Големите имена в българската офталмология

Брой 9/2007

Акад. П. Василева

Академик Константин Михайлов Пашев (1873-1961)
Роден е в Сливен през 1873 з. По това време Сливен е един от най-важните бълзарски градове, характеризиращи националното и културното ни възраждане с бога­то занаятчийство. К. Пашев произхожда от известно, заможно и заслужило семейс­тво на хаджи Михаил Иванов Пашев. На името на бащата и с негови средства е основан паричен фонд „Хаджи Мина Пашев” за поощряване на образованието и на отличили се ученици. Тази среда има важно значение за прогресивното и патриотично възпитание на К. Пашев. Първоначалното си образование той завършва с отличен успех в Сливен през 1887 г., след което ученолюбивият младеж е пратен да продължи образованието си в известния „Роберт колеж“ в Цариград. В колежа са преподавани природни нау­ки, филология, езици, литература и философия и е осигурявано широко универсално образование. К. Пашев завършва колежа с отличен успех, като придобива званието „Baccalaurei in artibus“ и получава предложение да остане в него като преподавател. Интересът към медицината обаче го насочва към Медицинския факултет в Монпелие, където постъпва през 1893 г. Докторска сте­пен по медицина К. Пашвб получава след защите­на с отличие дисертация в Лион върху операти­вен метод за екстракция на дълбоки чужди тела в роговицата. Притежаващ диплома „Доктор по медицина на Франция”, К. Пашев има право да остане на постоянна работа там. Той продължава започнатата специализация по очни болес­ти в Париж, където работи при известния тогава директор на Очната клиника при Медицинския
факултет проф. Панас. Пашев посещава клиниките и на други известни офталмолози като проф. Ландолт, проф. Калт, проф. Галезовски и др. Към края на 1899 г., след около 2-годишна рабо­та като офталмолог, К. Пашев се завръща в България, издържа успешно държавния си изпит и е назначен за ординатор в Очно-ушното отде­ление на Александровска болница в София.

Оттук започва вече неспирното все по-широко и дълбоко усъвършенстване на К. Пашев като офталмолог, докато достигне чрез тази „мал­ка” наглед специалност световна слава на нау­чен изследовател и клиницист-офталмолог, която той пренася и на малкото си отечество. Още на следващата година 1900 той заминава на конгрес в Париж, за да участва в заседанието на френското офталмологично дружество, къде­то е избран за негов редовен член. К. Пашев владее отлично френски, английски, немски и руски език. Макар и завършил във Франция, той не се свързва само с тази страна. С ясно виждане за международното значение на науката, той цени приносите на учените от различни страни. Така в 1902 г. доктор Пашев посещава клиниката на проф. Пагенщехер във Висбаден, през 1903 г. той работи в клиниката по очни болести в Берлин под ръководството на много известния професор Грееф. Тук за пръв път Пашев задълбочава своите знания в областта на хистолозията, хематологията и хистопатологията. През 1904 г. доктор Пашев отново е в Берлин при проф. Грееф и при проф. Михел. Този път към научните и клиничните си интереси, доктор Пашев прибавя и запознаването си с проучването на организираната профилактика в областта на офталмологията, а също така и организираното подпомагане, обучение и настаняване на слепите. Доктор Пашев проучва в Германия създадените училища и домове за слепи в Щеглиц и в Кьонигвурстенхаузен.

През 1905 г. той е назначен за старши ордина­тор на Очното отделение при Александровска болница. Д-р Пашев си поставя за цел да се запознае и с английската офталмология. Той работи при професорите-офталмолози Тричър, Колине и Гъин в Кралската очна болница в Лондон. Тук док­тор Пашев още повече задълбочава своите поз­нания по хистопатология, като работи в хистологическата лаборатория на болницата под ръководството на патологоанатома Коатц.
През 1906 г. Пашев е в Будапеща, където го водят специални интереси към работещата тук единствена в Европа болница, предназначена специално за събиране и лекуване на болните от трахома. Пашев е потресен от този бич на окотo трахомата. У нас по това вроме трахомата е все още широко разпространена и една от най-важните причини за ослепяване. През 1907 г. доктор Пашев е във Виена, където работи един от световно известните офталмолози проф. Фукс. Пашев вече е известен очен хирург. Той има опитна и сигурна ръка, покрай знанията и вещината си.

Д-р Пашев работи все по-широков6 обществения и организационния сектор. През 1907 г. д-р Пашев е назначен за първи консултант по очни болести при Българските държавни железници. все през 1907 г. той е избран за секретер на Българския лекарски съюз. По-късно участва и в организацията на специалистите-лекари, като работи за създаването на първото Дружество на хирурзите в България през 1914 г., на кое то той става подпредседател. За сбоята активна обществена и високо хуманна дейност доктор Пашев е избран за член на Дружеството на Българските писа­тели и художници през 1918 г. Освен това той е член на Немското офталмологично дружество в Хайделберг от 1912 г.; на Британското офталмологично дружество от 1914 г.; на Дионското офталмологично дружество от 1914 г. По-късно д-р Пашев е избран за почетен член на Полското офталмологично дружество от 1933 г.; за член на Оксо|зордското офталмологично дружество от 1933 г.; за почетен член на Бразилското дру­жество за предпазване от слепотата от 1937 г.; за почетен член на Офталмологичния инсти­тут „Браке“ в Барселона (Испания) от 1945 г. и др. Като най-голямо отличие от този род, което допринася за славата на доктор Пашев като учен български офталмолог, може да се смята избирането му за почетен член на Медицинската академия в Палермо от 1918 г. и за член-кореспондент на Германската академия на науките в Мюнхен от 1938 г.

Всички свои знания доктор Пашев публикува в наши списания и прилага на практика. Научната дейност на К. Пашев започва през 1899 г. с неговата оригинална докторска работа в Лион. Най-ценните си оригинални работи (до и след изби­рането му за професор по офталмология при Медицинския факултет) Пашев публикува в най-изтъкнатите френски, немски, английски, аме­рикански и италиански списания по офталмоло­гия и по други специалности. К. Пашев публику­ва на български език над 300 статии, книги и дру­ги публикации. Може да се каже, че професор К. Пашев много активно участва в нашия печат. Следователно той е не само научен, но и меди­цински, и обществен писател. Освен в наши спи­сания акад. Пашев участва като член на редакционната колегия в редица чуждестранни и между­народни списания по офталмология.
Най-активно професор Пашев изнася своите работи на международни и локални конгреси и конференции у нас и в чужбина. Една голяма част от неговите научни приноси са печата­ни в допълнителни томове от списания, посветени на конгресите, или в специални конгресни издания. Пашев следи най-редовно целия меж­дународен живот в областта на офталмологията и медицината. Той сам си доставя междуна­родния списания по офталмология и естествено редовно е осведомен за международния нау­чен живот и то не само в областта на медицина­та и хигиената, а също така и в големите общи клонове на теоретическата медицина, хистология, цитология, патохистлогия, физиология и фармакология. През 1936 г. К. Пашев участва в международния конгрес по сравнителна патоло­гия в Атина (от 15 до 17 април), където докладва върху „Паразитните псевдотумори на орбитата“. Пашев е между удостоените с ордени учени от гръцкото правителство. През същата годи­на той взема активно участие в организирането и провеждането на V всеславянски лекарски събор в София (от 13 до 15 септември), на който изнася два доклада: „Трахомата в България” и „Гонороичният конюнктивит у нас”. През същата тази 1936 г. професор Пашев е избран за член-кореспондент на Българската академия на нау­ките.

За да се види какви широки научни интере­си има професор Пашев, трябва да се отбележи и неговото активно участие в редица неофталмологически конгреси и конференции. Така през август 1907 г. К. Пашев участва в Международния конгрес по училищна хигиена в Лондон. През същата година печата статия вър­ху значението на хигиената за здравеопазването на народа ни („Лекарят-хигиенист и населението ни“, „Съвременна хигиена”), а през 1908 г. печата статия за конгреса в Лондон. През 1911 г. Пашев е в Белград на първата Южнославянска среща по оперативна медицина, където изнася два доклада. През 1909 г. К. Пашев участва в XVI международен конгрес по медицина в Будапеща с доклади върху очните парализи и върху билатералния папилит. През 1921 г. Пашев представлява своя университет на тържественото честване 700-годишнината на Медицинския факултет в Монпелие. През 1933 г. той участва в Международния конгрес за борба против рака (от 25 до 30 октомври) в Мадрид.
Трябва да се каже, че у нас не е имало медицинска инициатива от национален мащаб, в която академик Пашев да не взема участие. Такъв е случаят с III конференция по сифилиса в България, като докладва за очния сифилис у нас; V конг­рес на руските учени в България, като докладва за пролетния конюнктивит; научните сесии на Отделението за биологични и медицински нау­ки (1951, 1952 и 1954 г.) при Б АН, в които акаде­мик Пашев изнася подходящи доклади. Професор Пашев участва в пет международни офталмологични конгреса: в XI международен конгрес по офталмология в Неапол през 1909 г.; в XIII меж­дународен офталмологичен конгрес в Амстердам през 1929 г.; в XIV международен конгрес на офталмолозите в Мадрид през 1933 г., в XV меж­дународен конгрес на офталмолозите в Кайро през 1937 г. По време на XVIII международен конгрес на офталмолозите в Брюксел през 1958 г., 86-годишният български академик е обект на голямо уважение и е избран и за почетен член на Международната организация за предпазване от слепотата.

В духа на огромната обществено-научна дейност на професор Пашев трябва да се спомене и за основаното и ръководено от него Българско офталмологично дружество, на което той е председател и вдъхновител 6 организационно и научно отношение от 1927 г. до 1942 г. Чрез това дружество нашата страна става член на Международната офталмологична организация, а също така и на Асоциацията за борба със сле­потата и трахомата. в този период нашите офталмолози организират три национални кон­ференции, в които академик Пашев е удостоен с високи почести, което никак не му пречи, макар и в напреднала възраст, да взема дейно учас­тие в разискванията, а също и да изнася актуални и интересни доклади върху „Ретино-кортикални рафлекси44, „Токсикоинфекциозните ирити“ и „Нова класификация на трахомния панус“. Разработва проблеми в областта на офталмологията не само за нашата страна, но и за Балканите.

Цялата тази обществено-научна дейност Пашев развива покрай задълженията си като лекар, професор в университета, директор на клиника и други задължения, на които той се отдава винаги с най-безупречна, примерна дисциплинираност. Професор Пашев се посвещава още от студентската скамейка на офталмологията, специализира след завършване на факултета, работи като ординатор заедно с известния наш окулист д-р Т. Гиргинов, подготвя се мно­го добре за широка и на високо ниво лечебна, профилактическа и научна работа в офталмологията, заема първо място в нашата страна по тази специалност. Налага се и като широко и основно подготвен по всички основни проблеми на медицината, които имат пряко или косвено отноше­ние с окото и очните болести. всъщност, това са всички биологични, патологични, клинични и профилактични дисциплини, а също така редица психологични, педагогични, философски и други науки. Заедно с това академик Пашев така уме­ло, задълбочено, оригинално подема и организира своята научноизследователска работа като ординатор в Очното отделение, че в скоро време се налага като един от добре известните, активно и оригинално работещи учени в област­та на международната офталмологическа наука, не само в нейните клинически клонове, но също така и в хистопатологията, микробиологията и експеримента на офталмологията. Акад. Пашев е трудолюбив, внимателен, плодовит изеледовател, който даба ценни приноси в множество важ­но въпроси в областта на клиниката, както и в тази-на хистологията и бактериологията. От Пашев идват първите изследвания върху плазмомите на конюнктивата и плазмоклетъчния конюнктивит. Пашев събира също така ценен материал и в други области, като например вър­ху туморите на слъзната жлеза, чието обработване води до важни научно-практически изводи.

Независимо от това, че в България все още няма Медицински факултет, доктор Пашев рабо­ти и се развива така, че когато през 1918 г. се открива такъв, той е напълно подготвен да заеме направо поста за редовен професор към новоразкритата Катедра по очни болести. Професор Пашев притежава напълно научните качества, които са присъщи на една успешна професура по офталмология. Той е остър наблюдател, кой­то е щастлив да разграничава нови болестни картини и който е в състояние да използва във всяко отношение материала на една голяма кли­ника. Пашев се интересува от всички въпроси в офталмологията. Проф. И. Василев пише през 1960 г.: „След Първата световна война у нас се замисли организирането на медицински факул­тет. (всъщност със закон, приет от Народното събрание през декември 1917 г., се решава откриването на Медицински факултет при универси­тета от 1 януари 1918 г.) Пашев вече е утвърден офталмолог с множество научни трудове, с международна известност в офталмологичните кръгове и член на много чуждестранни офталмологични дружества: френското, британското, германското и др. Съвсем естествен се явява неговият избор за редовен професор по офтал­мология в новия Медицински факултет. Пашев е един от петимата първи редовни професори, на които е възложено основаването и организи­рането на първия български Медицински факул­тет/4

Работата на Пашев като професор, директор на Очната клиника, член на факултетския и ака­демичен съвет е от много голямо значение за по-нататъшното му развитие като учен, клини­цист и организатор, като един от най-изтъкнатите наши учени, с безспорно световно значе­ние и признание. Авторитетът на проф. Пашев във факултетския и Академичния съвети е безспорен и непоклатим. Той има свое принципиално мнение по основните въпроси на факултета и Университета и не обича да влиза в комбинации с групировките, които са сформирани по един или друг повод. Доверието към проф. К. Пашев на факултетския съвет се изразява и в това, че той е избран за декан още през учебната 19231924 г. През този кратък период на съществуване на факултета се решават важни въпроси за неговата консолидация. Уточнява се учебният план и се въвежда преподаването на обща биоло­гия, създава се фонд за подпомагане клиниките и институтите на факултета и др. Професор Пашев е познат като клиницист, който винаги много държи за укрепването на теоретическите катедри, техните лаборатории и институти. Както през неговото деканство, така и по-късно, той винаги подкрепя мероприятията, водещи до укрепването и развитието на биологията, анатомията, хистологията и ембриологията, физиологията и другите теоретически катедри, без които не може да има солидно съвременно обуче­ние по медицина.

На 28 юли 1936 г. проф. Пашев е избран за член-кореспондент, а само след две години на 26 юни 1938 г., той е избран за действителен член на Българската академия на науките при рецензенти проф. Cm. Ватев и проф. Т. Петров. Тези избори идват съвсем естествено за проф. К. Пашев. По това време през 30-те години К. Пашев е в апогея на вбоята дейност като професор. Също така той е член и почетен член на голям брой чужди дружества и академии като: Медицинската академия в Палермо и Германската академия на науките в Мюнхен. Проф. Пашев допринася за създаването след 1947 г. на първите институти от областта на медицината в тогавашния био­логически клон на БАН, а именно на Института по експериментална медицина и Института по социална медицина и хигиена. Най-голямо зна­чение за утвърждаване на К. Пашев като профилактики хигиенист-общественик има публикуваното второ издание на неговата зна­менита „Социална офталмология”. Проучвайки известната руска монография на акад. Петров „Профилактика, охрана здоровъя здорових”, 1955 г., той пише в предговора към второто издание по този повод: „Зрението, от което зависи трудоспособността на човека, е най-важният фак­тор в икономическия живот на индивида и държавата. Ето защо всичко, което спъва и понижава зрението, става обект на социалната офталмология и профилактика. Отличен пример за това ни дава социалистическата държава, която поставя профилактиката за държавна задачав8 областта на здравеопазването. Там тя се смята за медицина на бъдещето.“

През целия си професионален живот К. Пашев прилага постиженията на световната офталмологична наука в нашата страна, участва във всички международни конгреси, организира национални очни форуми. След пенсионирането си през 1948 г. до края на живота си (1961 г.) продължава своята научно-обществена дейност в БАН, където създава и ръководи „Институт за клинична и обществена медицина” и офталмологична секция. Автор е на над 450 научни статии, някол­ко монографии и първия учебник по очни болести у нас. Най-голяма известност получава неговият ученик Иван Василев, който се налага с големите си възможности на лечител, хирург и органи­затор на учебния и научен живот в офталмологията в периода, след Пашев. Професор Василев създава и ръководи Катедрата по очни болести в Института за специализация и усъвършенстване на лекарите (сега болница „Царица Йоанна”, но все още наричана ИСУЛ). Катедрата, която ръководи Пашев, остава основно звено за обу­чение на студенти. Сътрудникът на Пашев доцент Д. Данаилов я ръководи до 1956 г., след което за ръководител на Катедрата е избран доц. Е. Живков, а от 1971 г. – доц. Cm. Дъбов. В нея работят д-р К. Хантова, д-р Сл. Пиперкова, др Големинова, д-р И. Маждракова д-р Сл. Костова, д-р Дж. Ангелов, д-р в. Танев, д-р Н. Петкова, д-р Н. Гугучкова, д-р Е. Иливба и др. Сред учениците и асистентите са и известните офталмолози доц. Денев д-р Загорчев, д-р М. Нотова-Узунова, д-р Н. Ганчев, д-р Аргиров, д-р Стоянчева и др.

Академик Пашев е крупна фигура не само в нашата офталмология. Делото му на голям лекар и педагог е неразривно свързано с неговата мно­гостранна дейност на общественик и хуманист, на неуморен радетел за благото на слепите. Значителен е неговият принос не само в профи­лактиката и лечението на очните заболявания и увреждания, но и 6 областта на социалните грижи за пълноценна обществена реализация на сле­пите и слабовиждащите хора.
Академик Пашев се разкрива пред нас не само като психолог и тънък познавач на проблемите, изучил социалната уредба и положението на слепите в много страни по света, той достига до избоди и обобщения, до идеи и виждания, кои­то надхвърлят равнището на неговото време и тогавашните социално-икономически условия, проникват в бъдещето и имат напълно съвремен­но обучение, особено във връзка със Световната инициатива на СЗО „Право на зрение 2020“. Академик Пашев излага основните си схващания по делото на слепите в следните по-важни свои научни работи: „Хигиена на окото“ 1905 г. (с тази книга Пашев слага началото на своя­та обществено-профилактична дейност и главно-на своята забележителна дейност за намаляване на слепотата у нас и грижа за слепите), „Слепотата у нас“ 1922 г., „Социални грижи за слепите” 1923 г., „Проблемите на слепотата” 1932 г., „Обща офталмология” 1925 г., „Социална офталмология” 1943 г. „Туберкулозата и окото”, „Трахомата в България”, „Пролетният катар”, „Очният рак в България”, „фликтенулозният каратоконюнктивит у нас”. Авторът разглежда слепотата като обществено явление, коренящо се 8 социално-икономическите условия на живо­та, в жизненото и културното равнище на наро­да. Както е от значение навременната медицинска помощ, също толкова важно е ранното издирване и обхващане на слепите, особено на децата. Академик Пашев счита, че това са преди всичко обществени задачи, които зависят от степента на развитие на социалното законодателство и активността на държавните и обществени институции за утвърждаване на офталмологията като наука и практика.

К. Пашев има значителни познания в област­та на грижите за слепите и тяхното дело. Изучава опита на почти всички страни в Европа, САЩ, Япония и други части на света, посещава лично институти и организации за слепи. Общественият му интерес към тези проблеми не пресеква през целия му живот. Той разглеж­да грижата за слепия като цялостен комплекс, обхващащ материалния и духовния живот, образованието, бита и труда, обучението в брайлово писмо, ориентирането и подвижността, проб­лемите на всички възрастови групи. В концепциuтe cu той mpemupa въпросите за личността на слепите, критерии, дефиниция и статистика на слепотата, интелектуалните възможности на слепите и слабовиждащите. На преден план са измедени проблемите на сляпото дете, свързани с отглеждането и възпитанието му в предучилищна и училищна мъзраст. Посочват се необходимите грижи, които следва да положат родителите, училищните власти и обществените институции.

Академик Пашев има отношение към учредените организации на слепите: „Тъмнина”, „Мрак”, „Дружество на българските слепи”. Той съзнама, че усилията на организираните слепи не са достатъчни за решаване на постамените от тях цели и задачи, че се налага широка обществена подкрепа за осъществяването им. Тези мотиви го подбуждат да запълни съществуващата празнота в обществения живот, като се създаде на благотворителна основа една организация, която да подпомага слепите. Така през 1922 г. възниква дружестбо „Покробител”, на което той е неизменен председател до 1945 г.
видният офталмолог проявява интерес и съдействие не само към организирания живот на слепите, но и към други обществени организации, сбързани с профилактиката и социалното подпомагане. Участва като председател на България при учредяването на Международната органи­зация за борба против слепотата Амстердам 1929 г. По негова инициатива и настояване през 1935 г. към Дирекцията за народно здраве е осно­ван Национален комитет за борба против сле­потата. Няколко години оглавява и Съюза за обществена подкрепа, произтичащ от Закона за обществена подкрепа (1935 г.). Деен сътрудник е на Съюза за защита на децата. Той разбива широка обществена дейност, посветена изцяло на предпазване от слепотата и всеотдайна под­крепа на нейните жертви.