Брой 5/2001
Д-р Ж. Генова
Фимозата е честа в детската възраст и обикновено семейният лекар е първият, към когото родителите се обръщат за съвет.
Нормално почти всички момченца се раждат със сраснал с главичката на пениса препуциум. Постепенно, в течение на седмици до години, срастванията „се стопяват и главичката на пениса „се освобождава“. Статистическите данни показват, че това става при около 50% от децата до края на първата година, в около 90% до втората-третата година, а при някои процесът продължава дори до пубертета. Ако фимозата не възпрепятства микционната струя, не се налага намеса и родителите трябва да се успокоят, че няма нищо тревожно.
Насилственото „забелване“ на главичката, каквото место се прилага докато тя все още е сраснала с препуциума, е много болезнено и психически травмиращо. Освен това, то създава и условия за разкъсвания на тъканите, кървене и възпаление с последваща фиброза и възникване на патологична фимоза. Ето защо, в условията на общата медицинска практика е необходимо да се разграничава физиологичната от патологичната фимоза.
Физиологичната фимоза в кърмаческата възраст е особеност, която често необосновано се подлага на драстични манипулации с неприятии последици, вкл. формиране на трайна (патологична) фимоза. Патологичната фимоза представлява фиброзно уплътнение и стеснение на отвора на препуциума, възпрепятстващо „забелването“ на главичката, вследствие на lichen sclerosus et atrophicus, рецидивиращи баланопостиmu или предхождащо насилствено разкъсване на срастванията между главичката на пениса и препуциума.
Доскоро обичайното лечение на патологичната фимоза бе хирургично циркумцизия. В последните няколко години все по-широко в практиката навлиза консервативното лечение с кортикостероидни препарати. Най-често използвани са 0,05% clobetasol (Clobederm, Dermovate) или 0,05% betamethason (Diprosone), под формата на крем или унгвент. Лечението се състои в нанасяне на тънък слой от крема или унгвента два пъти дневно, в продължение на четири седмици. След първите няколко дни, внимателно без каквото и да е насилие, се опитва да се „забели“ главичката на пениса, доколкото това е възможно. Това се прави два-три пъти дневно, при къпане и уриниране. Постепенно срастванията освобождават препуциума и той свободно се изтегля проксимално. При липса на ефект или при рецидив на фимозата, лечебният курс може да се повтори след едномесечна пауза.
Проведените в много страни клинични изпитания добре контролирани, вкл. рандомизирани, доказват отличната ефективност, безвредност и икономичност на консервативния метод за лечение с кортикостероидни препарати, като подходяща алтернатива на циркумцизията (Berden, D., et al., 2001; Orsola, A., et a!., 2000): в над 90% от случайте настъпва излекуване, при липса на каквито и да са странични реакции. Интересно е, че автори на повечето публикации са уролози, към които децата се насочват най-често за радикално лечение циркумцизия.
Механизмът на действие на кортикостероидите при фимоза не е напълно изяснен. Отдава се значение на техния противовъзпалителен ефект и на антисклерозиращото им въздействие върху съединителната тъкан на препуциума.
Лечението на фимозата с кортикостероиди е съвременен метод и успешна алтернатива на хирургическата интервенция, която е не само по-травмираща за детето и родителите, но е и многократно по-скъпа. Консервативното лечение на фимозата може да се провежда в амбулаторно-домашна обстановка от семейните лекари, поради което го предлагаме на тяхното внимание и препоръчваме да го прилагат, за да се убедят и от личен опит в неговата ефективност.