъкани и в крайна сметка специфичната за пациента чувствителност към развитието и прогресирането на заболяването [11–13]. Модулът на еластичност на роговицата се измерва рутинно в клинични условия, за да подпомогне измерването на ВОН и най-вече да подпомогне диагностиката и лечението на глаукома [ 11–13]. Биомеханиката на роговицата показва способността да разсейва енергията от рутинни промени във ВОН, които могат да бъдат резултат от движение на очите, мигане или движение на главата. Следователно всяка промяна в биомеханичните свойства на роговицата може да увеличи излагането на зрителния нерв на флуктуация на ВОН, а това да доведе до по-голяма чувствителност към глаукоматозно увреждане [14,15].
Разработени са няколко устройства за in vivo оценка на биомеханиката на роговицата. Тези устройства включват анализатора на очния отговор (ORA; Reichert, Ню Йорк, САЩ) и технологията Scheimpflug за визуализация на роговицата (Corvis ST, Oculus, Wetzlar, Германия). Всяко устройство предоставя различни набори от параметри за оценка на биомеханиката на роговицата. ORA измерва основно хистерезиса на роговицата (CH) и фактор на резистентност на роговицата (CRF). Тези стойности се изчисляват въз основа на данните за апланационното налягане, получени при прилагане на въздушна струя към роговицата [16]. СН не само се смята за предсказващ фактор за развитието на глаукома при индивиди, изложени на риск от заболяването: „суспектни за глаукома“, но също така се свързва със степента на прогресия на глаукомата и загубата на зрително поле при вече диагностицирани пациенти. [16].
За разлика от горепосочените характеристики, Corvis ST предлага по-подробна оценка на биомеханичните свойства на роговицата. Това се постига чрез директно визуализиране на деформацията на роговицата и геометричните промени, причинени от въздушната струя. Най-новият софтуер Corvis ST (1.3r1538) предоставя информация за приблизително 37 параметъра [17].
Основата на биомеханичните принципи е от съществено значение за по-доброто разбиране на параметрите, докладвани от всяко устройство. Твърдостта е мярката за съпротивлението на конкретен материал да бъде деформиран, когато върху него се приложи определена сила [18]. Тъй като повече от 90% от роговицата се състои от подредени ламели на колагенови фибрили в стромата на роговицата, твърдостта на роговицата се влияе от дебелината и плътността на колагеновите влакна. Фактори като възраст, диабет, омрежване и глаукома влияят върху плътността на колагена и променят твърдостта на роговицата [19].
2. In vivo клинична оценка на биомеханиката на роговицата
2.1. Ocular Response Analyzer (ORA)
През 2005 г. ORA е въведен в клиничната практика като първото устройство за оценка на биомеханичното поведение на роговицата in vivo [23]. Това е безконтактен тонометър, който използва въздушна струя, приложена към централната част на роговицата 3–6 mm, причинявайки промени в деформацията на роговицата. Тези двупосочни промени се наблюдават от усъвършенствана инфрачервена електрооптична система, която открива инфрачервеното отражение на повърхността на роговицата по време на нейната деформация. След като роговицата бъде апланирана (първа апланация) в отговор на въздушната струя, буталото, освобождаващо въздуха, се изключва, позволявайки на роговицата да се върне в първоначалната си форма. Налягането, при което роговицата апланира, се определя като P1.
Въпреки това, поради инерцията на буталото, въздушното налягане продължава да се увеличава до най-високото си ниво (Pmax), причинявайки допълнително вдлъбнатина на роговицата, която става леко вдлъбната. Тъй като буталото произвежда спиране на въздуха, налягането на въздуха впоследствие намалява. Следователно роговицата се връща към първоначалната си форма като постепенно преминава през вторa апланация преди да се върне към първоначалната си конвексна конфигурация. Налягането на въздуха при втората апланация се определя като P2. Поради високоеластични свойства на роговицата стойността на P2 винаги е по-малка от стойността на P1 и разликата между двете е известна като CH (измерена в mmHg).
Корелираният с Goldmann IOP (IOPg), измерен от ORA, е средната стойност на P1 и P2 стойностите. За разлика от това, роговично-компенсираното ВОН (IOPcc) е разработено чрез емпирично изследване, за да компенсира факторите на роговицата при измерване на ВОН, вероятно произвеждайки по-точни измервания на ВОН, особено след рефрактивна хирургия [24].
Няколко проучвания са оценили параметрите на ORA (CH и CRF) при пациенти с различни видове глаукома и очна хипертензия. Повечето проучвания съобщават, че CH е по-нисък при пациенти с глаукома/очна хипертензия в сравнение със здрави контроли. Това може да отразява биомеханичните различия на роговицата при глаукома, но може и да бъде повлияно от ВОН и даде противоречиви резултати. Например в случаите на повишено ВОН, напрежението върху роговицата се увеличава и способността й да разсейва енергия намалява, което води до по-малки разлики между P1 и P2 и съответно по-ниска роговична хистереза (СН).
Няколко фактора трябва да бъдат взети предвид при интерпретирането на резултатите от тези изследвания. Често срещано погрешно схващане е да се тълкуват стойностите на CH/CRF като параметри за твърдостта на роговицата, въпреки че и двата са параметри за еластичност и вискозитет, а не чисто еластични параметри. С други думи, ниското CH само по себе си не означава мека или твърда роговица [15,20]. Второ, някои проучвания са оценили CH/CRF при ПОЪГ, без да ги разделят на глаукома с високо налягане и глаукома с нормално налягане, които имат различни биомеханични профили. Допълнително се съобщава, че възрастта и диабетният статус влияят на CH; следователно всяко тълкуване на резултатите трябва да обмисли коригиране за тези фактори.
Съобщава се, че CH и CRF се различават при различните видове и стадии на глаукома. В проучване на 894 субекта Rojananuangnit ретроспективно сравнява CH при пациенти с глаукома (ПОЪГ с високо налягане, ПОЪГ с нормално налягане, първична закритоъгълна глаукома (ПЗЪГ) и очна хипертензия) с нормални контроли. Той съобщи, че средният CH е значително по-нисък при ПОЪГ с високо налягане в сравнение с ПОЪГ с нормално налягане и очна хипертензия. Разликата обаче не е статистически значима. При ПОЪГ с високо налягане и ПЗЪГ средният CH е значително различен между различните стадии на глаукома, като е по-нисък при по-тежките стадии на заболяването. Например средната CH в тежкия стадий на ПОЪГ с високо налягане е 7,92 mmHg в сравнение с 9,22 mmHg в ранния стадий и 8,74 в умерения стадий (p < 0,001).
При ПЗЪГ средният CH е статистически значимо по-нисък в тежкия стадий (8,45) в сравнение с ранния стадий (9,85) (p = 0,004), но не и в сравнение с умерения стадий (9,04, p = 0,2). За разлика от това, в проучване на 49 пациенти Yang и колеги сравняват CH при ПОЪГ с високо налягане спрямо ПОЪГ с нормално налягане и не съобщават за значима разлика (10,11 mmHg срещу 10,17 mmHg, съответно) (p = 0,81) [38]. Проучване на напречно сечение на 162 субекта от Beyazyildiz и колеги установи, че средната CH е значително по-ниска при псевдоексфолиативна глаукома (PXG) (7,6 mmHg) в сравнение с пациенти с ПОЪГ (9,1 mmHg) и нормални контроли (9,6 mmHg) (p <0,001) . CRF също беше значително по-нисък при пациенти с PXG (9,0 mmHg) в сравнение с пациенти с ПОЪГ (10,1 mmHg) и здрави контроли (9,8 mmHg) [39].
Други проучвания изследват потенциалната връзка между СН и структурната прогресия на глаукома. Wong и колеги демонстрираха, че по-ниският CH е значително свързан с изместването на аnterior lamina cribrosa, което предполага, че по-ниският CH може да бъде рисков фактор за прогресия на глаукома [38].
Не на последно място, по-ниският CH се свързва с по-висок риск за прогресия на зрителното поле. Medeiros и колеги проведоха проспективно проучване, включващо 114 глаукоматозни очи, със средно проследяване от 4 години, за да демонстрират ролята на изходната CH за прогресията на зрителното поле. Те съобщиха, че индексът на зрително поле намалява с 0,25% по-бърз темп годишно за един mmHg по-нисък CH [40].
2.2. Технология Scheimpflug за визуализация на роговицата (Corvis ST)
През 2010 г. Oculus представи Corvis ST като безконтактен метод за in vivo оценка на биомеханиката на роговицата. Базира се на комбиниране на двупосочна динамична апланация, както при ORA, и записване на деформационните промени на роговицата чрез свръхвисокоскоростна камера Scheimpflug. Единична концентрична въздушна струя се прилага към роговицата, която впоследствие се деформира, започвайки с фаза на деформация навътре, след това фаза на апланиране и след това фаза на най-висока вдлъбнатина, преди да се върне към първоначалната си форма и да премине през втора фаза на апланация. Свръхвисокоскоростната (4300 кадъра/секунда) камера Scheimpflug прави 140 изображения на хоризонталния меридиан на роговицата по време на 32 милисекунди на въздушната струя. Изображенията се анализират допълнително, за да се отчетат параметрите на динамичния отговор на роговицата (DCR). Въпреки че и ORA, и Corvis ST използват въздушни струи, има разлика между тях. В ORA въздушната струя е променлива в зависимост от P1, докато въздушното налягане е постоянно в Corvis ST [18,25,31,32].
Докато няколко проучвания съобщават обещаващи резултати за биомеханични биомаркери на роговицата, използвайки Corvis ST при пациенти с глаукома, резултатите понякога са доста противоречиви. Има проучвания които съобщават, че пациентите с глаукома имат по-малко деформируеми роговици от нормалните контроли [33-35], докато други проучвания съобщават за обратното – по-деформируеми роговици при пациенти с глаукома в сравнение с контролите [36-37]. Това несъответствие може да е свързано с определени ограничения в развитието на технологията, както и в дизайна на изследването. Например някои проучвания правят заключения въз основа на параметрите на твърдостта на роговицата, които може да са по-зависими и повлияни от ВОН. Други ограничения в настоящата литература включват включването на пациенти на хронична терапия с простагландинов аналог (PGA), което може да промени биомеханиката на роговицата. Локалният PGA променя експресията на матрични и тъканни металопротеинази, причинявайки структурни промени, които могат да повлияят на твърдостта на роговицата и биомеханичните свойства. И накрая, глаукома с високо налягане (HTG) и глаукома с нормално налягане (NTG) може да имат различни биомеханични свойства и някои предишни изследвания не са стратифицирали пациентите с ПОЪГ в една или друга класификация [14,31]
Скорошен мета-анализ от Catania и колеги включваше шест проспективни проучвания, сравняващи параметрите на Corvis ST между глаукома с високо налягане спрямо нормалните контроли. Те заключиха, че пациентите с POAG-HTG са имали по-твърди роговици от нормалните контроли въз основа на значително по-ниски DA, PD, HCT, A1V и A2T параметри и значително по-висок радиус HC в сравнение със здравите контроли [14]. Трябва да се отбележи, че повечето от тези фактори са силно свързани с ВОН [31]. Малко проучвания сравняват биомеханиката на роговицата на пациенти с очна хипертензия спрямо пациенти с ПОЪГ, използващи Corvis ST. Силва и колеги демонстрираха, че OHT очите имат по-малко деформируеми „по-твърди“ роговици въз основа на значително по-висок SP-A1 параметър в сравнение с пациенти с ПОЪГ (p = 0,04), въпреки че субектите не са стратифицирани в глаукома с нормално и високо налягане.
3. ИЗВОДИ
Оценката на биомеханиката на роговицата се очертава като вълнуваща методика в диагностиката и лечението на глаукома. Въпреки това, по настоящем съществуват ограничения в разработените техники и слабото до умерено съответствие между отчетените параметри и ограничават широката им употреба в клиничната практика. Освен това, в някои проучвания липсва подходяща стратификация на пациентите и понякога резултатите се тълкуват погрешно поради фактори, които са повлияни от промените на ВОН или са допълнително ограничени от включването на пациенти с глаукома, приемащи локален PGA, което може да промени биомеханиката на роговицата. Следователно това може да доведе до противоречиви резултати. Важно е да се отбележи, че биомеханичните свойства на роговицата са динамични показатели и могат да се променят с течение на времето, с възрастта, при травма на роговицата, операции или системни заболявания.
Несъмнено е необходимо допълнително изследване в тази област и с него ролята на биомеханиката на роговицата при диагностицирането и менажирането на това социалнозначимо заболяване вероятно ще придобие водеща диагностична роля.
References
1. Zhang, N.; Wang, J.; Li, Y.; Jiang, B. Prevalence of primary open angle glaucoma in the last 20 years: A meta-analysis and systematic review. Sci. Rep. 2021, 11, 13762. [CrossRef] [PubMed]
2. Tham, Y.C.; Li, X.; Wong, T.Y.; Quigley, H.A.; Aung, T.; Cheng, C.Y. Global prevalence of glaucoma and projections of glaucoma burden through 2040: A systematic review and meta-analysis. Ophthalmology 2014, 121, 2081–2090. [CrossRef] [PubMed]
3. Heijl, A.; Leske, M.C.; Bengtsson, B.; Hyman, L.; Bengtsson, B.; Hussein, M. Reduction of intraocular pressure and glaucoma progression: Results from the Early Manifest Glaucoma Trial. Arch. Ophthalmol. 2002, 120, 1268–1279. [CrossRef] [PubMed]
4. Rotchford, A.P.; Johnson, G.J. Glaucoma in Zulus: A population-based cross-sectional survey in a rural district in South Africa. Arch. Ophthalmol. 2002, 120, 471–478. [CrossRef] [PubMed]
5. Klein, B.E.; Klein, R.; Sponsel, W.E.; Franke, T.; Cantor, L.B.; Martone, J.; Menage, M.J. Prevalence of glaucoma. The Beaver Dam Eye Study. Ophthalmology 1992, 99, 1499–1504. [CrossRef] [PubMed] 6. Dielemans, I.; Vingerling, J.R.; Wolfs, R.C.; Hofman, A.; Grobbee, D.E.; de Jong, P.T. The prevalence of primary open-angle glaucoma in a population-based study in The Netherlands. The Rotterdam Study. Ophthalmology 1994, 101, 1851–1855. [CrossRef]
7. Bonomi, L.; Marchini, G.; Marraffa, M.; Bernardi, P.; De Franco, I.; Perfetti, S.; Varotto, A.; Tenna, V. Prevalence of glaucoma and intraocular pressure distribution in a defined population. The Egna-Neumarkt Study. Ophthalmology 1998, 105, 209–215. [CrossRef] Bioengineering 2023, 10, 1108 22 of 26
8. Gordon, M.O.; Beiser, J.A.; Brandt, J.D.; Heuer, D.K.; Higginbotham, E.J.; Johnson, C.A.; Keltner, J.L.; Miller, J.P.; Parrish, R.K., II; Wilson, M.R.; et al. The Ocular Hypertension Treatment Study: Baseline Factors That Predict the Onset of Primary Open-Angle Glaucoma. Arch. Ophthalmol. 2002, 120, 714–720. [CrossRef]
9. Xu, L.; Wang, Y.; Wang, S.; Wang, Y.; Jonas, J.B. High myopia and glaucoma susceptibility the Beijing Eye Study. Ophthalmology 2007, 114, 216–220. [CrossRef]
10. Wareham, L.K.; Calkins, D.J. The Neurovascular Unit in Glaucomatous Neurodegeneration. Front. Cell Dev. Biol. 2020, 8, 452. [CrossRef]
11. Burgoyne, C.F.; Downs, J.C.; Bellezza, A.J.; Suh, J.K.; Hart, R.T. The optic nerve head as a biomechanical structure: A new paradigm for understanding the role of IOP-related stress and strain in the pathophysiology of glaucomatous optic nerve head damage. Prog. Retin. Eye Res. 2005, 24, 39–73. [CrossRef] [PubMed]
12. Liu, B.; McNally, S.; Kilpatrick, J.I.; Jarvis, S.P.; O’Brien, C.J. Aging and ocular tissue stiffness in glaucoma. Surv. Ophthalmol. 2018, 63, 56–74. [CrossRef] [PubMed]
13. Lee, K.M.; Kim, T.W.; Lee, E.J.; Girard, M.J.A.; Mari, J.M.; Weinreb, R.N. Association of Corneal Hysteresis With Lamina Cribrosa Curvature in Primary Open Angle Glaucoma. Investig. Ophthalmol. Vis. Sci. 2019, 60, 4171–4177. [CrossRef] [PubMed]
14. Catania, F.; Morenghi, E.; Rosetta, P.; Paolo, V.; Vinciguerra, R. Corneal Biomechanics Assessment with Ultra High Speed Scheimpflug Camera in Primary Open Angle Glaucoma Compared with Healthy Subjects: A meta-analysis of the Literature. Curr. Eye Res. 2022, 48, 161–171. [CrossRef] [PubMed]
15. Roberts, C.J. Corneal hysteresis and beyond: Does it involve the sclera? J. Cataract Refract. Surg. 2021, 47, 427–429. [CrossRef]
16. Jammal, A.A.; Medeiros, F.A. Corneal hysteresis: Ready for prime time? Curr. Opin. Ophthalmol. 2022, 33, 243–249. [CrossRef]
17. Fujishiro, T.; Matsuura, M.; Fujino, Y.; Murata, H.; Tokumo, K.; Nakakura, S.; Kiuchi, Y.; Asaoka, R. The Relationship Between Corvis ST Tonometry Parameters and Ocular Response Analyzer Corneal Hysteresis. J. Glaucoma 2020, 29, 479–484. [CrossRef]
18. Roberts, C.J.; Liu, J. Corneal Biomechanics: From Theory to Practice; Kugler Publications: Amsterdam, The Netherlands, 2017.
19. Blackburn, B.J.; Jenkins, M.W.; Rollins, A.M.; Dupps, W.J. A Review of Structural and Biomechanical Changes in the Cornea in Aging, Disease, and Photochemical Crosslinking. Front. Bioeng. Biotechnol. 2019, 7, 66. [CrossRef]
20. Roberts, C.J. Concepts and misconceptions in corneal biomechanics. J. Cataract Refract. Surg. 2014, 40, 862–869. [CrossRef]
21. Elsheikh, A.; Alhasso, D.; Rama, P. Biomechanical properties of human and porcine corneas. Exp. Eye Res. 2008, 86, 783–790. [CrossRef]
22. Elsheikh, A.; Wang, D.; Pye, D. Determination of the modulus of elasticity of the human cornea. J. Refract. Surg. 2007, 23, 808–818. [CrossRef] [PubMed]
23. Luce, D.A. Determining in vivo biomechanical properties of the cornea with an ocular response analyzer. J. Cataract Refract. Surg. 2005, 31, 156–162. [CrossRef]
24. Pepose, J.S.; Feigenbaum, S.K.; Qazi, M.A.; Sanderson, J.P.; Roberts, C.J. Changes in corneal biomechanics and intraocular pressure following LASIK using static, dynamic, and noncontact tonometry. Am. J. Ophthalmol. 2007, 143, 39–47. [CrossRef] [PubMed]
25. Yuan, A.; Pineda, R. Developments in Imaging of Corneal Biomechanics. Int. Ophthalmol. Clin. 2019, 59, 1–17. [CrossRef] [PubMed]
26. Esporcatte, L.P.G.; Salomão, M.Q.; Lopes, B.T.; Vinciguerra, P.; Vinciguerra, R.; Roberts, C.; Elsheikh, A.; Dawson, D.G.; Ambrósio, R. Biomechanical diagnostics of the cornea. Eye Vis. 2020, 7, 9. [CrossRef]
27. Touboul, D.; Roberts, C.; Kérautret, J.; Garra, C.; Maurice-Tison, S.; Saubusse, E.; Colin, J. Correlations between corneal hysteresis, intraocular pressure, and corneal central pachymetry. J. Cataract Refract. Surg. 2008, 34, 616–622. [CrossRef]
28. Vellara, H.R.; Patel, D.V. Biomechanical properties of the keratoconic cornea: A review. Clin. Exp. Optom. 2015, 98, 31–38. [CrossRef]
29. ¸Sahin, A.; Bayer, A.; Özge, G.k.; Mumcuoglu, T. Corneal Biomechanical Changes in Diabetes Mellitus and Their Influence on Intraocular Pressure Measurements. Investig. Ophthalmol. Vis. Sci. 2009, 50, 4597–4604. [CrossRef]
30. Bao, F.; Deng, M.; Wang, Q.; Huang, J.; Yang, J.; Whitford, C.; Geraghty, B.; Yu, A.; Elsheikh, A. Evaluation of the relationship of corneal biomechanical metrics with physical intraocular pressure and central corneal thickness in ex vivo rabbit eye globes. Exp. Eye Res. 2015, 137, 11–17. [CrossRef]
31. Shen, S.R.; Fleming, G.P.; Jain, S.G.; Roberts, C.J. A Review of Corneal Biomechanics and Scleral Stiffness in Topical Prostaglandin Analog Therapy for Glaucoma. Curr. Eye Res. 2022, 48, 172–181. [CrossRef]
32. Lopes, B.T.; Bao, F.; Wang, J.; Liu, X.; Wang, L.; Abass, A.; Eliasy, A.; Elsheikh, A. Review of in-vivo characterisation of corneal biomechanics. Med. Innovel Technol. Devices 2021, 11, 100073. [CrossRef]
33. Salvetat M.L., Zeppieri M., Tosoni C., Felletti M., Grasso L., Brusini P. Corneal Deformation Parameters Provided by the Corvis-ST Pachy-Tonometer in Healthy Subjects and Glaucoma Patients. J. Glaucoma. 2015;24:568–574. doi: 10.1097/IJG.0000000000000133. [PubMed] [CrossRef] [Google Scholar]
34. Wang W., Du S., Zhang X. Corneal Deformation Response in Patients With Primary Open-Angle Glaucoma and in Healthy Subjects Analyzed by Corvis ST. Investig. Ophthalmol. Vis. Sci. 2015;56:5557–5565. doi: 10.1167/iovs.15-16926. [PubMed] [CrossRef] [Google Scholar]
35. Coste V., Schweitzer C., Paya C., Touboul D., Korobelnik J.F. Evaluation of corneal biomechanical properties in glaucoma and control patients by dynamic Scheimpflug corneal imaging technology. J. Fr. Ophtalmol. 2015;38:504–513. doi: 10.1016/j.jfo.2015.01.007. [PubMed] [CrossRef] [Google Scholar]
36. Hong K., Wong I.Y.H., Singh K., Chang R.T. Corneal Biomechanics Using a Scheimpflug-Based Noncontact Device in Normal-Tension Glaucoma and Healthy Controls. Asia Pac. J. Ophthalmol. 2019;8:22–29. doi: 10.22608/apo.2018334. [PubMed] [CrossRef] [Google Scholar]
37. Miki A., Yasukura Y., Weinreb R.N., Yamada T., Koh S., Asai T., Ikuno Y., Maeda N., Nishida K. Dynamic Scheimpflug Ocular Biomechanical Parameters in Healthy and Medically Controlled Glaucoma Eyes. J. Glaucoma. 2019;28:588–592. doi: 10.1097/IJG.0000000000001268. [PubMed] [CrossRef] [Google Scholar]
38. Yang, Y.; Ng, T.K.;Wang, L.;Wu, N.; Xiao, M.; Sun, X.; Chen, Y. Association of 24-Hour Intraocular Pressure Fluctuation with Corneal Hysteresis and Axial Length in Untreated Chinese Primary Open-Angle Glaucoma Patients. Transl. Vis. Sci. Technol.
2020, 9, 25. [CrossRef]
39. Beyazyıldız, E.; Beyazyıldız, O.; Arifo ˘glu, H.B.; Altınta¸s, A.K.; Köklü, S.G. Comparison of ocular response analyzer parameters in primary open angle glaucoma and exfoliative glaucoma patients. Indian J. Ophthalmol. 2014, 62, 782–787. [CrossRef]
40. Medeiros, F.A.; Meira-Freitas, D.; Lisboa, R.; Kuang, T.M.; Zangwill, L.M.;Weinreb, R.N. Corneal hysteresis as a risk factor for glaucoma progression: A prospective longitudinal study. Ophthalmology 2013, 120, 1533–1540. [CrossRef] [PubMed]
Адрес за кореспонденция:
Д-р И. Гетова
Медицински университет – Варна
ул. „Цар Освободител“, 76
9002, Варна
